Понякога се питам-има ли друга държава по света, където да се срещат хора с толкова много цветни имена!?!

 Предишните легенди ги "преписах" от една стара тетрадка...Забравила съм вече откъде са...А долу написаните - срещнах ги някъде из нета...

 

   Невен

   Младата гъркиня Калтха била влюбена в бог Аполон. Всяка вечер тя заставала в полето и се надявала да го зърне, макар и за кратко. Той така и не се появил. От нещастната любов момичето се поболяло и умряло. А на нейно място поникнало цвете в багрите на слънчевия залез. Нарекли го календула (невен). 

    Името му на български означава буквално „не вехна“ (диал. „не вена“).

    Българските наименования са много, но тук ще приведа само най-разпространените: жълта градинска ружа, колибарска ружа, крокон, кубанка, огнец.
   Като хубаво и магическо цвете, невенът се споменава често в народните песни най-вече в любовните. Прието е да се бере още на Гергьовден и китката да се потопи в менче с ненапита вода преди изгрев слънце.

    След като се подаде слънцето, момата си наплисква лицето с тази невенска вода, за да е здрава, пъргава и огнена, за да и върви в любовта. Разпространени са и по-сложни магически обреди с вълшебното цвете. Ето един от тях: Момата загребва пръст от следите на своя драговник и я мята в градината с невен и в разпален огън с наричането:"Както невенът вене, тъй да венеш за мене, както огънят гори, тъй да гориш за мене." Невестите също правят любовни магии, за да венат съпрузите по тях,залагайки цветчета под възглавницата им.

    Народът вярва безпределно в силата на невена- и при болки в очите също се препоръчва плискане с невенска вода.
  

   Карамфил

   В епоса на много страни се говори за цветето на боговете - карамфила. Поверието разказва, че червените цветове предпазвали хората от беди и неприятности. В една древногръцка легенда карамфилът се смята за част от човека. Веднъж богинята Артемида тръгнала на лов. Цял ден бродила из горите, но не срещнала никакъв дивеч. Разярена, тя си тръгнала с празни ръце. По пътя видяла пастирче, което свирело на кавал. Артемида го набила, защото песента му прогонила зверовете. Детето, огорчено от несправедливото наказание, заплакало с кървави сълзи. От тях поникнали червени цветове. Това били първите карамфили. По-късно те стават символ на доброто и справедливостта, на революцията, на борбата за свобода.

   Карамфил
   Наричат го "цвете на Юпитер". В древен Рим с него кичели главите на победителите в състезанията. Арабите пък извличали от него лечебни есенции. А затворниците в Европа ползвали листенцата му за тайни послания. 

   Кактус

   Не можах да го подмина!!!

   С розата е свързана и приказката за бодливия кактус. Веднъж в незнайна страна се събрали много, много цветя. Кралицата на това царство - розата, била в центъра на вниманието. Свит в ъгъла, безмълвно й се възхищавал и невзрачният кактус. Той бил грозен и към него като отровни змии летели насмешки. Кактусът спокойно ги понасял. Но една нощ... Още с настъпването на вечерта в тъмния ъгъл се появило малко, светло петънце. Постепенно то пораснало и привлякло вниманието на всички цветя. Пред тях бавно се разтворил цвят с неописуема красота, съчетание от лунна светлина и нежни багри. Всички застинали в безмълвно възхищение. Но на разсъмване там, където стоял прекрасният цвят, слънчев лъч отново осветил само безмълвното тяло на притиснатия в ъгъла кактус. Зашушукали изненадани цветята. Откъде би могло да се види чудото, видяно от тях? "От кактуса?" - казали плахо някои. "Не, това е невъзможно" - възкликнали почти всички. "И все пак това е той!" - засмяла се с възхита розата. По тялото на кактуса се търкулили няколко капчици роса. Той не могъл да задържи сълзите си на признателност кам розата. Тя - кралицата на цветята - единствена оценила красотата му.

   Еделвайс

   Легенди са свързани и с недостъпния еделвайс. Някога в една планинска хижа живеели братче и сестриче - Вайс и Едел. По цели дни гората ехтяла от техния смях. Един ден, хванати за ръце, те стигнали до една висока скала, където растяло чудно красиво цвете. "Едел, хайде да откъснем това цвете и с него да поздравим нашите родители". Момичето се съгласило и двете деца се покатерили по отвесната скала. Цветецът ги примамвал все повече и повече. Впили ръце един в друг, те бавно се изкачвали. Изведнъж Вайс се подхлъзнал. Двете деца полетели от скалата. Там, където паднали, от кръвта им цъфнали алпийски рози, наречени в тяхна чест еделвайс.

   Ако се изкачите на най-високите върхове на Пирин планина, или на връх Мазалат на Стара планина, из пукнатините на стръмните и непристъпни зъбери може би ще намерите едно нежно, мъхесто цвете-еделвайса. Този съсед на орлите разкрива своята красота и свежест само пред най-опитните и смели туристи. Затова еделвайса е станал символ на туризма.

   За пръв път еделвайса е бил открит у нас от ботаника Иван Урумов през 1896 г. в Троянския балкан на "Козята стена". Овчарите го наричали "балканска звезда". В Пирин е бил намерен през 1909 г. от градинаря-ботаник Й. Келерел.

   Еделвайсът се изсушава и използва за украса, тъй като запазва красотата си дълго време. Може да се отглежда и в саксии. Расте върху варовити почви. Пчелите го обичат, макар да го намират рядко. Цветовете му се използват в медицината.

   Поради безразборното бране на цветето еделвайс има опасност да изчезне от нашите планини, затова късането му е забранено със закон.

    И къде на Цветница без живко-здравко!?!?

    Здравец

   Силата на българските билки
   Билките са известни по нашите земи от най-дълбока древност. Лечебните им свойства познавали траки, славяни, прабългари. Легенди, приказки и песни разказват за омайни билета, брани в зори от млади девойки. Някога хората лекували високото си кръвно налягане с помощта на здравец, растящ в двора на всяка българска къща. Съвременният българин най-често се обръща към билколечението, когато конвенционалните хапчета не помагат. Тогава започва да търси забравени бабини рецепти с надеждата да се избави от болежката или поне да облекчи досадните симптоми, които тровят ежедневието му.

Едно от богатствата на страната ни е именно разнообразието на билки. Броят им достига 3 600, от тях над 650 се употребяват заради лечебните им свойства. Повече от 300 вида се събират ежегодно, за да се използват от български и чуждестранни фармацевтични компании. Благоприятните климатични и почвени условия правят българските билки едни от най-богатите на биологично активни вещества. Те съдържат много и разнообразни химични съединения като витамини, ензими, етерични масла, дъбилни вещества, органични киселини, растителни хормони, неорганични вещества. Всички те влияят върху жизнените процеси в човешкия организъм, а някои от тях и досега са ненадминати по действието си от синтезираните по химичен път лекарства. Често богатият опит на народната ни медицина е в основата на лечебни средства от растения. Не малко лекарства като нивалина, приготвен от предвестника на пролетта – кокичето, разнасят славата на България по света.

   За всеки човек най-полезни са билките от региона, в който живее. Ние хората се адаптираме към въздуха, влагата, към особеностите на климата, към флората и фауната на мястото, където живеем. Затова и много по-малко вероятно е лечебни растения от друга географска ширина да ни повлияят благотворно и да имат такива ефекти както лечението с растения от нашия край. България е изключително богата на лечебни растения.

 

   "Семейство здравцови”, в техните листа, стебла и особено корени се открива много лековити вещества.Много от тях се използват в профилактиката и терапията на заболяванията. Територията на България е най-богата на този растителен вид, особено на кръвния здравец, който някои го бъркат с дъхавия здравец, отглеждан в градините. Кръвният здравец расте високо в планините на височина над 1200 метра и е изключително богат на полифенолни съединения, нужни на човешкия организъм. В България в „семейство здравцови” влизат 39 вида и всеки един от тях е изучен.”

   Когато през есента растението приключва своя жизнен цикъл, то спуска тези вещества в корените, за да ги запази за пролетта, когато ще започне своята вегетация. Така нареченият кръвен здравец носи названието си заради корените.

 

    ..........и още една легенда – за опита на калугерите да скрият кръста от турците и здравецът, който изниквал на мястото му.

...............

.....Едно време там имало мънастир на света Богородица, задали се турци и калугерите рекли да скрият честния кръст. Скрият го на едно място, на другия ден им се струва, че ще го намерят, и вземат, че го преместят другаде. А вред, дето е стоял честния кръст, изниквало здравец... Затуй има толкоз много здравец там!..........

 

..Вечнозеленото и ароматно цвете е символ в българската традиция за добро здраве и жизненост.  Вечнозеленото и ароматно цвете е символ в българската традиция за добро здраве и жизненост. Здравецът се нарежда и сред най-важните обредни знаци за добруване на хората.

    .....Старите легенди разказват, че цветята са ни дадени като подарък от боговете. Затова в тях се крие някакво вълшебство и тайнственост. Красотата на цветята символизира висша хармония и тайнственост.