Психодрама

ПСИХОДРАМАТА КАТО ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД

Автор: Райна Тузлукова-Вецова

Ключови понятия: протагонист, роля, психодраматични техники 

Въведение и предистория

Създателят на Психодрамата – Морено, е австрийски психиатър, съвременник и съгражданин на Фройд, бащата на психоанализата. Този факт означава, ако не друго, то поне това, че двамата са били изложени на въздействието на културните феномени на един и същи контекст.

Всеки от тях обаче е бил чувствителен към различни аспекти и влияния на този контекст и всеки избира различен фокус при изграждането на своя теоретичен модел и подход.Най-съществената харектеристика на психоанализата е, че тя открива и полага несъзнаваното  като своя основополагаща и конструираща концепция.

Несъзнаваното според Фройд започва да се конструира от най-ранно детство, като резултат на връзката между най-ранните ни желания и загуби и ефектът, който те имат върху по-нататъшния ни живот.(1)

В своя модел Морено не желае да се ограничава до интрапсихичните измерения в живота на отделния индивид. Неговият интерес е насочен към феномените на общуването в човешката група, към ролите, до които хората прибягват, за осъществяването на това общуване и към степента, в която ролевият репертоар допринася за психологическото благополучие на човека. Затова за него терапевтичното пространство не е психоаналитичният диван, на който пациентът е легнал, а психодраматичната група и психодраматичната сцена, където индивидът изследва и обогатява своя ролеви репертоар.

Психодраматичното разбиране за роля и ролеви репертоар

В живота си всеки човек преминава през различни етапи на развитие, които са натоварени с различни ролеви характеристики и очаквания. Не всички от тях са еднакво успешни или носещи удовлетворение. С някои от ролите в живота си се справяме по-добре, с други по-зле, трети се оказват непосилни за нас, въпреки желанието ни да ги изпробваме.

Така или иначе в нашето ежедневие ние поемаме множество и различни роли, произтичащи от различните ситуации, в които попадаме.

Приносът на психодрамата е, че отваря пространство този ежедневен опит да бъде използван за научаване, да бъде осмислян и преработван и да ни служи трайно. Тя насочва вниманието ни върху факта, че психологическото ни благополучие е свързано със способността ни да влизаме в различни роли, които са адекватни на дадената ситуация. 

Ние ставаме по-малко психичноздрави, когато сме блокирани в една или две роли, до които прибягваме постоянно, независимо дали това е уместно или не. Много често ролите, които ни блокират и не ни носят удовлетворение, са свързани с травматични събития и преживявания.

Ние избягваме да си спомняме за тези преживявания, но те са оставили отпечатъка си върху нашето поведение и общуването с другите хора.

Психодрамата предлага възможност на всеки участник в психодраматична група да стане протагонист (главен герой на своята история). В качеството си на протагонист, той или тя могат да поставят в защитеното пространство на психодраматичната сцена събитие или взаимоотношение, което е било травматично. Там, с помощта на терапевта, това събитие ще бъде разказано, изиграно и преработено така, че да е възможно да бъде интегрирано и ефектът му върху живота на протагониста да бъде минимализирано.  

 
Психодраматични техники

Тъй като някои от травмите са получени на предвербален стадий от развитието, не е възможно за тях да започне да се говори преди да бъде разчетена информацията, която е закодирана в тялото. Затова психодрамата, която разчита на действието и изиграването, помага неназовимото да стане видимо за очите преди да бъде изговорено. Това става възможно благодарение на основните техники на психодрамата:
• дублиране (the double),
• огледало (the mirror),
• помощен аз (auxiliary ego),
• смяна на ролите (role reversale).

Всяка една от тях съответства на определен стадий от психоемоционалното развитие.(2)
 
Според психодрамата дублирането съответства на първия стадий от психоемоционалното развитие на човека. Това е периодът, в който личността на детето не е диференцирана от тази на майката. Връзката между тези две човешки същества е толкова близка, че тя се определя от споделения общ ритъм на движенията, споделени миризми, дишане и звуци. Състоянието на взаимност и споделеност е много важно за бебето, защото чрез него то се научава на доверие.

Тази споделеност и взаимност се проявява в адекватното разбиране на потребностите на детето, без то да ги е назовало.

В контекста на психодрамата дублиране се използва, за да се помогне на протагониста да изрази емоции, за които му е трудно сам да намери думи. Дублиращият (терапевтът или участник в групата) трябва да е способен да почувства емоционалното състояние на протагониста, като се води изключително от неговите потребности в момента, а не от своите. В противен случай протагонистът ще се почувства неразбран и използван.

Когато дублирането е уместно, усещането, че друг човек е успял да разчете твоята емоция и ти показва, че я е разбрал, носи усещане за емоционален комфорт и задоволство.  

Огледалото отразява следващия стадий от развитието. През този период личността ни е направила стъпка към сепарация от тази на майката. Ние вече сме в състояние да приемем известна информация за себе си от външния свят, която да не съвпада непременно с нашето собствено себевъзприятие. Тази информация се съдържа в очите, в погледите, в реакциите на другите наоколо - майка, баща, близки.

Ако успеем да разпознаем себе си в насърчителни и доброжелателни погледи, образът, който конструираме за себе си от срещата с тези погледи е позитивен . Тогава можем да рискуваме да поемем към по-широка от двама души група.

Ако това, което сме съзрели в очите на другите е осъждащо и отхвърлящо, ние сме много по-малко склонни да се устремим към нови обекти.

В психодрамата техниката на огледалото се използва за да се даде възможност на протагониста да възприеме себе си и ситуацията, в която се намира, малко отстрани. По този начин той взема известна дистанция от нея, което му носи усещането за повече контрол и сигурност. Също така психодрамата позволява протагонистът да внася промени в картината до момента, в който се почувства достатъчно удовлетворен.   

Помощният Аз е техника, която отразява стадия от развитието, през който започваш да си даваш ясна сметка, че светът е населен от много други хора, освен тебе.

Ако стадиите  на дублиране и оглеждане са минали успешно, детето е изпълнено с доверие към себе си. Това му помага да погледне с доверие на всички нови хора, които се появяват в неговия свят. То научава, че не е само в света и че край него има хора, на които може да разчита. Започва постепенно да се чувства част от по-голямо общество, в което протичат по-сложни взаимоотношения.

За да представи своята  история, протагонистът се нуждае от помощта на останалите членове на групата. Изграждайки сцената, протагонистът избира хора от групата, които по някакъв начин му напомнят персонажите, с които е свързан проблемът му - майка, баща, дете, съпруга, приятел. Тези хора се наричат помощни азове. Те са ценен източник на информация за протагониста. Влизайки в отредените им роли, те работят за него, помагайки му да конструира сценичен вариант на своята версия за проблема. Когато изиграването приключи, той  може да ги помоли да му дадат обратна връзка за това как са се чувствали в ролята, в която са били преди малко. Понякога тази обратна връзка може изцяло да промени представата на протагониста и да му предложи нови и интересни гледни точки, които той е свободен да приеме или не.  

Смяната на роли

Смяната на ролите е способността да се поставиш на мястото на друг човек и да погледнеш света през неговите очи.

Тази способност съответства на стадия на развитие, при който личността е постигнала необходимия интегритет и е достатъчно наясно със своите граници. Когато е постигнат този личностов интегритет, капацитетът за свързване с другите хора се повишава, защото при срещата с тях човек се ръководи от любопитство и заинтерисованост за новите неща, които те  могат да му разкрият. Срещата с Другия придобива смисъла на откривателство.

В психодрамата използването на техниката смяна на ролите често води до мощни емоционални прозрения.

Никога не съм си представял колко безпомощен се е чувствал, когато е постъпил така.

Не съм знаела нищо досега за тъгата, която е изпитвала, когато си е тръгнала от нас.

Сега си давам сметка колко много се е страхувал и не е знаел какво да направи.

Този вид емоционални прозрения имат силен терапевтичен ефект, защото правят възможно говоренето за чувства, останали дълго време подтиснати и несподелени.

Това прави може би смяната на ролите най-важната техника на психодрамата, прийом на въздействие, който я отличава от всички други терапевтични подходи. Тя дава възможност на протагониста за известно време да се раздели с проекциите и предразсъдъците си по отношение на другия човек и да го възприеме чрез неговата емоционална реалност.

Приложение на психодрамата

Поради  богатството си от изразни средства и позитивно емоционално въздействие психодрамата има много широко приложение и разпространение.

В България тя се развива от 1989 г. и е свързана с обучението на специалисти от помагащите професии - психиатри, психолози, психиатрични сестри .

Една част от първите български психодраматисти създават свои обучителни програми по психодрама, други прилагат придобитите умения в терапевтичната си практика, трети използват психодраматичния метод за обучение на фамилни терапевти, клинични социални работници и училищни психолози.
Все по-широкото навлизане на психодрамата в обучението на фамилни терапевти и социални работници позволява тези специалисти да започнат да развиват програми, насочени към псхосоциалната рехабилитация на хора с психични заболявания и техните семейства.  

Тези програми биха могли да включват групи за подкрепа на близки на психичноболни, използващи психодраматични техники. В тези групи участниците ще намерят не само подкрепа, но ще бъдат съавтори в творческия процес, който психодраматичното действие предоставя. Развивайки своя творчески потенциал, те ще бъдат много по-креативни в грижите си за своите близки, които често са изтощителни и изчерпващи.

Друг модул на тези програми могат да включват психодрама за самите психичноболни.    
Тъй като психичната болест ограничава социалното участие на засегнатите от нея, това автоматично води до ускоряване на това, което Морено нарича ”социална смърт”.(3)

Психодраматична група, водена от двама или повече добре подготвени терапевти, може да осигури на болния своеобразна рехабилитация на способността му да изгражда и поддържа връзки, както и усещането за значимо и обогатяващо емоционално преживяване.

Трети модул би могъл да бъде насочен за нуждите от супервизия на екипите, осигуряващи психичноздравна помощ. Споделянето на трудностите и преработването му в опит със средствата на психодрамата подобрява качеството на връзките между самите професионалисти, което пък ефактор за етичното им отношение към пациентите. 

Могат да се дадат още редица примери, но аз ще се огранича с тези, защото те в най-голяма степен обслужват потребностите на инициаторите и потребителите на този сайт.

Заключение

Нуждата от повишаване на чувствителността към страданието и трудностите на хората с психични разстройства и техните близки в България е огромна. Грижите за тях са или липсващи или напълно недостатъчни. Пиша тази статия с надеждата тя да послужи за повод на всеки, който я прочете, да се опита да се постави на мястото на такъв човек, като мислено си смени ролята с него. Ако успее да го направи, може би прозрението, което ще получи, ще му помогне да осъзнае собствената си уязвимост и потребността от грижи, която е еднаква за всички.

Използвана литература

1. Rayna Touzloucova, Comment Le psychodrame mobilize l’inconscient individuel, groupal et familial ?Essai d’une reflexion personnelle.Travail presente en vue de l’obtenation d’un D.E.S. en psychologie clinique.Annee academique :2000-2001 ;Universite Catholique de Louvain,  

2. Tian Dayton, The Drama Within. Psychodrama and Experiential Therapy. Publisher: Health Communications, Inc.1994,

3. Adam Blatner, M.D. with Allee Blatner, Foundations of Psychodrama. History, Theory,&Practice [Third Edition],Springer Publishing Company, New York.

ПСИХОДРАМАТА КАТО ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД

Автор: Райна Тузлукова-Вецова

Ключови понятия: протагонист, роля, психодраматични техники 

Въведение и предистория

Създателят на Психодрамата – Морено, е австрийски психиатър, съвременник и съгражданин на Фройд, бащата на психоанализата. Този факт означава, ако не друго, то поне това, че двамата са били изложени на въздействието на културните феномени на един и същи контекст.

Всеки от тях обаче е бил чувствителен към различни аспекти и влияния на този контекст и всеки избира различен фокус при изграждането на своя теоретичен модел и подход.Най-съществената харектеристика на психоанализата е, че тя открива и полага несъзнаваното  като своя основополагаща и конструираща концепция.

Несъзнаваното според Фройд започва да се конструира от най-ранно детство, като резултат на връзката между най-ранните ни желания и загуби и ефектът, който те имат върху по-нататъшния ни живот.(1)

В своя модел Морено не желае да се ограничава до интрапсихичните измерения в живота на отделния индивид. Неговият интерес е насочен към феномените на общуването в човешката група, към ролите, до които хората прибягват, за осъществяването на това общуване и към степента, в която ролевият репертоар допринася за психологическото благополучие на човека. Затова за него терапевтичното пространство не е психоаналитичният диван, на който пациентът е легнал, а психодраматичната група и психодраматичната сцена, където индивидът изследва и обогатява своя ролеви репертоар.

Психодраматичното разбиране за роля и ролеви репертоар

В живота си всеки човек преминава през различни етапи на развитие, които са натоварени с различни ролеви характеристики и очаквания. Не всички от тях са еднакво успешни или носещи удовлетворение. С някои от ролите в живота си се справяме по-добре, с други по-зле, трети се оказват непосилни за нас, въпреки желанието ни да ги изпробваме.

Така или иначе в нашето ежедневие ние поемаме множество и различни роли, произтичащи от различните ситуации, в които попадаме.

Приносът на психодрамата е, че отваря пространство този ежедневен опит да бъде използван за научаване, да бъде осмислян и преработван и да ни служи трайно. Тя насочва вниманието ни върху факта, че психологическото ни благополучие е свързано със способността ни да влизаме в различни роли, които са адекватни на дадената ситуация. 

Ние ставаме по-малко психичноздрави, когато сме блокирани в една или две роли, до които прибягваме постоянно, независимо дали това е уместно или не. Много често ролите, които ни блокират и не ни носят удовлетворение, са свързани с травматични събития и преживявания.

Ние избягваме да си спомняме за тези преживявания, но те са оставили отпечатъка си върху нашето поведение и общуването с другите хора.

Психодрамата предлага възможност на всеки участник в психодраматична група да стане протагонист (главен герой на своята история). В качеството си на протагонист, той или тя могат да поставят в защитеното пространство на психодраматичната сцена събитие или взаимоотношение, което е било травматично. Там, с помощта на терапевта, това събитие ще бъде разказано, изиграно и преработено така, че да е възможно да бъде интегрирано и ефектът му върху живота на протагониста да бъде минимализирано.  

 
Психодраматични техники

Тъй като някои от травмите са получени на предвербален стадий от развитието, не е възможно за тях да започне да се говори преди да бъде разчетена информацията, която е закодирана в тялото. Затова психодрамата, която разчита на действието и изиграването, помага неназовимото да стане видимо за очите преди да бъде изговорено. Това става възможно благодарение на основните техники на психодрамата:
• дублиране (the double),
• огледало (the mirror),
• помощен аз (auxiliary ego),
• смяна на ролите (role reversale).

Всяка една от тях съответства на определен стадий от психоемоционалното развитие.(2)
 
Според психодрамата дублирането съответства на първия стадий от психоемоционалното развитие на човека. Това е периодът, в който личността на детето не е диференцирана от тази на майката. Връзката между тези две човешки същества е толкова близка, че тя се определя от споделения общ ритъм на движенията, споделени миризми, дишане и звуци. Състоянието на взаимност и споделеност е много важно за бебето, защото чрез него то се научава на доверие.

Тази споделеност и взаимност се проявява в адекватното разбиране на потребностите на детето, без то да ги е назовало.

В контекста на психодрамата дублиране се използва, за да се помогне на протагониста да изрази емоции, за които му е трудно сам да намери думи. Дублиращият (терапевтът или участник в групата) трябва да е способен да почувства емоционалното състояние на протагониста, като се води изключително от неговите потребности в момента, а не от своите. В противен случай протагонистът ще се почувства неразбран и използван.

Когато дублирането е уместно, усещането, че друг човек е успял да разчете твоята емоция и ти показва, че я е разбрал, носи усещане за емоционален комфорт и задоволство.  

Огледалото отразява следващия стадий от развитието. През този период личността ни е направила стъпка към сепарация от тази на майката. Ние вече сме в състояние да приемем известна информация за себе си от външния свят, която да не съвпада непременно с нашето собствено себевъзприятие. Тази информация се съдържа в очите, в погледите, в реакциите на другите наоколо - майка, баща, близки.

Ако успеем да разпознаем себе си в насърчителни и доброжелателни погледи, образът, който конструираме за себе си от срещата с тези погледи е позитивен . Тогава можем да рискуваме да поемем към по-широка от двама души група.

Ако това, което сме съзрели в очите на другите е осъждащо и отхвърлящо, ние сме много по-малко склонни да се устремим към нови обекти.

В психодрамата техниката на огледалото се използва за да се даде възможност на протагониста да възприеме себе си и ситуацията, в която се намира, малко отстрани. По този начин той взема известна дистанция от нея, което му носи усещането за повече контрол и сигурност. Също така психодрамата позволява протагонистът да внася промени в картината до момента, в който се почувства достатъчно удовлетворен.   

Помощният Аз е техника, която отразява стадия от развитието, през който започваш да си даваш ясна сметка, че светът е населен от много други хора, освен тебе.

Ако стадиите  на дублиране и оглеждане са минали успешно, детето е изпълнено с доверие към себе си. Това му помага да погледне с доверие на всички нови хора, които се появяват в неговия свят. То научава, че не е само в света и че край него има хора, на които може да разчита. Започва постепенно да се чувства част от по-голямо общество, в което протичат по-сложни взаимоотношения.

За да представи своята  история, протагонистът се нуждае от помощта на останалите членове на групата. Изграждайки сцената, протагонистът избира хора от групата, които по някакъв начин му напомнят персонажите, с които е свързан проблемът му - майка, баща, дете, съпруга, приятел. Тези хора се наричат помощни азове. Те са ценен източник на информация за протагониста. Влизайки в отредените им роли, те работят за него, помагайки му да конструира сценичен вариант на своята версия за проблема. Когато изиграването приключи, той  може да ги помоли да му дадат обратна връзка за това как са се чувствали в ролята, в която са били преди малко. Понякога тази обратна връзка може изцяло да промени представата на протагониста и да му предложи нови и интересни гледни точки, които той е свободен да приеме или не.  

Смяната на роли

Смяната на ролите е способността да се поставиш на мястото на друг човек и да погледнеш света през неговите очи.

Тази способност съответства на стадия на развитие, при който личността е постигнала необходимия интегритет и е достатъчно наясно със своите граници. Когато е постигнат този личностов интегритет, капацитетът за свързване с другите хора се повишава, защото при срещата с тях човек се ръководи от любопитство и заинтерисованост за новите неща, които те  могат да му разкрият. Срещата с Другия придобива смисъла на откривателство.

В психодрамата използването на техниката смяна на ролите често води до мощни емоционални прозрения.

Никога не съм си представял колко безпомощен се е чувствал, когато е постъпил така.

Не съм знаела нищо досега за тъгата, която е изпитвала, когато си е тръгнала от нас.

Сега си давам сметка колко много се е страхувал и не е знаел какво да направи.

Този вид емоционални прозрения имат силен терапевтичен ефект, защото правят възможно говоренето за чувства, останали дълго време подтиснати и несподелени.

Това прави може би смяната на ролите най-важната техника на психодрамата, прийом на въздействие, който я отличава от всички други терапевтични подходи. Тя дава възможност на протагониста за известно време да се раздели с проекциите и предразсъдъците си по отношение на другия човек и да го възприеме чрез неговата емоционална реалност.

Приложение на психодрамата

Поради  богатството си от изразни средства и позитивно емоционално въздействие психодрамата има много широко приложение и разпространение.

В България тя се развива от 1989 г. и е свързана с обучението на специалисти от помагащите професии - психиатри, психолози, психиатрични сестри .

Една част от първите български психодраматисти създават свои обучителни програми по психодрама, други прилагат придобитите умения в терапевтичната си практика, трети използват психодраматичния метод за обучение на фамилни терапевти, клинични социални работници и училищни психолози.
Все по-широкото навлизане на психодрамата в обучението на фамилни терапевти и социални работници позволява тези специалисти да започнат да развиват програми, насочени към псхосоциалната рехабилитация на хора с психични заболявания и техните семейства.  

Тези програми биха могли да включват групи за подкрепа на близки на психичноболни, използващи психодраматични техники. В тези групи участниците ще намерят не само подкрепа, но ще бъдат съавтори в творческия процес, който психодраматичното действие предоставя. Развивайки своя творчески потенциал, те ще бъдат много по-креативни в грижите си за своите близки, които често са изтощителни и изчерпващи.

Друг модул на тези програми могат да включват психодрама за самите психичноболни.    
Тъй като психичната болест ограничава социалното участие на засегнатите от нея, това автоматично води до ускоряване на това, което Морено нарича ”социална смърт”.(3)

Психодраматична група, водена от двама или повече добре подготвени терапевти, може да осигури на болния своеобразна рехабилитация на способността му да изгражда и поддържа връзки, както и усещането за значимо и обогатяващо емоционално преживяване.

Трети модул би могъл да бъде насочен за нуждите от супервизия на екипите, осигуряващи психичноздравна помощ. Споделянето на трудностите и преработването му в опит със средствата на психодрамата подобрява качеството на връзките между самите професионалисти, което пък ефактор за етичното им отношение към пациентите. 

Могат да се дадат още редица примери, но аз ще се огранича с тези, защото те в най-голяма степен обслужват потребностите на инициаторите и потребителите на този сайт.

Заключение

Нуждата от повишаване на чувствителността към страданието и трудностите на хората с психични разстройства и техните близки в България е огромна. Грижите за тях са или липсващи или напълно недостатъчни. Пиша тази статия с надеждата тя да послужи за повод на всеки, който я прочете, да се опита да се постави на мястото на такъв човек, като мислено си смени ролята с него. Ако успее да го направи, може би прозрението, което ще получи, ще му помогне да осъзнае собствената си уязвимост и потребността от грижи, която е еднаква за всички.

Използвана литература

1. Rayna Touzloucova, Comment Le psychodrame mobilize l’inconscient individuel, groupal et familial ?Essai d’une reflexion personnelle.Travail presente en vue de l’obtenation d’un D.E.S. en psychologie clinique.Annee academique :2000-2001 ;Universite Catholique de Louvain,  

2. Tian Dayton, The Drama Within. Psychodrama and Experiential Therapy. Publisher: Health Communications, Inc.1994,

3. Adam Blatner, M.D. with Allee Blatner, Foundations of Psychodrama. History, Theory,&Practice [Third Edition],Springer Publishing Company, New York.

ПСИХОДРАМАТА КАТО ТЕРАПЕВТИЧЕН МЕТОД

Автор: Райна Тузлукова-Вецова

Ключови понятия: протагонист, роля, психодраматични техники 

Въведение и предистория

Създателят на Психодрамата – Морено, е австрийски психиатър, съвременник и съгражданин на Фройд, бащата на психоанализата. Този факт означава, ако не друго, то поне това, че двамата са били изложени на въздействието на културните феномени на един и същи контекст.

Всеки от тях обаче е бил чувствителен към различни аспекти и влияния на този контекст и всеки избира различен фокус при изграждането на своя теоретичен модел и подход.Най-съществената харектеристика на психоанализата е, че тя открива и полага несъзнаваното  като своя основополагаща и конструираща концепция.

Несъзнаваното според Фройд започва да се конструира от най-ранно детство, като резултат на връзката между най-ранните ни желания и загуби и ефектът, който те имат върху по-нататъшния ни живот.(1)

В своя модел Морено не желае да се ограничава до интрапсихичните измерения в живота на отделния индивид. Неговият интерес е насочен към феномените на общуването в човешката група, към ролите, до които хората прибягват, за осъществяването на това общуване и към степента, в която ролевият репертоар допринася за психологическото благополучие на човека. Затова за него терапевтичното пространство не е психоаналитичният диван, на който пациентът е легнал, а психодраматичната група и психодраматичната сцена, където индивидът изследва и обогатява своя ролеви репертоар.

Психодраматичното разбиране за роля и ролеви репертоар

В живота си всеки човек преминава през различни етапи на развитие, които са натоварени с различни ролеви характеристики и очаквания. Не всички от тях са еднакво успешни или носещи удовлетворение. С някои от ролите в живота си се справяме по-добре, с други по-зле, трети се оказват непосилни за нас, въпреки желанието ни да ги изпробваме.

Така или иначе в нашето ежедневие ние поемаме множество и различни роли, произтичащи от различните ситуации, в които попадаме.

Приносът на психодрамата е, че отваря пространство този ежедневен опит да бъде използван за научаване, да бъде осмислян и преработван и да ни служи трайно. Тя насочва вниманието ни върху факта, че психологическото ни благополучие е свързано със способността ни да влизаме в различни роли, които са адекватни на дадената ситуация. 

Ние ставаме по-малко психичноздрави, когато сме блокирани в една или две роли, до които прибягваме постоянно, независимо дали това е уместно или не. Много често ролите, които ни блокират и не ни носят удовлетворение, са свързани с травматични събития и преживявания.

Ние избягваме да си спомняме за тези преживявания, но те са оставили отпечатъка си върху нашето поведение и общуването с другите хора.

Психодрамата предлага възможност на всеки участник в психодраматична група да стане протагонист (главен герой на своята история). В качеството си на протагонист, той или тя могат да поставят в защитеното пространство на психодраматичната сцена събитие или взаимоотношение, което е било травматично. Там, с помощта на терапевта, това събитие ще бъде разказано, изиграно и преработено така, че да е възможно да бъде интегрирано и ефектът му върху живота на протагониста да бъде минимализирано.  

 
Психодраматични техники

Тъй като някои от травмите са получени на предвербален стадий от развитието, не е възможно за тях да започне да се говори преди да бъде разчетена информацията, която е закодирана в тялото. Затова психодрамата, която разчита на действието и изиграването, помага неназовимото да стане видимо за очите преди да бъде изговорено. Това става възможно благодарение на основните техники на психодрамата:
• дублиране (the double),
• огледало (the mirror),
• помощен аз (auxiliary ego),
• смяна на ролите (role reversale).

Всяка една от тях съответства на определен стадий от психоемоционалното развитие.(2)
 
Според психодрамата дублирането съответства на първия стадий от психоемоционалното развитие на човека. Това е периодът, в който личността на детето не е диференцирана от тази на майката. Връзката между тези две човешки същества е толкова близка, че тя се определя от споделения общ ритъм на движенията, споделени миризми, дишане и звуци. Състоянието на взаимност и споделеност е много важно за бебето, защото чрез него то се научава на доверие.

Тази споделеност и взаимност се проявява в адекватното разбиране на потребностите на детето, без то да ги е назовало.

В контекста на психодрамата дублиране се използва, за да се помогне на протагониста да изрази емоции, за които му е трудно сам да намери думи. Дублиращият (терапевтът или участник в групата) трябва да е способен да почувства емоционалното състояние на протагониста, като се води изключително от неговите потребности в момента, а не от своите. В противен случай протагонистът ще се почувства неразбран и използван.

Когато дублирането е уместно, усещането, че друг човек е успял да разчете твоята емоция и ти показва, че я е разбрал, носи усещане за емоционален комфорт и задоволство.  

Огледалото отразява следващия стадий от развитието. През този период личността ни е направила стъпка към сепарация от тази на майката. Ние вече сме в състояние да приемем известна информация за себе си от външния свят, която да не съвпада непременно с нашето собствено себевъзприятие. Тази информация се съдържа в очите, в погледите, в реакциите на другите наоколо - майка, баща, близки.

Ако успеем да разпознаем себе си в насърчителни и доброжелателни погледи, образът, който конструираме за себе си от срещата с тези погледи е позитивен . Тогава можем да рискуваме да поемем към по-широка от двама души група.

Ако това, което сме съзрели в очите на другите е осъждащо и отхвърлящо, ние сме много по-малко склонни да се устремим към нови обекти.

В психодрамата техниката на огледалото се използва за да се даде възможност на протагониста да възприеме себе си и ситуацията, в която се намира, малко отстрани. По този начин той взема известна дистанция от нея, което му носи усещането за повече контрол и сигурност. Също така психодрамата позволява протагонистът да внася промени в картината до момента, в който се почувства достатъчно удовлетворен.   

Помощният Аз е техника, която отразява стадия от развитието, през който започваш да си даваш ясна сметка, че светът е населен от много други хора, освен тебе.

Ако стадиите  на дублиране и оглеждане са минали успешно, детето е изпълнено с доверие към себе си. Това му помага да погледне с доверие на всички нови хора, които се появяват в неговия свят. То научава, че не е само в света и че край него има хора, на които може да разчита. Започва постепенно да се чувства част от по-голямо общество, в което протичат по-сложни взаимоотношения.

За да представи своята  история, протагонистът се нуждае от помощта на останалите членове на групата. Изграждайки сцената, протагонистът избира хора от групата, които по някакъв начин му напомнят персонажите, с които е свързан проблемът му - майка, баща, дете, съпруга, приятел. Тези хора се наричат помощни азове. Те са ценен източник на информация за протагониста. Влизайки в отредените им роли, те работят за него, помагайки му да конструира сценичен вариант на своята версия за проблема. Когато изиграването приключи, той  може да ги помоли да му дадат обратна връзка за това как са се чувствали в ролята, в която са били преди малко. Понякога тази обратна връзка може изцяло да промени представата на протагониста и да му предложи нови и интересни гледни точки, които той е свободен да приеме или не.  

Смяната на роли

Смяната на ролите е способността да се поставиш на мястото на друг човек и да погледнеш света през неговите очи.

Тази способност съответства на стадия на развитие, при който личността е постигнала необходимия интегритет и е достатъчно наясно със своите граници. Когато е постигнат този личностов интегритет, капацитетът за свързване с другите хора се повишава, защото при срещата с тях човек се ръководи от любопитство и заинтерисованост за новите неща, които те  могат да му разкрият. Срещата с Другия придобива смисъла на откривателство.

В психодрамата използването на техниката смяна на ролите често води до мощни емоционални прозрения.

Никога не съм си представял колко безпомощен се е чувствал, когато е постъпил така.

Не съм знаела нищо досега за тъгата, която е изпитвала, когато си е тръгнала от нас.

Сега си давам сметка колко много се е страхувал и не е знаел какво да направи.

Този вид емоционални прозрения имат силен терапевтичен ефект, защото правят възможно говоренето за чувства, останали дълго време подтиснати и несподелени.

Това прави може би смяната на ролите най-важната техника на психодрамата, прийом на въздействие, който я отличава от всички други терапевтични подходи. Тя дава възможност на протагониста за известно време да се раздели с проекциите и предразсъдъците си по отношение на другия човек и да го възприеме чрез неговата емоционална реалност.

Приложение на психодрамата

Поради  богатството си от изразни средства и позитивно емоционално въздействие психодрамата има много широко приложение и разпространение.

В България тя се развива от 1989 г. и е свързана с обучението на специалисти от помагащите професии - психиатри, психолози, психиатрични сестри .

Една част от първите български психодраматисти създават свои обучителни програми по психодрама, други прилагат придобитите умения в терапевтичната си практика, трети използват психодраматичния метод за обучение на фамилни терапевти, клинични социални работници и училищни психолози.
Все по-широкото навлизане на психодрамата в обучението на фамилни терапевти и социални работници позволява тези специалисти да започнат да развиват програми, насочени към псхосоциалната рехабилитация на хора с психични заболявания и техните семейства.  

Тези програми биха могли да включват групи за подкрепа на близки на психичноболни, използващи психодраматични техники. В тези групи участниците ще намерят не само подкрепа, но ще бъдат съавтори в творческия процес, който психодраматичното действие предоставя. Развивайки своя творчески потенциал, те ще бъдат много по-креативни в грижите си за своите близки, които често са изтощителни и изчерпващи.

Друг модул на тези програми могат да включват психодрама за самите психичноболни.    
Тъй като психичната болест ограничава социалното участие на засегнатите от нея, това автоматично води до ускоряване на това, което Морено нарича ”социална смърт”.(3)

Психодраматична група, водена от двама или повече добре подготвени терапевти, може да осигури на болния своеобразна рехабилитация на способността му да изгражда и поддържа връзки, както и усещането за значимо и обогатяващо емоционално преживяване.

Трети модул би могъл да бъде насочен за нуждите от супервизия на екипите, осигуряващи психичноздравна помощ. Споделянето на трудностите и преработването му в опит със средствата на психодрамата подобрява качеството на връзките между самите професионалисти, което пък ефактор за етичното им отношение към пациентите. 

Могат да се дадат още редица примери, но аз ще се огранича с тези, защото те в най-голяма степен обслужват потребностите на инициаторите и потребителите на този сайт.

Заключение

Нуждата от повишаване на чувствителността към страданието и трудностите на хората с психични разстройства и техните близки в България е огромна. Грижите за тях са или липсващи или напълно недостатъчни. Пиша тази статия с надеждата тя да послужи за повод на всеки, който я прочете, да се опита да се постави на мястото на такъв човек, като мислено си смени ролята с него. Ако успее да го направи, може би прозрението, което ще получи, ще му помогне да осъзнае собствената си уязвимост и потребността от грижи, която е еднаква за всички.

Използвана литература

1. Rayna Touzloucova, Comment Le psychodrame mobilize l’inconscient individuel, groupal et familial ?Essai d’une reflexion personnelle.Travail presente en vue de l’obtenation d’un D.E.S. en psychologie clinique.Annee academique :2000-2001 ;Universite Catholique de Louvain,  

2. Tian Dayton, The Drama Within. Psychodrama and Experiential Therapy. Publisher: Health Communications, Inc.1994,

3. Adam Blatner, M.D. with Allee Blatner, Foundations of Psychodrama. History, Theory,&Practice [Third Edition],Springer Publishing Company, New York.