„ -Какво е това? – прекъсна ме Пух.
- Кое какво е? – попитах аз.
- Каквото тъкмо каза – Конфузианеца, Съсухрения учен.Така, я да видим. Конфузианецът, Съсухрения учен е този, който изучава Знанието заради самото Знание и който пази това, което научи за себе си или за малкото си приближени, като пише помпозни и претенциозни статии, които никой не може да разбере, вместо да се заеме с просвещението на другите. Как ти се струва?
- Много по-добре – каза Пух.
- Бухала добре илюстрира Конфузианеца, Съсухрения учен – казах аз.
- Разбирам! – отвърна Пух.
Което ни връща отново към Бухала. Я да видим – как описваше Зайо положението с Бухала? Аха, ето го:
....Не можеш да не уважаваш някого, който може да ти напише Вторник, па макар и да не е правилно; но това не е всичко. Има дни, в които правописът на Вторник просто няма значение.
- Междувпрочем, Пух, ти как пишеш Вторник?
- Пиша какво? – попита Пух.
- Вторник. Нали се сещаш – Понеделник, Вторник...
- Драги ми Пух – каза Бухала, - всеки знае, че се пише Фторник.
- Така ли? – попита Пух.
- Разбира се – каза Бухала. – В последна сметка това е вторият ден на седмицата!
- Аха, така ли било? – запита Пух.
- Добре, Бухале – казах аз. – Тогава какво следва след Фторник?
- Третник – отговори Бухала.
- Бухале, само оплиташ нещата – казах аз. – Става дума за деня след Вторник и той не е Третник, нито пък Четвъртък.
- А какъв е тогава? – попита Бухала.
- Ами че Днес! – изквича Прасчо.
- Любимият ми ден! – каза Пух.
Нашият също. Странно защо учените не мислят много за това. Може би се Сконфузват, мислейки толкова много за други дни.
Освен това доста смущаващо при тях е, че употребяват Големи Думи, които някои от нас не могат да разберат...
- Ами – каза Бухала, -обичайната процедура в такива случаи е следната.
- Какво значи Обичал Просеница? - попита Пух. – Понеже аз съм едно Мече с Много Малко Ум и дългите думи ме смущават.
- Това значи Нещото, което трябва да се Направи.
- Щом означава само това, нямам нищо против! – каза смирено Пух.
....и понякога оставаме с впечатлението, че тези страховити думи само ни пречат да разбираме. По този начин Учените изглаждат Недостижими и едва ли могат да бъдат заподозрени в Незнание на Нещо. В края на краищата от научна гледна точка е престъпление да не знаеш всичко.
Но понякога е малко трудно да се разбере знанието на учения, понеже то не се връзва със собствения ни житейски опит. С други думи, Знанието и опитът не говорят непременно на един и същи език. Но нима не е по-ценно познанието, което произтича от опита, в сравнение със знанието, което не произтича от него? За някои от нас е съвсем очевидно, че мнозина учени имат нужда да излязат и да поемат малко чист въздух – да походят по тревата, да поговорят с животните. Нещо такова.
- Много хора говорят на животните! – каза Пух.
- Може би, но...
- Не твърде много обаче слушат – продължи той. – Това е проблемът!”
Откъс от „Дао-то на Пух”, Бенджамин Хоф
Задължително + + + + + + +и още мн. +
Ето един от уроците на ПУХ:
,, Да се грижиш за другите - това е приятелството". Ти се грижиш, shelly и ти благодаря!!!
"- Какво пишеш? - попита Пух, като се покатери на писалището. - "Дао-то на Пух" - отговорих аз. - Каквото на Пух? - попита Пух и зацапа една дума, която тъкмо бях написал. -"Дао-то на Пух" - отвърнах, като му боцнах лапичката с молива. - - Прилича повече на ау!-то на Пух - каза Пух, докато си триеше лапата. - Е, не е - троснах се аз. - А какво е тогава? - попита Пух, наведе се напред и зацапа друга дума. - За това как да останем щастливи и спокойни при всички обстоятелства! - изкрещях аз. - А ти прочел ли си го? - попита Пух."
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи