Рупите.wmv
Доц. д-р Димитров,
В еуфорията след успешно приключилата среща, в навечерието на студентския празник, моля приемете моите искрени благдарности за това, че по време на срещата бяхте до нас от първата до последната минута; че съпровождахте втората стъпка на реалното раждане на общността на предучилищниците (първоучилищниците, според Вашата игра на думи) търпеливо, мъдро и деликатно; че чувствителното Ви ухо улавяше в думите, които използвахме повече от това, което казвахме, улавяше и неказаното; че ни помагахте да формулираме по-добре и по-ясно галопиращото случващо се в момента на срещата; че "акуширахте" името на рожбата ни - списанието и се радвахте заедно с нас на раждането му. Благодаря Ви, че споделихте нашата радост от случващото се!
А на следващата среща Ви обещавам, че ще Ви научим на това, на което не са Ви научили лично Вас в първите седем,....;-):-)
С благодарност и пожелание - Благословени да сте всички Вие -
за да бъде безкраен Празникът на детството !
Специална благодарност за книгата "Нова забавачница", доц. Димитров! Чета я бавно и с наслада.....Най-сетне някой да "реабилитира" добрата стара дума "забавачница"!
Благодаря за "...най-важните хора - след децата, са тези, които живеят и работят с тях", "Има само едно условие: той (педагогът, "който трябва да използва всички ценни според него моменти от други програмни документации") трябва заедно с децата да сътворява техния и своя живот и съвместна дейност - като обогатяващо, смислено и вълнуващо изживяване"....
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи