Миналата седмица ви копирах материал, който написах за родителите на децата от моята група. Няма как да не продължа. :-)

Ето и продължението....

Нали помните, уважаеми родители, че миналата седмица писах за режимът и различни други моменти, свързани с него като средство за възпитание на „послушни” деца. Слагам послушни в скоби, защото в случая зад послушанието се крие всъщност спокойствие, разбирателство и още цял комплекс качества и елементи на семейната атмосфера.

Ако се замислите върху режимът, който децата следват в градината или в къщи, ще се сетите, че зад него се крие определен ритъм: всеки ден в определено време децата стават или лягат да спят, хранят се, играят, в определено време отиват и се връщат от градина. В по-широк план след дневният идва седмичният ритъм, а след него – годишнияj. Част от седмичният ритъм е смяната дните с престой в градината с „голямата седмична почивка” в къщи, която децата с времето се научават да чакат. А част от големия годишен ритъм, в който живеят децата е лятото и зимата като  времето на голямата лятна (а за някои хора и зимна) отпуска с ходене на море или планина, при баба и дядо на село и очакването на Дядо Коледа като неотменим атрибут на зимата.Всеки от тези големи ритми е съпроводен с много типични неща: смяна на места, хора, дрехи, играчки, храни, изпълняването на определени ритуали, които децата овладяват с времето. Всички тези циклични промени са сложни за малкото дете, предизвикват нервно напрежение и се овладяват постепенно с израстването от децата. За това дядо Коледа има един смисъл и се преживява по един начин от детето в яслата и по друг начин от 3-6 годишното дете. Нещо повече, преживяването се променя от година на година и с всяка година става по-осъзнато и богато. Така до 5-6тата година, когато някои деца за пръв път се питат "Кой е дядо Коледа? Има ли дядо Коледа", а някои дори забелязват "Дядо Коледа беше татко (дядо)!" И това е началото на края на детството....:-(  Единствено неизменна трябва да бъде радостта, с която е съпроводено.

Колко е важен установеният ритъм и как той постепенно се осъзнава говорят, например, въпросите, които децата сутрин ми задават за г-жа Минкова:” Кога ще дойде г-жа Минкова? Когато легнем да спим ли ще дойде г-жа Минкова?....Ами ти кога ще си отидеш – когато дойде г-жа Минкова?...Къде отиваш?....Кога ще дойдеш?” Признавам, досадно е да отговаряш всеки ден поне на 2 деца, задаващи тези въпроси. Досадно, ако не съзнавах важността им за усещането за сигурност и предвидимост на ситуацията, което децата си изграждат по този начин. Да, ние двете с нея сме най-важни, но променливи елементи в иначе непроменимата среда на групата. И децата искат сигурност, че макар и да се сменяме, има ред в тази смяна и този ред е постоянен. Когато се уморявам да отговарям утвърдително, ги питам:”А ти как мислиш – кога ще дойде г-жа Минкова?” И те уверено ми казват :” Когато легнем да спим.” Когато станем от сън пък често се задават въпросите:”Кога ще дойде мама да ме вземе? Мама идва ли? Защо я няма?”, особено от деца, които ги вземат по-късно или вътрешният часовник у детето му подсказва, че мама закъснява повече от друг път. Защото децата нямат реална представа за време , но имат точно тиктакащ вътрешен часовник, който им подсказва кога е време за ядене, спане и идването на мама. Всъщност, тези въпроси „раждат” и представата за време у децата, като първоначално „парцелират” деня на няколко отрязъка: „времето на г-жа Трифонова”, което днес е от пристигането им в ДГ до сън, „времето на г-жа Минкова” - от лягане до пристигането на мама и „времето на мама” – от нейното идване в градината до отиването в градината на другата сутрин. Всеки от гореизброените времеви отрязъци има свои особености и децата трябва да се пренастроят и пригодят да ги приемат. (Трудно е и за възрастен да се адаптира към променяща се среда няколко пъти на ден, та какво остава за недоразвитата и неукрепнала детска психика. За това не мислете, че мислим за себе си, когато ви внушаваме, че е добре да вземате по-рано децата от градината: времето, прекарано с мама и семейството е почивка, далеч по-полезна емоционално за децата от доста трудната социална среда в градината.) Освен гореказаните неща, тези въпроси показват, че циклично извършваните дейности остават следи в паметта, развиват я, а с нея и мозъка и го карат да се работи. Така че, ако децата ви питат къде отивате, въпреки, че знаят – не им се сърдете, така те установяват сигурността на елемент от своя ритъм, справят се с феномена време и развиват мозъка си. Колко сложни неща се крият зад досадния детски въпрос! J

Като следствие от тези мои разсъждения ви препоръчвам с готовност да се отдавате на спомени и да кроите общи планове за бъдещето с децата – това е важно за тяхното развитие и ги подготвя по-лесно да приемат семейния годишен цикъл.

За семействата, които имат две деца на различна възраст най-трудното е да се справят с различния дневен ритъм на двете деца. Да, вярно е че децата трябва да спят, ама как да се справят, когато малкото на година е спало от 10 до 12 часа и се събужда по времето, когато баткото или каката трябва да си ляга?! Или таткото играе с двете деца и голямото се чувства прекрасно, но на малкото очите вече блестят с нездрав блясък и гласът му звучи твърде истерично?! Или от двамата близнаци единият обича да си поспива сутрин, а другият е чучулига – как да се организира семейната закуска в събота и неделя?

Помните ли от предишния материал: да поставиш в центъра на вниманието си децата, значи да поставиш интереса на всяко от децата в този център! В случая със спането по различно време необходимо е да се обмисли внимателно средата и да се намери място, където децата ще могат да спят на спокойствие. До три години децата не разбират и са в процес на учене какво значи да пазиш спокойствието на друг, за това добре е да има друга стая, в която да спи, според мен, по-голямото дете над 3 години, защото малкото не знае как да пази спокойствието на по-голямото. По-малкото пък може и трябва да се приучва да спи на минимален шум – от тихото шетане на мама, шумоленето на татко, баба, дядо, батко, кака с техните дейности, тихичко пуснати радио, телевизор (без, обаче, да може да го вижда). Това е важно от три български позиции: от българската пренаселеност, особено през зимата на отопляемите помещения за семейния дом; от необходимостта да контролираме съня, (пишкането и др. елементи, свързани със съня) на конкретното малко дете; за създаване на навик да спи в среда с лек шум като подготовка за престой в детска ясла или градина, където не може винаги да се създаде идеална обстановка за сън.

Нали помните любимото ми сравнение с дишането: всички дейности, в които децата учат или упражняват току-що усвоено действие – самостоятелно хранене или обличане за най-малките, слушане и гледане на приказки, рисуване, сглобяване, са като вдишване, а свободните игри са издишването в този двоен процес. Човек не може да живее нито само като вдишва, нито като непрекъснато издишва. Родителят трябва да е внимателен за състоянието, в което се намира в момента всяко от децата и да сменя дейността, ако усеща, че детето е изчерпило вниманието, интереса и възможностите си да се справя с извършваната дейност. Свободната игра с татко е оптимално полезна за голямото дете в момента, но малкото вече е изчерпало своя лимит за издишване и трябва да му се отклони вниманието и да му се даде възможност „да си поеме дъх”: да му се покаже позабравена играчка, която да разгледа, да бъде просто гушнато или сложено да спи, ако му е дошъл часът за спане.Хубавото е, че колкото е по-малко детето толкова по-лесно може да се отклони вниманието му от натоварваща го ситуация или дейност. За да се чувстват щастливи и обичани, всяко от децата трябва да получава своята порция време с всеки един от родителите си и то в най-подходящото време за всяко от тях, за да може това време да се изживее пълноценно. Така малкото дете е по-малко време будно, за това то трябва да прекарва в игра и трениране на говора с възрастните най-пълноценната част от будния отрязък – от десетина минути след като се е събудило до времето за ритуала преди заспиване, за да има време да се изпълни този ритуал в неговата пълнота: хранене (ако е необходимо), измиване, пожелаване на лека нощ на всеки член на семейството, приказка и сън. За голямото важи същият ритъм на будния престой, но той е по-дълъг и за това заниманията с мама и татко може да бъдат във времето, в което малкото си е легнало. Разбира се, че непременно трябва да има време за общи занимания на цялото семейство, защото иначе в голямото може да се утвърди убеждението, че ако го няма малкото, цялото време на родителите ще бъде посветено на него. По време на будния престой в малкото дете настойчиво и непреклонно трябва да се изграждат социални правила: да не удря мама, татко, батко, кака, а да ги милва, да е тихо, когато батко спи, да не ходи при спящите. Май ще трябва отделно да си поговорим за правилата, защото тяхното спазване кара да определим един човек като възпитан, а друг – да казваме, че му липсват първите седем. Тук само искам да кажа, че на мама може да и е много приятно и да предизвиква усмивка удрящата я малка пухкава детска ръчичка, но да я проектира 20 години по-късно и картинката няма да е вече толкова прелестна. Ние приучваме децата как да се държат с нас от първия ден на раждането им.

Трябва ли да будим сънливеца за общата семейна закуска? Иначе казано доколко и кога да спазваме индивидуалните особености на ритъма на всяко дете?

До 3 години детето няма изработен собствен дневен режим. По-точно казано индивидуалният специфичен дневен режим на всяко дете се изработва до третата година. До това време е добре да оставим детето само да се събужда и да бъде на по-свободна индивидуална „програма”. След това то вече е способно и му е необходимо да усвоява умения да живее в социална среда. За това е добре да бъде събуждано, ако се е успало за закуска. Уверявам ви, че ако обмислите достатъчно добре времето на семейната закуска като компромис между индивидуалното време за хранене на отделните негови членове и спазвате режима на децата, по-скоро те ще ви подсещат за времето на закуска, отколкото вие тях. Ако сега решите правилно времето за семейните закуски, обеди и вечери, следващият проблематичен момент ще настъпи чак в пубертета, но тогава не аз ще ви давам съвети как да се справите с него. J

С какво да запълваме времето на децата, извън гледането на телевизия и щракането на компютъра?

Много просто: с включването в битовите дейности, които вие извършвате в къщи. Дори тригодишните деца в групата се мъчат да си сгъват пижамите, опитват се да си обръщат на лице чорапи и дрехи, да подреждат, да сервират и отсервират, да измиват някои вещи след употреба, да забърсват повърхности, да режат с нож и ножица. А от четвъртата година нататък може да им възлагате и постоянни битови задължения: винаги те да подреждат приборите на масата, да забърсват определени повърхности, да носят списъка или част от покупките от магазина. Богатият на събития и дейности семеен живот предлага безброй дребни задължения, които можем да възложим на децата.Тъжната ни констатация е, че голямата част от децата от групата се включват с неохота в прибирането, нещо повече: опитват се да се отклонят от него. За нас това е сигурен знак, че в къщи децата са изключвани от тези дейности. Познато ми е това: на мен самата майка ми докато не можеше повече да се справя сама с къщната работа ме изключваше от много дейности с реплики от рода: „Ти не можеш. Ти режеш лука много едро. Тази работа си е за мен.” Няма работа, в която да не можете да включите вашите деца, стига да гледате самите вие на домашната работа не като на тегоба, а като на част от собственото си значимо съществуване. Нещо повече. Децата обичат да помагат, обичат да са част от съвместна с вас битова дейност, особено, когато знаят, че забелязвате и ги хвалите за конкретно свършена работа. Уверявам ви, веднага познаваме, кога мама или татко работи заедно с детенце: такива деца лесно и естествено, без допълнителни указания и уговорки се включват в дейността на възрастните, умеят да намират своето място в съвместна дейност (изключително важно умение), показват сръчност и бързо стават помощници на учителките и ръководители на детския колектив в една или друга дейност.

И така, ако сутрин детето ви е заето да си сгъне пижамата, да се облече и обуе само, да си сервира приборите, да си намаже филията, да си сипе само млякото, да си отсервира и измие, ако след това го включите с кърпа в ръка в забърсване на мебелите или в почистването с прахосмукачка, в измиване на зеленчуци за готвене или да отиде и да държи ключовете на татко при поправката на колата – едва ли ще се стига (или поне ще са по-редки), хаоса и неразборията в къщи. И като описвам всички тези действия, аз имам пред вид, че всички деца от групата могат да ги извършват : Илиан, Гергана, Светла, Боби, Маргарита, Ирена, Алекс, Сашко, Пламен, Пламена, Божена, Мадлен и всички останали.  При това добре е да контролирате качеството на изпълнението, но не като упреквате децата за свършеното, а като спокойно кажете:” Тук не е измито добре – измий го пак.”или „Има още сапун по ръцете ти –доизмий го.”.  Децата са малки и не винаги се справят успешно, вие сте тези, които трябва да контролирате качеството, но не като се карате и го свършвате демонстративно сърдито вместо тях, а като покажете, че сте забелязали и ги карате да се поправят. Така те научават, че всяка дейност трябва да се извършва старателно, в определена последователност, и че може да се върнат и поправят, когато не са извършили нещо добре.В другият случай вие плашите децата, карате ги да се чувстват неуспяващи и да избягват дейностите в които сте им казали, че не се справят. В по-далечна перспектива им изработвате рефлекса да се отказват от всяка нова дейност, преди да са я опитали, защото неприятните ви забележки, усещането за неуспех, преживени в детството ще заглушава естествения човешки порив да опита новото.

Навиците и ритъмът правят човека свободен. Дайте си сметка колко неща през деня сте правили в "съноподобно" състояние и вечерта дори не може да си спомните, че сте ги правили, просто защото те са навични за вас: например,обличането, ходенето в тоалетната и миенето на ръцете след това, организацията на почистването и готвенето.... Говоря, насочена най-вече към жените, защото ми е "познат” техния ден, но по същия начин преживяват голяма част от своя ден и мъжете. Ето това е целта на детството: голяма част от личните и социални действия и дейности да станат навик. Едва когато това се случи, едва тогава детето ще е готово да освободи голяма част от силите и енергията си, за да се отдаде на новата дейност -ученето в неговият по-широк социален смисъл (защото до тогава и усвояването на здравните, хигиенните и социалните норми и дейности си е труд и учене).

И още нещо по повод възпитанието. Странно ще ви прозвучи, може би, но не сте длъжни, дори не бива да обяснявате всяко свое изискване , особено в началото. Например, ако детето свикне да си мие ръцете преди хранене и след тоалетна, ако се научи да поздравява по подходящ начин хората и да използва "моля", "заповядай", "благодаря"  в много ранна възраст, този навик става част от него, преди да се сети да пита „Защо”. Така няма нужда да обяснявате нищо за микробите и болестите. Част от истинският авторитет на родителя се състои в това, детето да възприема безпрекословно, с доверие, казаното от вас. И това не става със страх, и с възгласи:” Така, защото аз съм казал  Защото аз искам.”, а по-скоро със спокойствие, постоянство и хумор: „Защото искам да целуна пръстите, които нарисуваха тази хубава рисунка, а няма чисто място за моята целувка.” Има възраст, когато „Защото” става основна част от речника на децата, но това е тема за друг разговор. Но и тогава отговорът „Защото аз искам” не е най-доброто решение.Ако не изградите отрано и добронамерено безпрекословен авторитет, а ги научите, че ще им давате обяснение, за всяко нещо, рискувате да ви вкарват в безсмислени спорове върху всяко ваше искане още във възрастта от 4 до 6 години. Въпросът "Защооооооооо?" и вашите пространни обяснения-увещания са сигнал, че вашият авторитет е разклатен.  

Ако се изпълняват качествено, битовите дейности могат да заемат и запълнят доста голяма част от времето на малчуганите, да са част от това вдишване и издишване (зависи на какъв етап е формирането на съответното умение или навик) за което говорих в началото и дори стават част от ритъма, за който говоря.

Не зная дали сте забелязали, но стресът ви се предава автоматично и на децата ви. Много и най-различни са причините и тълкуванията защо това става така. Но е факт, с който вие трябва да се съобразявате. Ако вие сте уморени, раздразнени и неспокойни, и вашите деца се чувстват уморени, раздразнени и неспокойни. Ако вие сте тревожни като житейска позиция и вашите деца има голяма вероятност да израснат като песимистични, тревожни и подтиснати личности. Този абзац звучи доста обезкуражаващо, но ако се замислим, това означава и че може да проектираме по-успешно децата си, като се опитаме да променим своите нагласи и поведение. Бррррррррр, че трудна задача! Връзката на написаното с настоящата тема е, че когато се чувствате стресирани, не бива да участвате в обща дейност с децата - рискувате да си го "изкарате" на тях, по най-малкия повод. С времето децата започват да ни познават по-добре, отколкото ние-тях и се научават да разбират кога "са си го заслужили" и кога - не, но това не е извинение. Преди години, напрегната, започнах да се карам на сина си. Той ме погледна и ме попита: "Мамо, ти ядосана ли си, или си изморена?". От тогава свикнах, когато се чувствах емоционално нестабилна или болна, да предупреждавам децата си за състоянието си и ги молех да ме оставят "на мира", за да се съвзема. Съответно и на тях давах време да преживеят своите емоции и да споделят с мен, когато са готови.....

Ритъмът…..Ние всъщност го харесваме: когато танцуваме, когато гладни, предвкусваме вкусната вечеря, когато очакваме магията на празника. Остава да се огледаме да ритмите в живота на малчугана до себе си, за да превърнем детството му в семейството в любимо и незабравимо преживяване.