Разказвач: Живяла някога в едно далечно царство много красива принцеса. Ала тя била колкото красива, толкова и глупава, надменна и зла. Нейната красота така я била заслепила, че тя се мислела за най-висшето създание на този свят! Мислела си също, че целият свят се върти само и единствено около нея! Принцеса Златина имала едно конче Росинант, което я обожавало и й било много вярно. Ала принцесата не умеела да цени приятелството му и непрекъснато го обиждала!
Веднъж Росинант видял, че принцеса Златина се разхожда в градината. Приближил се до нея, за да я поздрави.
Росинант: Добро утро, Принцесо!
Златина: О, пак ли ти! Стига си ме тормозил! Погледни се само какъв си грозник! Аз съм толкова красива! При това съм царска дъщеря! Как смееш да ми цапаш градината с мръсните си копита и как дръзваш да ме заговориш! Марш в конюшните! Хайде, махай се!
Росинант: Но, принцесо, аз съвсем не исках да Ви обидя! Вие сте толкова красива, а такива грозни думи изричате! Защо се държите така с мен? Та аз съм единственият Ви приятел! И ако си отида Вие ще останете самотна и нещастна!
Златина: Как се осмеляваш! Нима мислиш, че приятелство между кон и човек може да съществува! Колко си глупав! Ха, кон и човек! Марш от тук! Напусни царството ми! И никога повече не се връщай! Мога да живея и без теб!
Росинант: Добре! Ще си отида! Но някой ден ще ме потърсите и сама ще ме молите за прошка! А тогава може и да не Ви простя! Сбогом!
Разказвач: Останала Златина сама, а Росинант тръгнал с наведена глава по света да си търси нови приятели! Вървял и плачел, защото въпреки всичко, той обичал своята принцеса и вярвал, че може да има приятелство, дори и приятелите да са различни! И както си вървял, чул едно тънко гласче да му се кара!
Гризанка: Ей, грубиян такъв! Защо не гледаш къде стъпваш! Щеше да ме смачкаш!
Росинант: Олеле! Моля за извинение, госпожо Мишка! Аз съвсем не исках да ви нараня!
Гризанка: Ау! Ама ти си бил голям кавалер! Приятно ми е, аз съм Гризанка!
Росинант: О! Госпожо Гризанка, аз съм Росинат!
Гризанка: Само Гризанка, ако обичаш! Росинант ли? Абе, ти да не си....
Росинант: Съвсем не! Аз не съм конят на Дон Кихот, просто съм кръстен на него! Но често ме бъркат! Майка ми много е харесала историите за този верен приятел на човека и затова ме е кръстила на него!
Гризанка: Ааааааааа! Разбирам! Но ти защо плачеш?
Росинант: Ех, Гризанке, как няма да плача, като нямам дом и приятели! Живеех в Далечното царство, а принцеса Златина беше моята стопанка! Но тя е толкова горделива! Не вярва в приятелството и ме изпъди!
Гризанка: Не плачи, Росинант! Аз искам да ти бъда приятелка, нищо че съм мъничка, а ти си голям! Пак можем да вървим по света и да делим радости и тъга!
Росинант: Да тръгваме, малка приятелко!
Разказвач: И тръгнали двамата приятели заедно. Вървели, вървели и стигнали до една гора. А в гората видели пъстра пеперудка!
Гризанка: Леле! Какво красиво цвете!
Росинант: Цвете ли? Какво цвете?
Гризанка: Ето там! Погледни, Росинант!
Росинант: Ама, Гризанке, това съвсем не цвете! Това е пеперудка! Виж колко е красива!
Гризанка: Ау! Прекрасна е , наистина! Сигурно е и много горделива! Нека си вървим!
Мая: Здравейте, конче, мишленце!
Росинант: ( тихо на Гризанка) Тя ни поздрави, Гризанке! Не е горделива като принцеса Златина! (на пеперудката) Здравей, Пеперудке! Искаш ли да станем приятели?
Мая: Да, много бих искала! Аз съм Мая!
Гризанка: Аз съм Гризанка, а той е Росинант. Кръстен е на коня на Дон Кихот!
Росинант: Приятно ми е!
Мая: Така ли? Много се радвам да се запознаем! Аз живея на онази полянка зад гората, близо до реката. Искате ли да ми бъдете гости? Там са и моите приятели - крокодилчето и кученцето!
Росинант: Имаш куче и крокодил за приятели?
Разказвач: И Росинант, и Гризанка безкрайно се учудили как толкова различни същества ще живеят заедно, а и че са добри приятели.
Гризанка: Моля те, запознай ни с тях!
Мая: Да вървим тогава! Добре дошли у дома! Гена, Катя, покажете се! Намерих нови приятели!
Гена: Добър ден! Добре дошли! Аз съм крокодила Гена!
Гризанка: Нима! Ти си крокодилът от Чебурашка!
Гена: Не съм! Кръстен съм на него!
Росинант: Охо! Позната история! Аз пък съм Росинант!
Гена: Ясно! Кръстен си на верния приятел на Дон Кихот!
Катя: Привет на всички! Казвам се Катя! А вие сте?
Гризанка: Гризанка!
Росинант: Росинант! Но как така станахте приятели?
Гена: Един ден, незнайно как, се бях изгубил из гората и не можех да открия пътя до реката. Катя дойде при мен и макар, че много я бе страх от огромната ми уста и остри зъби, ме заведе до брега. От тогава всеки ден се виждаме – играем и си споделяме тайни.
Катя: Един ден при нас долетя Мая и започна да ни разказва за чудните поляни из гората и за вековните дървета, които нашепват чудни приказки, когата вятърът засвири.Тримата много обичаме да ги слушаме заедно
Мая: Е,хайде, хайде! След като вече се запознахте, нека ви разкажа какво ми се случи днес... Хвърчах си аз и стигнах до едно царство. А в него живееше една страшно самотна и тъжна принцеса! Тя много искаше да си има приятели, но не знаеше къде да ги намери! Стана ми мъчно за момичето и затова я поканих тук!
Росинант: Била си в Далечното царство и си говорила с принцеса Златина! Как е тя?
Гризанка: Ти още ли мислиш за нея? След всичките обиди, които си изтърпял, държиш още на приятелството й!
Златина: Така е мишленце! Бях надменна и зла, докато не загубих единствения приятел, когото имах! А знаеш ли как боли когато загубиш приятел?Затова и тръгнах с Мая, да те търся .Росинант, вярно мое конче, ще можеш ли да ми простиш някога?
Росинант: Няма за какво да Ви прощавам, Принцесо! Вие сама изтърпяхте наказанието си! Бяхте обречена на самота и разбрахте колко струва приятелството! Можехте да останете сама в Далечното царство, но Вие предпочетохте да ме потърсите! Огледайте се наоколо! Погледнете ни всички! Вижте колко сме различни, но въпреки това сме приятели!
Златина: Чуйте всички! Аз се промених. Вече не съм горделивата Принцеса! Наричайте ме просто Злати! И много ви моля, научете ме да бъда добра! Ех, велико нещо е приятелството! За него човекът ще повигне планини и най-трудното ще сътвори – себе си да промени!
Гризанка: Здравей, Злати, аз съм Гризанка! Мога да се провирам през мънички дупки и ако ти потрябвам за това, можеш да разчиташ на мен!
Мая: А аз, Злати, съм Мая! Мога да летя нависоко и вечер да ти разказвам какво се случва по света – така ще заспиваш сладко, сладко!
Гена: А пък аз съм крокодила Гена и мога да гоня враговете ти!
Катя: Аз съм Катя и мога да те водя по горските пътеки, за да не се загубиш!
Златина: А пък аз съм Злати и ви обичам всичките, такива каквито сте!
Росинант: Е! Злати, виждаш ли колко нови приятели намери! Сега остава само да умееш да задържиш приятелството им, а не да сипеш обиди по техен адрес!
Златина: Да, кончето ми! Проумях грешките си и разбрах колко са ценни приятелите в този свят!
Росинант: Виждам, че много си се променила. Принцесо! Хайде да си вървим у дома!
Златина: Дворецът в моето Далечно царство ще се превърне отново в мой дом, само ако и вие, приятели, заживеете при мен!
Всички: Защо не! Хайде да вървим!
Разказвач: Така принцеса Златина станала колкото красива, толкова и добра и заживяла в своето царство заедно с новите си приятели! Защото няма нищо по-ценно на света от верните приятели!
А каква е поуката? Е, тя е, че не е важно колко сме еднакви или различни, а дали умеем да уважаваме и обичаме приятелите си и да им прощаваме, когато грешат?
А вие на колко души се усмихнахте приятелски днес? На колко казахте добра дума?
И така неусетно, зная, дойде и на тази приказка края!
За вас приказката разказаха малките актьори : Маги, Ани, Наси, Петьо и Митко и аз, Гери.
Comments14
Съжалявам. Изживях го през миналата седмица. Изчезна в неделя и се появи чак в петък. В понеделник го видели след някаква кучка.
Не вярвах, че ще ми бъде толкова гадно.
Дали ще изгубиш човек-приятел или любимото си куче е еднакво тъжно. И в двата случая човек се чувства самотен, изоставен, едва ли не предаден.Изчезнала е част от така необходимата ни безусловна любов......
Но, казват лекувало времето......
Може би ще дойде моментът, когато друга мила муцунка, друг светнал поглед и друго влажно и грапаво езиче ще заместят безвъзвратно загубените......
Тази загуба не бива да се приема за край на всякаква привързаност към кучета. Ако беше така, нещастната или трагична любов трябваше да затваря вратите за нови влюбвания. А това не е така.......:-)
Преди празниците имах един случай... забутах се по прохода Шипка през нощта, в мъгла и проливен дъжд. Ако не си минавала през Шипка, виж го на картата. Прилича на чиния със спагети. И това нещо трябваше да го мина с пълен до горе камион (40 тона, 18 метра). А за да станат нещата по-интересни -- не бях минавал през тоя проход никога! В един момент -- кълна се, това е било първия случай в живота ми, -- буквално се разтреперих от страх. Рекох си "Ако ще се мре, тук ще е!" И най-интересното е, че не мислех за майка си.
На нея ще й кажат "Госпожо, синът ви е умрял на прохода Шипка. Въпреки че е бил затворен за товарни автомобили (аз не го знаех, `щото шефът се скъпеше да купи радио за камиона), той е решил да кара през него. Можете да вземете тялото утре от моргата в Габрово." Не, единственото, което си мислех, беше "Джефи ще си помисли, че вече не го обичам." На Джефи кой ще му каже че съм умрял?
Това ми напомни... три часа преди това спрях на язовир Жребчево. Там е невероятна красота. Ама това е тема на друг разговор. Само не спирай на турския мотел преди Паничерево. 1.5 литла минерална вода 3 лева... няма да стане!
Но пък може би с преселването си Джефи е направил последното добро дело,ще спасиш друго куче и ще му дадеш дом,когато решиш че си готов за това
"Намерих те бездомен и дадох ти подслон,
игрив и весел беше ,че имаш вече дом,
но уви,когато беше най-красив
отиде си безшумно тъй както бе дошъл
и всички ни остави за тебе да тъжим."
п.п. как може да слагате плюсове на един така тъжен повод?
Благодарен съм на приятелката ми, че се обади. Така можах да се погрижа за него, да не се тревожа че е страдал, и най-важното -- да си взема сбогом и за последно да го потупам по гърдичките както обичаше.
Ще си взема друго куче, но не какво да е. Ще прибера това, което ме избере, както Джефи ме избра. Не знам дали ви се е случвало, но при мен е доста често -- всички кучета идват да ги галя, но някои просто тръгват по мен, скимтейки, сякаш се молят да из стана стопанин. Когато отново се харесаме с някое животинче, ще го прибера. Джефи не бе ревнив, и знам че това би било желанието му.
Най-важното -- ще се постарая да не тъгувам. Когато бях тъжен той страдаше с мен и тикаше муцунка в лицето ми за да ме развесели. Дойде когато имах нужда от приятел и прекара целия си живот в стремеж да ме избави от тъгата. Дължа му поне това.
Pagination