Така ги наричали прабабите ми, така ги наричат бабите ми, така ги нарича майка ми, така ще ги наричам и аз...

   Шарени перашки...

   Шарен, шарено...за българите означава красив, красиво!

   Шарени били чергите, с които постилали дома си българките, шарени били дрехите, които обличали българите, шарена наричали китката, която момата давала в знак на обич на своя любим, шарено било хорото, на което танцували момите и ергените, шарен бил кравая, приготвен за коледарите-пратеници на Бога, които благославяли дома и стопаните му.

   За шарен българите имат много синоними. "Пъстричко"е и красивото съчетание на цветовете, и шевицата, украсила женската риза.

   "Писана" е и хурката, дарена на любимата, и обредната погача за голям празник.

    "Перашка"е и шареното великденско яйце.

   Цветна е водата, в която топели момински китки и гадаели бъдещето.

   Цветен наричали и най-големия пролетен празник-тържество но възраждащия се живот-Гергьовден!!!

   Наричаме ги: великденски яйца, писани яйца, писанки, перашки, шарени перашки....В моят край, в северозападна България ги наричаме шарени перашки.

   Така ги наричам и аз...Така ги нарича и моето момиче - с малко подсказване от моя страна...все още...

    У дома не шарим яйцата, а ги боядисваме. Така както се боядисва прежда, вълнена...Сещам се веднъж, преди години, като отидох до баба ми за Великден и като видях перашките и... всичките еднакво червени...винено червени...

   Попитах я: Бабо, защо всичките са червени и как си ги "догодила" толкова еднакво червени???

   Баба ми: А, чича ти забравил да купи боя за яйца, та с боя за прежда за вълна ги боядисах...

   Аз: Бабо, но не е ли отровна тази боя???

   Баба: Да бе, отровна..грънци...Нищо няма да ви стане...Яжте там, па мълчете.../ Чували ли сте израза: Яж, па мълчи? Аз съм го чувала и то често..../

   Е, баба ми е вече много стара, та майка ми вчера е ходила до тях /баба и чичо/ да им занесе перашки, но споменът за онези шарени /в които нямаше нищо шарено, защото бяха поне петдесет яйца като две капки вода еднакви/ не е избледнял...

   Като се зададеше Великден и дворовете светваха...Там, в равнината всичко се усеща...И полъха на пролетния вятър, и мириса на пролетта...

   А цветята???

   Снощи говорих с майка ми...Зюмбюлите са цъфнали, лалетата. Шарено. Двор голям...От единия до другия край цветя...Шарено...Ухаещо, чисто...А зюмбюлите . розови, сини, лилави, бели, жълти. Майка ми все не ми даваше да късам белите и жълтите. Правели семе и така се размножавали. Ако откъсам стрък, няма да има още много, много бели и жълти зюмбюли.

   Ето, далече съм от бащиния двор, а мирисът на зюмбюли достигна до мен. То май цялото село ухае на зюмбюли в момента...

   Момент...Тръгнах от шарените перашки, но смених посоката. Какво да се правя!?! За мен Лазаре, Цветница и Великден са свързани в мислите ми...

   Винаги съм помагала при боядисването на перашките, затова и не спирам моето момиче да си изцапа ръцете с боите...Боя е...Ще се измие, но емоцията и преживяването остава...

   Тази година такива ги направихме /ще видите на снимките/.

   Но сякаш това не е достатъчно и си правим кътове у дома...Аранжираме, снимаме...Вчера гледам...дъщеря ми започва да ме "имитира". Кътове подрежда, аранжира...Съревнование ми обяви.../ хахаха, а това ме радва, наистина, не мога да си кривя душата.../.

   А като замисля нещо да правя с децата в групата, трябва да го направим и у дома /за да няма ревност/...Нормално май ще дойде да е ?!?!

   На фона на сивото наоколо...една черга, една погача да грейне като слънце...

   Преди години, като тръгвах от село към...големия град да търся нещото, което все търсех и не намирах, знаете ли какво взех със себе си /освен онзи голям куфар, дето от време на време го споменавам/???

   Взех няколко кратуни, дървени лъжици, битови неща...те ме топлят, сгряват...понякога...Така, както само те умеят...

   С шареното, скрито в тях...

   Великденска работилница в група "Камбанка"... и Шарен Великден у дома...