BgLOG Образование Предучилищна педагогика

"Най-голямата мъдрост на човечеството са надеждата и търпението"

от shelly на 04.01.2012 03:43 13 коментара , 638 прочита
Категории: Коментари, Н Невчесани мисли, За BgLOG.net

Мдам. Това ми се падна някъде из късметите. Позамислих се, дали пък наистина е така. Защото какъв смисъл имат надеждата и търпението, ако само стоиш и чакаш нещо да се промени, а ти с нищо в поведението си не показваш, че работиш за тази промяна. Малко ми звучи като оня виц за човека, дето все се молел на Господ да му се падне шестица от тотото, досаждал му с вопли до такава степен, че Господ най-сетне не се стърпял и го попитал: "А фиш пусна ли, като искаш печалба?"

Защо ли ви занимавам с тая тема? Ами защото докато си бродех из нета да видя какво става по света и у нас, се натъкнах на две публикации - едната за най-новото забавление сред учениците, ето тук-

http://education.actualno.com/news_372240.html , а другата - за пожеланието на премиера през 2012-та кризата да отшуми -ей тук

http://society.actualno.com/news_373334.htm

Мдамм. Като как да вържа надеждата и търпението като най-голямата човешка мъдрост с идеята, че това, дето го наследяваме, ние си го правиме и "радостната" новина, че няма по-голямо интелектуално удоволствие за учениците от яростното виртуално плюене и садизъм? Таа, мисля си, че е крайно време това българско учителство и това българско родителство да спрат да вият към бога да им оправи бакиите, ами да вземат да пуснат един фиш, да си застанат на местата и да си оправят децата. Защото, и де юре, и де факто, те са нашето наследство.

Как ли? Ами, великият /и пак оплют и предаден от българи/ Левски ни го е казал: "Лозето не ще молитва, а иска мотика". Така че, да хващаме мотиките и да почваме да копаем, ако искаме реколтата да не е само бучиниш и тръни.

Изпрати e-mail Разпечатване

RSS за коментари Коментари

# | от shelly на 07 януари 2012, 07:37

Да си продължа размишленията за лозето и копаенето. Въпреки, че миналата /вече/2011 година много не изкопах на нивата на общността...

Скоро, предполагам, ще влезе в сила новият закон за предучилищното и училищно образование. Въпреки многото покани за коментиране, такова нямаше, явно на повечето хора усилието да изчетат проектните страници беше в повече. Интересно ми е, обаче, как възприемате това -

" 6.7. Учебници и учебни помагала

Учебното съдържание и учебниците са съобразени с физическите и с

психическите потребности и възможности на ученика да се справя с

образователни дейности в рамките на регламентираното учебно време. Те

насърчават самостоятелността и критическото мислене и организират

информацията с оглед представянето на целостта на проблемите и на

явленията.

По един учебен предмет за всеки клас министърът на образованието,

младежта и науката одобрява неограничен брой учебници, които

съответстват на държавните образователни стандарти за общообразователна

подготовка и на учебните програми.

Разработват се формални и съдържателни критерии за одобрение на

учебници и учебни помагала, които са описани в стандарт.

Всеки учител избира учебници и учебни помагала и програма или

програмна система (за детските градини) в зависимост от:

- равнището на знания на учениците (децата) в класа или групата;

- спецификата на конкретната образователна среда.

Регламентира се възможността да се създават интерактивни учебници и

учебни помагала за детските градини и училищното обучение в

електронен формат. "

Не се заблуждавам, че коментарите по тази тема ще имат някакъв отзвук, защото времето за коментиране много отдавна изтече, но просто искам да чуя мнение и на други колеги. За себе си.

Възможността всеки учител в детска градина да избира, забележете 1-во: програма и 2-ро :програмна система... Представете си го "на живо" и моля, споделете какво мислите.

http://www.mon.bg/opencms/export/sites/mon/news-home/2009/kontseptsia-22-03-2011.pdf

# | от shelly на 12 януари 2012, 18:33

Хора, пак ли онемяхте? Или не ми говорите, или не ви се занимава с проекти и програми /а само с чатене и линкове за весели картинки/. И в двата случая е лошо.

# | от daleto на 12 януари 2012, 23:13

Хм...Защо пък да не ти говорим??? Само дето колкото повече ми се говори, толкова повече се умълчавам...защото ако започна да говоря, няма да има спиране...Приеми, че разговарям с теб, но мислено...

Да изтрия ли линковете с веселите картинки???

А сега сериозно...Да, мълчи ми се в последно време, защото се оказа, че керванът си върви...Започнах да се интересувам от по-малко неща...Стесних радиуса до максимум...Искам и се опитвам децата от групата и родителите на децата от групата да са мой приоритет за сега...

...Ще продължа да си "говоря" с теб мислено...за сега...

# | от shelly на 12 януари 2012, 23:28

Дале, не за теб е репликата с картинките. Предполагам, че е риторично-ироничен "кавър" на новоизлюпен форум, който се превърна от нещо потенциално позитивно в развлекателна платформа. И, нали знаеш, че напоследък съм непримиримо раздразнителна. Точно заради умълчаването и бягането в картинките. А картинката се очертава доста....с отрязани носове и уши, леко сюрреалистична и полунецивилизована. Не ми говори мислено, дай да си говорим на глас, пък ако ще да сме последните хора в тая общност, които изобщо говорят.

През изминалата година много от основните блогери в тая общност преживяха тежка година, доста от нас спряха изобщо да пишат. Може би е било време на изпитание, да видим след година трудности и далеч от общността, колко наистина ще са останалите говорящи тук. А може и да не е така. Но за себе си чувствам, че за мен е дошло време да започна да мисля на глас. За другите, не знам, то ще си покаже.

# | от shelly на 14 януари 2012, 10:02

Никой не продумва. Като че ли, хора, не ви засяга. Или не четете какво пиша, или ви е все едно.

Този текст е предвиден, вероятно пак и отново само за училищата. ,нищо че терминологията е като за детски градини.Там всеки учител по предмета, който преподава, може и да може да си избере програма и учебни помагала, макар че и това е трудно въобразимо. Как ще се случи това в едно детстко заведение, където двама колеги работят в екип с едни и същи деца по едни и същи образователни направления? Аз искам да работя по "Активността на детето в детската градина" и програмна система "Приятели", а колежката ми в групата решава да работи по "Неогея", примерно и си избира друга програмна система? Не защото сме опърничави - законът ни позволява да си изберем, за да гарантира творческата ни свобода на учители. И ние си я прилагаме. Блазе му на тоз директор, с пет разични програми, по които се работи в детското заведение и с творчески свободни екипи, които си работят всеки по своята си програма и програмна система... А най-блазе на родителите и на децата, които сутрин ще стават в "Стъпка по стъпка", а вечер ще си лягат в "Ръка за ръка".... И така на смени, докато не оглупеят съвсем.

Да не говорим, че от идеята за творческа свобода, прилагана творчески безумно и неграмотно, могат да произлезнат само уродливи творчески успехи. Защото никой, който е влизал в детска градина и знае как двама колеги работят в екип, няма да заложи такъв текст в проектозакона. Или просто са пропуснати едно или две изречения за механизма между правото на избор и идеята за единни подходи и философия, поне в едни и същи възрастови групи. От идеята за единнна програма в цяла България, сега пък се хвърляме в "да прави кой каквото си иска". Ама ще опрем след година такава творческа свобода до изходящи нива и диагностика и реални умения и знания, и реална пригодност и подготвеност на децата да се справят с очакващата ги и в училище поредна порция творческа свобода. И тогава аз ще си стоя зад компютъра и творчески свободно ще пропускам покрай ушите си гневните коментари като как да се случи и защо и как си я представят "тези отгоре" .

Казах си. А пък вие, ако искате четете и ако искате коментирайте.

# | от vigiiv на 14 януари 2012, 12:53

Шели, чета те, и не само теб. Отдавна съм прочела и всичко на страниците на МОМН. Докато ги четях се палех, но после ми минаваше ( признавам си ). Сякаш се изморих да си казвам: " Е добре де, ама...... в детската градина това как ще стане?" ( сигурно изхождам от практиките в моята месторабота).И като аз не мога да си представя след толкова години в детската градина как ще стане, си казвам че е поредното чиновническо безумие и спира да ме вълнува. Ха да го приемат поне, че после да видим Правилника за приложението му. Но ... не се ли променят условията, т.е. всичко, което новия Закон ще регламентира с Наредби и и няма ли работещи механизми за търсене на персонални отговорности от всеки, който не спазва наредбите - не очаквам, че нещо ново и реално полезно за децата в предучилищна възраст ще се случи. Не вярвам в отредената мисия и на Обществените съвети.

По повод на избора на програми - ако са повече от една, Шели, ще се избира както до сега - на ПС. А програмните системи не са задължителни, нали?

И аз, като Далето, усещам че все повече се затварям в отговорностите си към децата които директорката ми е поверила и към родителите им. Доста съм стеснила рамката, нали?

# | от shelly на 17 януари 2012, 16:45

http://education.actualno.com/news_374532.html без коментар...

# | от Pavel_Lazarov на 19 януари 2012, 15:48

Защо "без коментар", Шели?

Публикацията в "Актуално" има нужда от коментар, от много коментари (и вече е получила 99 коментара, сред които и моят), пък белким си направим и някой друг извод... Включително и за правото на далечни статистици и коментатори да заявяват така категорично, че българските деца и младежи били най-затъпяващите в Европейския съюз.

Но позволи ми да се върна на заглавието на темата ти (после ще коментирам и твоето раздразнение от мълчанието на колегите по намеренията на министерството, но това после): "Най-голямата мъдрост на човечеството са надеждата и търпението". Това твърдение просто не е вярно.

Мъдростта е друго. Тя е следствие от разбирането ти на смисъла на Всичкото: на разбирането на взаимосвързаността на нещата и на собствената ти роля тук; на умението да отсяваш важното от маловажното, истината от фалша и "доброто" (своето "добро", според своите разбирания и цели!) от "злото"; да действаш според собствените си здрави убеждения и инстинкти; и да си сигурен/а, че ако всички правеха като теб, светът, България, градът или кварталът ти щяха да са по-хубави места за живот. Като следствие търпението е нещо мъдро, само ако си наясно, че по-бързо от това хубавото не може да напредва... каквото и да правиш.

В тази връзка търпението е ОК. А надеждата, когато означава "кибичене в очакване на нещо", дето не си сигурен/а дали изобщо ще се появи някога, или не - не е ОК.

Пиша всичко това, защото напоследък получавам все повече доказателства, че дори и най-големите, старателни и добронамерени усилия не водят автоматично до подобряване... когато липсва разбирането на Цялото, на зависимостите там и, особено много(!), на посоката/крайната цел на цялата тази организация. За това работим. Знаеш (погледни и това тук - "Споделената визия").

----------------------

Може би вече си разбрала накъде бия, Шели. Хората са изморени да се бъхтат и да не виждат трайни подобрения, да четат министерските безсмислици, да дават становища и да виждат резултатите от даването на своите становища...

(Ето, аз не съм изморен, защото не се бъхтам така неистово всеки ден. Освен това съм заявявал повече пъти, че мен идеите и делата на управляващите не ме интересуват, защото моят път е ясен и там, където той пресича сегашната "оправия", просто ще я помета, и точка. ... И все пак продължавам да захранвам с твоя помощ(!) управниците с някоя друга свежа идея. Без борба! Без борба!

)

# | от shelly на 19 януари 2012, 20:02

Именно, Павка. Идеята беше, че заглавието е грешно. Но хората наистина са уморени.

За съжаление, противно на твоят нестихващ оптимизъм, аз споделям, макар и отвратително обидния извод на статистиците в частта му, че младежта на България затъпява.

Аз също съм уморена, защото от чистият ентусиазъм да изградя общност, истинска социална мрежа за споделяне на опит, виртуален брейсторминг, поле за развитие на социално-мрежови проекти...иии ред още полезни неща, виждам, след четири години, че повече от наполовина е кауза пердута. Хората се блазнят предимно от идеята за популярност, за "име" в очите на знайни и незнайни четящи колеги от цяла България. Това ги води не до идеята за обединяване в името на добрия споделен опит, който води и до по-добри лични професионални резултати, а до идеята и те, копи-пейст, да си направят такъв сайт, такова място, в което обаче, те да са админи, те да са известните, те да са почитаните като богове, което е безкрайно късогледо, защото тук, в общността има място за хиляди, стотици хиляди активни блогери, за безчет мислещи хора и единственото нужно нещо, за да си известен, е просто да допринасяш, споделяйки, собственият си опит. Не да цъкаш плюсове и минуси, не да казваш "браво" или "ууу", а виждайки нещо, да споделяш собственото си мнение за него. Честно, уважително и с внимание да не огорчиш някой, който вероятно е вложил безсънни нощи, за да го сподели с теб.

С други думи, изплъзва ми се като мираж изграждането на споделената визия, остава само огорчението от четири години от моя живот, посветени на нещо, което не се сбъдва.

# | от Pavel_Lazarov на 19 януари 2012, 20:24

Хайде сега, Шели. ... Ударила си го на песимизъм, обаче 4-те ти години отдаденост тук не са напразни. Не е възможно да са били напразни! В това можеш да си сигурна! Изграждането на споделената визия ти се вижда мираж? На мен не ми изглежда мираж, но очевидно трябва да се учим как става. Затова са и моите усилия с този превод. После ще организирам и срещи (между нас си) споделяне на наученото. И... така. Знам, знам, че е изморително, мила. И... знам, че неблагодарността и ексебиционизмът днес са много на мода по нашенско, но такива са времената. И затова аз търся ли, търся начин да променя/им заедно тази оправия. Знаеш, че имаме известно движение. Нали знаеш? Хайде не унивай и, моля ти се, недей да бъдеш токлова жестока към себе си и толкова взискателна към... "хората". Ще видиш, че гневът ти ще стихне скоро.

# | от shelly на 19 януари 2012, 20:43

Благодаря ти, Павка. Съжалявам за споделения "негативизъм". Не му е тук мястото и времето. Нито пък най-малко към теб. Остарявам. Дано преди съвсем да одъртея и да се превърна в една злобна, заядлива, истерична бабка, да видя най-сетне плодовете от толкова реформи и толкова надежди. Искам да ги видя натритите сурати на статистиците от Европата с извода, че нашата младеж е на чело на най-творческите, интелигентните, доронамерените и способни хора на планетата.

# | от shelly на 05 февруари 2012, 05:56

http://krasivaevropa.com/index.php/home/128-2012-01-04-10-33-16.html

хм..ето и другата гледна точка, изтриваща моите страхове от още по-пълно оглупяване след едни нови реформи..ето как може /как го могат финландците, всъщност/. Образователна система без стандарти, без единнни програми, без моркова на успеха, към който учителите да тикат децата с дидактическия остен, без обществени съвети, които да вземат решения за генералната политика на учебното заведение, вероятно и без фалшивата стена на синдикати и ред други псевдо-защитници на права, които да пречат некадърния учител просто да бъде освободен, след като не желае да стане кадърен..

"...сравен със стереотипа на източно-азиатския модел -дълги часове на изтощително зубрене и механично учене наизуст, финландският модел е определено интригуващ, понеже училищата задават по-малко домашни и включват децата в творчески игри."....боже, де тая бяла лястовица да я видим и ние.

# | от vigiiv на 06 февруари 2012, 11:13

Ей тази бяла лястовица искам да видя и аз! Другото е проява на агресия на възрастния над детето. Не искам да съм агресор, искам да съм партньор в израстването му.

Нямате права да коментирате тази публикация.

"Най-голямата мъдрост на човечеството са надеждата и търпението"

RSS за коментари Коментари

Разглеждане

Архиви

Ключови думи