Трети март……Национален празник.

Но за мен този празник има специално измерение. Той е моята мярка за свобода. И моят пример как се извоюва свободата. Сигурно звучи много изтъркано, но Трети март всеки път ми напомня, че ако искам да съм истински свободна, трябва да платя цената на свободата. Независимо каква е тя: кръв, живот, любов, лъжа, комформизъм. Всяка свобода си има цена и се лъжат някои, които си мислят, че могат да се споразумеят със Нея и да не платят. И, както се вижда, цената е фундаментална. Защото се плаща за фундаментален статус. Какъв е Животът, Любовта или Истината, ако не си свободен?!

Но сега ми се ще да ви разкажа и за една друга страна на празника.

Най-добрата ми приятелка е туркиня. Обикновено тя първа ме поздравява с този празник. Ако изобщо някой друг се сети да ме поздрави. Но знам, че на самата нея празникът предизвиква неприятни чувства и спомени. И не защото съжалява за миналото величие на Отоманската империя, а защото си спомня неприятни случки от собствения си живот и живота на децата си. Как навръх празника са я блъснали с новото палтенце в кална локва, как са я карали все нея да декламира „Опълченците на Шипка” и „Аз съм българче”, а синът и е бит „защото баща ти е обесил  Левски”.

Приятелката ми е потомък на обикновени турци, които в кървавото и объркано време на войната са направили своя избор: да останат в една страна, която са чувствали своя родина. Защото в измерението на България 500 години са значителен период, но в измеренията на един род те са още повече време. Време на 5-6 поколения. Достатъчно време, за да почувства някой тази земя своя Родина. И да не поиска да тръгне към чуждото и непознатото. Без да знае, че обрича поколения свои потомци да плащат цената на това решение. Цена, изразена в унижения, физически и психически тормоз.

Не ме разбирайте погрешно. Аз обичам и се гордея с този празник, както казах в началото. Но от години за мен този празник има по-дълбоко значение. И това значение го измервам с поздрава на моята приятелка и с факта, че го празнуваме почти винаги заедно. И точно простият факт на съвместното ни празнуваме го прави Празник на свободата.

Честит празник!