Според една често цитирана мисъл на Джон Ленън, която много обичам, "животът е това, което се случва с теб, докато си зает да правиш други планове".
Според друг паметен цитат от "Форест Гъмп" "животът е като кутия с шоколадови бонбони - никога не знаеш какъв ще ти се падне".Моите размисли за живота днес бяха провокирани от нещо съвсем конкретно. Докато гледах как дъщеря ми се бори с водата в дълбокия край на басейна, а аз просто гледам отстрани, без да мога да и` помогна дори със съвет... Колко глупаво звучат съветите в подобен случай - "Не, не си движи така ръцете! Не дишаш правилно!" Вероятно като порасне, съветите ми ще и` звучат също толкова нелепо: " Не, не е хубаво да си боядисваш косата, защото... (не продължавам, защото няма смисъл - тя и без това ще е престанала да слуша още след първото "не")".
Но във времето днес, сега, когато безпомощна я наблюдавах как се бори едновременно с водата, страха си и земното притегляне, не можех да не си помисля колко много животът прилича на този басейн.
За човек, който е загубил всичко, казват, че е "достигнал дъното". За хората, които не се справят успешно с житейските предизвикателства, се казва, че "давят мъката си" по един или друг начин.Животът е произлязъл от водата - и въпреки цялата му сложност водата е аналогия, която добре описва Смисъла му. Стремежът на всеки е да се задържи на повърхността. Да има по-удобна позиция и да не изразходва прекалено много сили. Затова тези, които не умеят да плуват/живеят правилно, отпадат първи от състезанието. Понякога преди изобщо да са разбрали, че има състезание. Чиято основна цел е да останеш жив максимално дълго...
За което решаваща роля има и правилното дишане ;)...
Ела, много размисли провокираш, за което ти благодаря!
Аналогията ти е безкрайно точна! Както в пряк, така и в преносен смисъл. Аз мога да плувам ...сносно :) , но скоро усетих удоволствието от плуването, преди време беше само мъка да се задържа на повърхността.
А дъщеря ми е състезателка по плуване от години и си представи как съм се чувствала на състезанията й :) - смешни съвети, но не мога да не ги давам, сами се изплъзват от устата ми.
Косата...през боядисването минахме вече. То не бе цвят, не бяха кичури. Но - мина. Сега вече е ясно, че не е добре. И слава богу, косата си е на мястото и всичко е наред, просто тя гледа на света вече по различен начин. Така че, сама знаеш, всяко нещо с времето си. Но не може да се прескочи :) просто трябва да се премине през него. На принципа на пробата и грешката. А за онова "не" на всяко наше предложение - до болка ми е познато. Но нихилизмът си е присъщ на младостта. И бих добавила - добре, че е така :)
За нихилизма - предполагам толкова се дразним, защото сме натрупали (безценен според нас) опит чрез метода на пробата и грешката и ни се ще да спестим и време, и болка на децата си. Мислим си, че е много по-лесно те да приемат на доверие всичко, което казваме, но не осъзнаваме, че това е нашият опит и нашите възгледи. Всеки има нужда да премине през своите болки и разочарования...и да натрупа свой, уникален опит.Знам го, но ми е трудно да го приема :).
Абсолютно си права - децата трябва да ни опонират отвреме-навреме, за да изградят идентичността си. В природата им е "записано" да се бунтуват - ако не винаги, то поне през пубертета.
Много бих искала моите момичета да познаваха твоето - докато са малки, децата имат нужда от правилните модели за подражание. А плуването и изобщо спортът са много важни за изграждане на характера, за приучаване към дисциплина и чувство за отговорност.
Що се отнася до бунта през пубертета и начините за изразяване - идея си нямам какви форми ще приеме. Като се замисли човек, дано да имаме късмет да е само смяна на цвета на косата...
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи