Една история (всички прилики със сегашни събития в САЩ, Азия и Европа са случайни):

След смъртта на Луи XIV,  Франция е в катастрофално състояние. Заради войните водени от краля слънце, 56 % от всички държавни приходи отиват за лихви по дълговете на държавата. Херцог Филип, регент на младия крал наследник е в безизходица. Качването на данъците само влошава нещата в икономиката и финансите.

Точно тогава в Париж пристига Джон Лоу, авантюрист и дребен банкер. Познавайки се с херцог Филип Орлеански, не му е проблем да отвори Банк Женерал в 1719 г. Банката с позволението на регента скоро започва да печата банкноти. Банк Женерал започнала да отпуска и евтини кредити. Лихвите паднали до 6-4 % , докато преди това били 25-30% . Банкнотите станали толкова популярни, че хората ги предпочитали. Леки, удобни за носене и с благословията на самия регент Филип Орлеански.

Сключило се следното споразумение.

Джон Лоу се заемал да оправи дълговете на Франция , а регентите се заели да изискват данъците да се плащат в книжни пари. Отделно Лоу щял да получи концесия, почти за каквото пожелае.

Книжните пари пуснати в изобилие и гарантирани уж (Капитала на Банк Женарал бил 6 милиона златни ливри, но никой не знае колко книжни пари са пуснати срещу тях) скоро оживили икономиката. Появяващата се инфлация, бутнала търговията напред.

През 1717 година друг банкер на име Антоан Крозан , загубил концесията си над Луизиана (Половината днешни САЩ), понеже не могъл да извлече почти никаква полза от нея.

Дали концесията на Джон Лоу като той срещу нея се заел да изчисти и държавните дългове.

Основал нова компания “Мисисипи” , като сметката била следната - Който иска да си купи акции на компанията, срещу тях трябвало да представи облигации от дърважния заем! Тези облигации се купуват с книжни пари, които пък банката на Лоу печата.

Срещу облигациите пък клиентът получава акции на компанията. После, банката на Лоу унищожавала държавните облигации (нямала претенции за главницата към държавата), а правителството на Франция се задължавало да плаща в продължение на 25 години 3 % (около 4 милиона ливри годишно) лихви. Тоест, държавния дълг се елиминирал!

Акциите първо не тръгнали бързо. После обаче Банк Женерал сменила името си на Банк Роял и започнала да печата банкноти гарантирани и от държавата.

Сам Лоу знаел колко опасно може да бъде това печатане и е казал следното – “На всеки няколко години, банката може и да няма възможност да извършва плащанията си, но с изобилни кредити може да се наема работна ръка, да се разшири търговията така, че опасността от неплатежоспособност е по-малка от ползите от един подем”

Нещата тръгнали бавно, но скоро компанията “Мисисипи” глътнала и изкупила още няколко търговски компании. Славата и на “гигант” се разнесла. Отделно, била проведена масирана рекламна кампания с пари на компанията. На акционерите се обещавало бляскаво бъдеще и високи печалби и т.н.. Акциите първо бавно, а после все по бързо почнали да се качват. Отделно изобилието книжни пари оживило икономиката. Наеми, заплати, имоти, стоки, всичко удвоило цената си само за кратък период от време и цените продължавали да растат. Всички обаче били доволни, защото ето на, кредити има, акциите вървят само на горе, имотите също, селскостопанските продукти също, заплатите и те растат и въобще идва златен век.

На улица Рю Кинкампоа, царяла бясна търговия с акции. Улицата била завардена от двете страни с жандарми и на платното и имало хиляди хора, спекулиращи с акции не само на компанията “Мисисипи” , но и на почти всичко друго което се търгувало, като ценни книжа. Еуфорията била такава, че балконите над улицата се давали под наем на зяпачи искащи да се насладят на гледката долу. 

Някой обаче били скептици. Стари изпечени търговци, индустриалци и някой хитри благородници гледали, но не се включвали в настъпилия икономически и борсов бум. Херцог дьо Сен Симон - "От баснята за Мидас насам, не знам някой да умее да превръща всичко до което се докосне в злато! Джон Лоу едва ли ще може!” . Херцогът на Савоя , когото попитали защо не си купува акции казал – “Не съм достатъчно богат, за да се разорявам!” .

Някой умни спекуланти влезли в сделките също следили изкъсо пазара.

Банк Роял печатала пари, с парите се купували държавни облигации , а срещу тях акции. Когато дълга на държавата бил покрит, Лоу казал че ще дава от новата емисия акции (увеличение на капитала) само на тези които покажат 4 стари акции. Пазарът полудял и акциите се изстреляли нагоре.

Икономиката преживяла бум, а населението на Париж почти увеличило само за месеци с 1/3 .

Джон Лоу обещавал вече 40 % дивидент някъде в бъдещето. Отчета на дружеството обещавал постъпления от 90 милиона ливри. Парите не били проблем, още повече, че той си ги печатал. В началото на 1720 година бил стигнат върха, на пазара.

Някой по умни инвеститори започнали да продават, тихо-мълком акциите си.

Джон Лоу почнал да изкупува акциите си за да не позволи спада им.

Един маркиз, продал акциите си на борсата, отишъл една сутрин при Джон Лоу, с една купчина книжни пари и поискал да го обмени в злато. Лоу нямало как да откаже и маркизът натъпкал 6 карети (!) със златни монети, казал довиждане и си отишъл. Само няколко часа по-късно, дошъл и друг (абат този път) и натъпкал 3 карети със злато.

Хората се стреснали – Щом тези продават, какво правим ние?!

.. И почнали първо полека, а а после панически разпродажби. Пари имало, но книжни и печатането на банкноти не успокоявало пазара.

За да няма паника, правителството забранило притежанието на злато и сребро!!!

Уви. Никой не вярвал вече, всички си искали злато, сребро или нещо стойностно.

Акциите се сринали повличайки всички други акции. Сринало се и всичко друго купувано с обезценени хартийки.

Само след месеци, в края на годината, Джон Лоу бягал с фалшив паспорт към Брюксел с 800 златни ливри в джоба (само толкова), правителството на Франция нямало дългове (все пак постигнало целта си), но кризата довела по голямата част от населението до просешка тояга.

Естествено, всички пак се върнали към старото, но все пак имащо стойност злато.

www.Zlato.dir.bg

Ами какво да ви кажа, хорица ... аз отдавна само ви наблюдавам, но днес имах "Американска литература - XX век" и правих поетичен превод, та си викам да попрочетете и вие това онова ... Хем съвременно, хем да оцените как аз съм се справил. Участвам в един конкурс за  превод на поезия с това, пък да видим какво ще стане.

I feel - Elizabeth Jennings

I feel I could be turned to ice
If this goes on, if this goes on.
I feel I could be buried twice
And still the death not yet be done.

I feel I could be turned to fire
If there can be no end to this.
I know within me such desire
No kiss could satisfy, no kiss

I feel I could be turned to stone,
A solid block not carved at all,
Because I feel so much alone.
I could be grave-stone or a wall.

But better to be turned to earth
Where other things at least can grow.
I could be then a part of birth,
Passive, not knowing how to know.


Чувство

И знам, и искам лед да съм
И тъй да стане, ако стане
И дваж погребан в моя сън
Не ще се свърши със смъртта ми.

И огън бих могъл да стана
Щом туй, що е, си няма край
И блянът в мен добре познавам
И от целувка недоволен май.

На камък бих се днес превърнал
Красив, солиден къс скала
И самотата пак прегърнал,
Надгробна плоча съм, стена.

Но най-добре да бъда пръст
Земята, раждаща неща
Парче живот е моят кръст,
Бездушна кукла, с лична простота.

09.04.2009       Превод: Вимп

Идеята не нещо ново, но пък е доста добро. Предлагам, един ден (или повече) седмично всички желаещи да се включим в почистване на определени райони, както и изграждането (или възстанованянето) на градинки.

В понеделник, смятам да говоря с колега, който има съответните познания за да разпише проект, съответните връзки, за да ни осигури подкрепа от Столична община, вероятно и финансиране по някой проект.

За да не бъде съвсем "без нищо" ще искам подобни мероприятия да бъдат обвързани с реклама, на блога и институциите, които са подкрепили идеята.

С гордост мога да заявя, че всеки, на кого съм споделила е изразил желание да се включи.
Ще ви помоля ако имате идеи и предложения в тази насока, да се свържете с мен по удобен за него начин, включително като коментари в публикацията, за да изградим максимално цялостна концепция.

Може да ми пишете Лични съобщения в БгЛог, на скайп: kotka_sharena, icq: 132882145 или маил на kotka.sharena at gmail.com, телефон 0898 20 79 14.

Нека не бъдем егоисти поне за ден и да направим града, в който живеем достойна европейска столица.

НЕРАЗКАЗАНАТА  ПРИКАЗКА  ЗА:  ЕДНА  КОНСУМАТОРСКА  НАЦИЯ

Вещи. Те пълнят нашите килери, гаражите ни и дори живота ни. Ние оценяваме житейския си успех според вещите, които притежаваме и изразходваме невероятно много време, за да ги купуваме. Един нов документален филм, “История на вещите”, показва как целия ни живот е обсебен от вещите.

Ани Ленард, експерт по въпросите на международната поддръжка и опазване на околната среда, е прекарала 10 години в изследване на пътя на вещите, от самото им начало като суровини, до края им - в контейнерите за отпадъци. Нейният документален филм “История на вещите” (www.storyofstuff.com ), е колкото развлекателен, толкова и образователен, и вече е бил видян от над два милиона човека.

Ани посочва проблема съвсем просто: “Ние се превърнахме в нация от консуматори. Нашата главна идентичност е в това, че сме се превърнали в консуматори. Не майки, учители, фермери - а консуматори”. Но нейната най-голяма грижа е свързана с факта, че американската мания за консумиране разрушава равновесието ни с природата и унищожава живота на хората. И всичко това остава незабелязано от очите на обществото. Ще изброим само няколко факта, открити от Ани :

- само за последните три десетилетия са изчерпани 1/3 от ресурсите на планетата;

- 75 % от световната рибна популация е уловена от рибната индустрия, а 85 % от естествените горски масиви са изчезнали;

- населението на САЩ е едва 5% от населението на земята, но използва 30% от световните ресурси и създава 30% от световните отпадъци. Ако всички консумираха в такива мащаби, човечеството щеше да се нуждае от 3 до 5 планети;

- щатската промишленост отделя над 2 милиарда кг токсични химикали годишно. Над 100 000 вида синтетични химикали се използват днес в търговския оборот;

- токсичните химикали открити в продуктите, които използваме, се натрупват в човешкото тяло. Истината е, че майчината кърма оглавява хранителната верига, съдържайки най -високи нива на токсично замърсяване;

- всеки човек в САЩ произвежда дневно 2,2 кг отпадъци, двойно повече отколкото преди 30 години;

- дори да рециклирахме тези отпадъци на 100%, това ни най-малко не би могло да реши проблема. За всеки контейнер с отпадъци, който контролираме, се произвежда еквивалентен отпадък за 70 контейнера, за направата на този единствен контейнер;

Но съществува още нещо свързано с цялата тази история. Ани разкрива, че “това не се е случило просто ей така - било е планирано”.

ЗАЩО ПАЗАРУВАНЕТО СЕ ПРЕВЪРНА В НАЦИОНАЛЕН  СПОРТ

Може би най-шокиращият факт от задълбоченото проучване на Ани е, че нашето замърсяващо общество е било внимателно дирижирано от правителството на САЩ, за да съживи икономиката след Втората Световна война. По това време, специалистът по продажби на дребно Виктор Лебоу излиза с един амбициозен план: “Нашата извънредно продуктивна икономика изисква да направим консумацията свой начин на живот; да превърнем купуването и употребата на стоки в ритуал; в консумирането да потърсим вътрешно удовлетворение, удовлетворение за нашето его. Ние се нуждаем от използвани, изгорени, подменени и изхвърлени неща в непрекъснато нарастващи темпове.”

А ето как топката на консумацията започна да се търкаля. Всеки човек в САЩ е заливан с повече от 3,000 реклами дневно, препоръчващи да се купят още вещи. Фирмите проектират продуктите си така,че да изглеждат старомодни колкото е възможно по-бързо. Рафтовете по магазините се зареждат постоянно с наличните продукти за удобството ни. Резултатът?

“Ние купуваме, купуваме и пак купуваме, поддържаме потока на материалите. И те изтичат.”, както се изразява Ани с прости слова. Целият ни живот е насочен към работа, пазаруване и отново работа, за да можем да изплатим току що купеното. И при такова бъхтене никак не е за чудене резултатът от социологическите проучвания - нашето национално щастие запада.

Истина ли е начинът, по който искаме да протича живота ни и да работи икономиката? Наистина ли трябва да подчиним живота си на система ,която унищожава живота, разрушава околната среда, тотално ни откъсва от баланса с природата и в края на краищата не ни прави щастливи?

“История на вещите” завършва с разговор за различни “зелени” стратегии, с оглед подобряване на ситуацията. Както и да е, Ани е разбрала, че “Нещата наистина започват да се движат, когато видим връзките, когато видим цялостната картина”.

Трябва да проникнем отвъд сцената и да открием, че силата, която мотивира нашето “желание за консумация” и системата, която я подхранва не е нищо друго освен нашата собствена природа - човешкият егоизъм.

Ето защо ние толкова бързо адаптирахме консуматорската  стратегия на Лебоу - тя свири точно върху струната на нашата егоистична природа. Но онова, което не взехме предвид е, че един ден ние ще започнем да осъзнаваме нашата истинска, вътрешна цел. И очакването консуматорството да ни осигури  вътрешно удовлетворение показва, че то просто не може да ни даде ключа за истинското значение на това условие.

Кристално ясно е, че никакви консуматорски стоки не ще могат някога да ни донесат вътрешно удовлетворение или казано с думи прости - истинско дълготрайно щастие. Вътрешно удовлетворение може да се постигне само чрез хармонизиране със скритото природно качество на любовта и отдаването.

Но тъй като това качество е скрито от нас, онова, което чувстваме е само липсата на равновесие с него - отразяващо се чрез всички проблеми ,които ни заобикалят, както проблемите помежду ни така и между нас, и природата. Мъдреците казват, че да живеем в баланс с природното качество на отдаването е единствения път, който ще ни направи истински щастливи. Нещо повече, придобивайки това качество ще бъдем дарени с едно ново, цялостно възприятие и ще изживяваме живота си на съвършено различно ниво.

Но за да направим това, трябва първо да променим нещо - нашата егоистична природа.

ПРОМЯНАТА  ЗАПОЧВА  ЕДИНСТВЕНО ОТВЪТРЕ

Начина по който прекарваме личния си живот и начина, по който се отнасяме към цялата планета, е пряк резултат от вродената ни природа. Така че, ако искаме да променим нещо външно, трябва да се освободим от хватката, с която егото  се е вкопчило в нашият избор и стойности.

Нашата цел е много по-възвишена от това да бъдем роби на консуматорската система. Нито пък е равнозначна просто на един “природоопазващ” начин на живот или по-добро използване на ресурсите.

Целта на човека е да уравновеси себе си с природата вътрешно, да балансира вроденият си егоизъм с присъщия за природата алтруизъм и по този начин да почувства съвършенството, вечното ниво на реалността.

След като веднъж извършим тази вътрешна трансформация, визията на Ани за една “по-зелена, обединена икономика” ще стане действителност. Придобивайки природното качество на отдаване, хората ще  трансформират себе си и впоследствие по естествен път ще трансформират също и нашите земни системи. Но промяната, може да започне само отвътре.

http://www.kabbalah.info/bulg

Най-верният способ за забогатяване по време на криза е да се продава на хората надежда и утешение. Продавачите на заклинания и амулети, гадатели и предсказвачи отдавна преуспяват в този сектор на бизнеса. Представителите на традиционните религии също предлагат предмети за духовно ползване. Но предвид широкото търсене на утешение, пазара винаги е бил гладен за идеи и е просторно открит за оригинални бизнес идеи.

Напоследък в Европейските магазини се появи ограничено количество миниятюрни консервни кутии, с надпис, че в тях се намира пречистен концентрат от положителна аура, включваща като компоненти любов, късмет и свойства на самия Бог. „Бог” е консервиран в Словения и се продава (и то добре) по 10 евро парчето.

Скептиците имат повод за усмивка, но освен дозата шега, подобни факти могат да свидетлстват за духовен Европейски кризис. Под натиска на обстоятелствата човек става все по слаб, не разбира по какви закони се управлява света. Но вместо да започне да изучава тези закони той се удовлетворява с примитивен поглед върху природата на живота.

Консервните банки  не съдържат нищо, което усещаме в нашите органи за осезание (пряко или с помоща на уреди). Затова и единствения способ да се установи връзка с нещо висше, казват кабалистите, това е развитие на нашите органи за усещане: от «егоистичното» в себе си до алтруистичното «в другите».

Според степента си на развитие човек постига отдаване и любов, съединява се с другите хора, чувства ги както самия себе си. Следователно, щастието на всеки от нас зависи от единството на обществото. Това са и «свойствата на Бог», носещи късмет и тях нама как да купите в консервни кутии

Светлана Балашова

Невероятно но факт:

http://vimeo.com/moogaloop.swf?clip_id=1778399&server=vimeo.com&show_title=1&show_byline=1&show_portrait=0&color=&fullscreen=1

Прочетох наскоро тази новина в българските вестници и останах много учудена. В началото на глобална икономическа криза, когато всички свиват потреблението на стоки и услуги, без които могат да минат, в България ще се строят голф-игрища. И то не едно и две, а 25!

Гениално. Тъкмо застроихме морския бряг и планинските си курорти с бетонни мастодонти, сега да съсипем каквото ни е останало...Нито лошият опит на Испания, нито добрият пример на Гърция и Турция в областта на туризма не могат да ни послужат като ориентир.
Нас пари ни дай, акъл ни не требе.

Позволявам си да препоръчам една добра статия  по темата.

Ето я и статията в "Монитор".
Последният пасаж е брилянтен - "Цената на земята, която е около 10 и над 10 евро на кв. метър, прави невъзвръщаема***  инвестицията в изграждане и експлоатиране на голф игрище поради голямата площ, необходима за изграждането му"...

Е, а защо ще ги строим тогава?!

***думата в оригиналния текст не е написана правилно, затова я поправих.
Глаголът, от който произлиза, е "връщам", не "вращам".