И странно и болно е, че отново триците са по-скъпи от брашното! Дават се пари за скъпи, модерни, префърцунени и често - абсолютно неподходящи и нелепо избрани дрехи, играчки и всевъзможни дрънкалки; за "детски" списания, по страниците на които гъмжи от истории за насилие, а езикът им е нечленоразделен и изпъстрен с ругателства и цинизми, но за отказ от стойностната книга винаги с готовност изкача дежурното оправдание за "икономическата криза"...
Да, има КРИЗА, но не - икономическа! Това е КРИЗА на БЕЗДУХОВНОСТТА! Една отприщена лавина, която може да помете децата, преди да успеят сами да сътворят своята житейска "Приказка за Добротата"!
Мога само да добавя: Да, наистина си заслужава!!!
А темата за добротата е неизчерпаема и сякаш в наши дни се чувства нейното отсъствие...
И аз не харесвам "оцветявките" - онези книжки с препечатани герои от анимационни филми, с които телевизиите зомбират всекидневно децата.
"Приказка за Добротата" е нещо съвършено различно: тя е история, за съпричастието към чуждата болка, разказана в картини, които очакват детска ръка да ги оживи. Необичайното не може да се приеме бързо, лесно и в същата мяра, зная това и силно се надявам да стават повече тези, които виждат в книжката на Сълзица нещо повече от занимавка за свободното време.
Ако написаното в Лавината на Бездуховността" се е сторило на някои от вас, драги колеги, много остро и крайно на пръв прочит, моля припомнете си подобни случаи от своята практика. Съжалявам, но визирах конкретни лица, вън от Общността, които заедно изграждат лавината.
Иде бленуваната лятна ваканция. Питам се - има ли ваканция за Доброто и Злото? Желая на всички вас приятни слънчеви емоции!
Аз моето малко момиче го водя в Младежкия театър, но вече изгледахме всички постановки. Там е магията на театъра, в самия театър. Наблюдавам децата по време на представление там, и в детската градина. Различно е. В истинския театър няма забележки - не говорете, по-тихо, поради простата истина, че в театъра всичко влияе на децата. Като се започне от фоаето, в салона, костюмите, декорите. Там "сякаш"всичко е истинско, затова и казваме, че театърът е магия, която ни потапя в други светове.
Другото нещо на което трябва да научим децата е отношение към книгата. Често им говоря за молбата на книгата, за нейния път да стигне от автора до тях. Колко много хора се включват в нея: автори, художници, работещите в печатницата. А народните приказки, тези, които са стигнали до нас, без да знаем кой е автора???
Сега, в момента се питам: Има ли самоцелни книги? За възрастните - може би да, но за децата??? Всяка книга е послание с краен получател - децата в случая. Затова и на книгите за деца трябва да се обръща по-голямо внимание. Оформление, илюстрации. Спомням си моите детски книжки. Красиви бяха. Сега също има добри "попадения", но има и такива, дето не може да се разбере какво е нарисувано на страниците им. И какво като текстът е добър??? Всяка добра идея, в случая - книга, трябва да е "облечена" в красива дреха, докато децата проумеят какво означава: По дрехите посрещат, по ума изпращат....
Това е самата Истина! Няма ли хармонично единство между силен, мъдър и емоционално обагрен текст: с добри послания и красиво, стилно и чудесно визуално пресътворяване на тези послания чрез илюстрацията и художественото оформление на книгата, тя ще е като измъчен сакат човек.
Да, очите избират, очите "купуват"! Особено това важи за детската книга - нали тя е тайнствената врата към оня въображаем и чудесен свят на приказката и мечтата, където всичко е възможно!
И тук отново стигаме до горчивите въпроси на днешното време: защо КНИГАТА не е желана и предпочитана от много деца? И с риск да си навлека неодобрение, ще изкажа своето дълбоко убеждение, че когато тя - КНИГАТА, не се вписва в ценностната система на родителите - независимо от причините, и най-прекрасната КНИГА - творение на човешкия Дух в Слово и образи, няма да се пребори с първосигналното консуматорство и всеядността на агресивно рекламираните стоки-еднодневки.
КНИГАТА е над тази истерия за потребителско внимание! Тя носи своя затворен зад кориците й свят и чака търпеливо - подготвени и с отключени за тайните й детски души да я разгърнат. И в това виждам мисията на Семейството и Училището - в най-широкия смисъл на понятието: да поставят КНИГАТА на нужната полица в съзнанието на Детето; да изградят отношение на уважение и привързаност; да я направят ПОТРЕБНА и ОБИЧАНА!
Има толкова много и прекрасни книги, които днешните деца не познават и нямат потребност да потърсят и разгледат, да прочетат и препоръчат на други деца! Най-първо Родителите и после - Учителите са отговорни за изграждане на това отношение към книгите? И твърде често, за жалост, на Учителите се пада нелеката задача да заместят или довършат несвършената от Семейството работа, а именно - да отлючат любопитството и отворят очите на децата за КНИГАТА!
И ако си позволих - като издател, автор на текста и майка на Сълзица да препоръчам на Родители и Учители "Приказка за Добротата", то е защото тази книжка няма да се строи до другите си посестрими в книжарниците и на рафта да чака - грейнали детски очи и нетърпеливи ръчички да я разгърнат с радост.
"Приказка за Добротата" пътува към децата вече 16 години и с четирите си досегашни издания е влязла в 20 000 семейства като приятел и учител по ДОБРОТА. Това са 20 000 Урока по Милосърдие, защото всяка закупена книжка е направила едно дете съпричастно към съдбата на други, непознати за него деца в нужда и неравностойно положение.
Новите 5 000 книжки от петото издание вече тръгнаха из България. Много от тях се разлетяха по широкия свят. Труден и достоен за описание е пътят на тази необичайна книга. Често, припомняйки си преодоляните вече препятствия си мисля, че "Ходенето на ДОБРОТАТА по мъките" не е напразно! В днешния технологичен век, за пръв път от раждането на книгата, изменихме на методите на Отец Матей Миткалото и дадохме знак в Интернет, че я има! Дано е за Добро!
Тази книжка обикаля и ще обикаля докато има деца, в чиито души, като в градини, неуморни грижливи ръце на родители и учители ще засяват златните семена на Добротата! Иска ми се и през лятото този духовен труд да не спира, за да може наесен да видим първите плодове на онези, засяти сега кълнове.
Още един път - Благодаря, Дале за хубавия коментар! Радвам се да имам такива съмишленици! Зная, че не са малко добрите "градинари" сред колегите, поели със сърце най-отговорната и трудна Мисия: ДА СЪЗДАДЕШ ДУХОВЕН ЧОВЕК!
Онези, които проявяват любопитство и искат да заведат децата си в чудния свят на "Приказка за Добротата", могат да я поръчат на скайпа на Фондация "Сълзица за Вас": salzica_za_vas.
Весело приказно лято!
Дале, много си права за ефекта от театралните постановки. В училището, в което работех преди 7 години, артистите идваха и изнасяха постановки във физкултурния салон и изобщо нямаше същия ефект както сега в театралния салон.
Тоня, преди няколко дни попаднах на едно твое стихотворение "Пепеляшка". Страшно съм впечатлена и много ми хареса, почувствах го така сякаш аз съм го казала... Сигурна съм, че и книжката "Приказка за добротата" е такава. Ще я препоръчам на моите бъдещи четвъртокласници, но искам да те попитам дали е подходяща за тях, въпреки че си мисля, че добротата винаги трябва да се усеща и развива, да се подтикват децата към нея. И къде може да се намери книжката?
Желая ви весело и незабравимо лято!
Много благодаря за съпричастието към темата за ужасяващата Лавина на Бездуховността, която виси над нас и всеки миг може да ни помете с леденото си безразличие.
А хубавите думи за "Пепеляшка" приемам с искрена радост, защото зная, колко много жени се откриват в неговата болка, но за жалост не са много ония, които получават в награда щастливия край на Приказката!
Но, ако се върна към темата за БЕЗДУХОВНОСТТА, бих искала да споделя една алюзия между Приказката и Живота ни. За мен, нашата КУЛТУРА, като прекрасната Пепеляшка е принудена от злата мащеха - ДЪРЖАВАТА да събира зрънце по зрънце пръснатите в пепелта на студеното огнище надежди и талант и да чака своя неизвестно къде запилял се Принц - Справедливост да
възкреси с вяра слънчевия край на Житейската Приказка! Докато не се състои дългоочакваната сватба между Културата и Бизнеса; сватба по любов! - нещата няма да се оправят....Въпросът е, защо Женихът нехае за Невестата?
Що се отнася до картинната книга със стихове, чиито автори сме двете с дъщеря ми Сълзица "Приказка за Добротата" - малката книжка с голямата Мисия да носи послание за милосърдие, разбиране на различния, толерантност и Доброта, ще отговоря, че тя бе одобрена още през 1999г.от МОН като помагало по родна реч и изобразително изкуство за предучилищна и начална степен на образование. Използвана е в учебния процес 7 години с много голям успех и чудесни резултати при нравственото и естетическо възпитание на децата.
Ще отговоря на въпроса ти - да, подходяща е и за четвъртокласниците, които ще могат да прочетат с душата си стиховете и да ги осмислят! Да открият много подтеми в текста, да разсъждават и спорят, да вземат повод от него, за да напишат по темата своята Приказка.
Ще изкажа още веднаж своето неразбиране по повод реакциите на учители и родители, които виждайки, че картинките могат да се оцветяват от децата, възприемат книгата като поредната "оцветявка"! За едни от тях било много рано да я купят на детето си, а за други - вече късно!На децата от 5 - 10 годишна възраст, книжката има възможност да даде и познание и забавление; да ги учи на СЪПРИЧАСТНОСТ към чуждата болка и нещастие, да ги мотивира да бъдат ДОБРИ и се опитват да правят ДОБРО!Нима уроците по Доброта не се учат цял живот!?
Книжката служи на Фондация "Сълзица за Вас" да набира средства, за да се прави добро на даровити деца и младежи в нужда и неравностойно положение. Затова единствено на скайпа или ел. пощата на Фондацията тя може да бъде поръчана и закупена. А те са: Skype salzica_za_vas или на
e-mail: tonia_borisova@abv.bg Цената й е 5 лв.
Твърде скромна цена за добродетел като Добротата! И ужасно висока според онези, за които грижата за детето се изчерпва само с усилието да му напълнят стомаха!
Ще се радвам да откликнат на моето предложение всички, за които духовната храна не е разточителство, а потребност на Душата!
А лятото е времето, в което можем да се опитаме да общуваме по-често с децата си. Книжката ще помогне на много родители да надникнат в огромната вселена на детската душа, ако намерят време да приседнат до рожбата си - заедно да прочетат приказката и направят цветни, пъстри и истински чудните картини, нарисувани от 7 годишната Сълзица с желанието - ДА НАПРАВИ ДОБРО на непознати, страдащи деца!
Време е, крайно време - родители, учители, цялата общественост, с грижа и разбираща обич да започнем да рисуваме заедно с децата и заради тях - багра по багра, нашата голяма житейска Приказка за Добротата! Иначе...след няколко години, бедната ни Култура-ПЕПЕЛЯШКА няма да открие и шепа зърна - надежда в пепелното студено огнище на БЕЗДУХОВНОСТТА!
След тези тъжни мисли, все пак - да се усмихнем: иде лято и дай, Боже, да е весело и щастливо!
От това ,което показва дъщеря ти като рисунки и живопис ,трябва много да се учи за да стане класен художник.Май е още в ученическото рисуване .Няма стил ,няма фантазия .Нищо лично ,но когато става въпрос за изобразително изкуство първо трябва да се научим в живописта от Жорж Папазов ,любим мой художник, и е от Ямбол.Ако искаш и Ганчо Карабаджаков може да бъде жалон за развитие.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи