Здравейте! От години работя по Програмата на доц.Русинова и колектив, която за мен е важна най-вече със свободата, която предоставя на всеки учител. Така малко предубедено се зачетох в Новата програма, но не мога да отрека някои неща, които са безспорен нейн плюс - подготовка за начална компютърна грамотност, внимание към децата-билингви, правила за безопасно движение, етикетно поведение, правила на реагиране при среща на хора с физически увреждания и др. Не намерих образователното направление "Изобразително изкуство". Бих направила следните препоръки: към Програмата непременно да се издаде Христоматия по художествена литература, както и дискове с презентации по различни направления. Това от мен, един редови практик. Поздрави.

Плюсче и от мен, с благодарност към г-жа Я.Иванова и Шели за споделената програма. Копирах си я вече на РС и ще я разгледам по-обстойно. Поздрави от мен.    

Вероятно аз не чета внимателно, не съм прочела и обстойно нещата, признавам си, но защо ми се струва, че предучилищната група изобщо е извадена от програмата? Т.е. материалът си го има, но възрастта за предучилищна подготовка спира до 6 години.

Колеги, знам че даването на мнение по толкова съществен въпрос изисква време и внимателно четене. Но е необходимо и да сме по-експедитивни. Максимум до 10 август трябва да изпратя обобщените мнения от нашите коментари на авторския колектив. Искам да подчертая, че това което правим тук, е абсолютно доброволно - всеки сам, според съвестта си, професионализма си и милеенето си за бъдещето на образованието се включва в това толкова важно за предучилищниците обсъждане. Моля ви да бъдете активни - закъснелите ни мнения ще са безполезни. Моля да разпространите новината за проекта на програмата до всички предучилищни педагози, с които имате връзка.  Аз в момента се опитвам да направя сравнителен анализ на материала за предучилищна група, заложен в досегашната програма и материала за 5-6 години, заложен в проекта, който обсъждаме. Щом съм готова, ще го кача като прикачен файл. Опитвам се също така и да се ориентирам в проекта за национална стратегия за учене през целия живот /връзката е отляво/ за 2008-2013 г. като имам предвид заложените в Програмата на проф. Гюров умения.

 

Съгласна съм с теб, Шели, всяко мнение е от полза, колкото повече, толкова по-добре, т.е. по-всеобхватно. А и все пак като в момента съм в предучилищна група и съм била трета през изминалата учебна година, това прави нещата от малките групи малко по-встрани от конкретиката, която ме занимава сега. За колегите от малка група е обратното, така че с нашите препоръки, вметки, предложения и както и да ги наречем там, все ще сме от полза за едно толкова ново начало. Още повече, че то е от полза за работата ни, която непрекъснато се нуждае от осъвременяване.

Здравейте Колеги! Най-после /след  два месеца поне/ вече мога да се включа като потребител в сайта. По непонятни за мен причини, това не беше възможно. Искрено благодаря на Шели за отзивчивостта й и желанието да препраща до Вас, всичко което й изпращах на имейла. Отдавна не съм срещала толкова интелигентни и отзивчиви хора като нея и разбира се като вас - потребителите в сайта. Правя всичко възможно да популяризирам адреса, за да могат повече колеги да се включат и четат написаното от Вас. За голямо мое съжаление не намирам мнения на колегите експерти от РИО. Всъщност това въобще не ме учудва, като имам предвид отношението и поведението на някой от тях по време на подготовката и провеждането на Националната среща. Но това е друга тема. Тук намирам изключитолно полезни, при това иновационни, мнения и споделен опит. Голяма част от материалите - гатанки, броили/ 2-те презентации/ съм свалила на флашката си и при среща с колегите от общините на Ловешка област им ги предоставям. Голяма част от тях нямат и-нет в детските градини. По отношение на заложената идея в образователно направление "БЕЛ"/извинете за съкращението/ в трета група е включено ново ядро, свързано с подготовка на детето за компютърна грамотност, компютърната автодидактична игра... Задавам си въпроса Възможно ли е да се реализира това, при положение, че в 2/3 от детските градини, а може и в повече има по един компютър, кото се позва от директора? Вие как мислите? Желая Ви хубаво лято!

...мисли, които сме чували, мисли, които сме коментирали, но които явно нечий болен мозък ражда - думата ми е за т.н. новаторска идея децата от две групи да се издават от една учителка. Отдавна е известно, че много от седящите по върховете на просветата не са за тия столове, като това точно предложение, уж за подпомагане на делегираните бюджети, е, меко казано, глупаво, още повече - то е анти! Анти просветата, анти културата, анти бъдещето! Защо ли? Ами защото да си представим 2 групи по средно 25 деца = 50 деца, с които в следобедния режим е желателно да се проведе една или две ситуации, а след това да се изпратят по живо, по здраво. Е, едва ли ще е толкова по здраво, все пак 50 деца са си 50 деца в едно помещение, откъдето и да го разтегнеш...пардон - погледнеш. Мисли ли някой за уютна обстановка, за време за самостоятелни игри, за творческо самовглъбяване или дали въпросната около 45-50 - годишна детска учителка ще е в състояние да релаксира след работния ден? Да, 45-50 - годишна, защото средната възраст се качва и няма тенденция към обратното. Точно, защото условията за работа не са добри, колкото и да се опитваме да вложим, някой все тегли наобратно, ама със силата на властта! Кога ще има възмездие за таквизи гумени глави?! Възмутена съм, че това продължава да витае в пространството, да се коментира, да се подпъхва оттук и оттам, та в един момент да си стане, та даже все едно е излязло от нас! Айде, стига! 

Сравняването на досега действащата програма и предложената нова не е лесна работа. Не мога да претендирам и за изчерпателност. Но искам да Ви запозная до какви изводи стигам до момента - те няма да са  окончателни, имам намерение още да работя върху това, защото намирам за изключително важно за образованието като цяло активното коментиране на широка професионална основа на предложената програма. Моля всички да разпространяват проекта за национална програма с автор проф. Гюров, да го коментират и активно да пишат. Да не осъмнем на септември с нова национална програма, по която сме имали възможност да се изкажем преди приемането и, а не сме го направили.

   Първият извод, който си правя, сравнявайки действащата Национална програма за подготовка в предучилищна група и предложения проект е, че учебният материал за предучилина група е свален в трета група и дори усложнен /имам предвид частта за наставка, морфема, компютърна грамотност и графично оделиране по БЕЛ/. Не виждам как ще следва надграждане /имайки предвид и действащите ДОИ/ в предучилищна група, като материала е изцяло вместен в трета група. Логично /може и да е неправилно/ си правя извода, че се върви към започване на училищно обучение на 6 години.

  Вторият важен за мен извод е, че все пак, поне в теоретичната част на предложения проект, се дава превес на значението на развиване на емоционална и социална интелигентност у децата от предучилищна възраст /което за мен определено е вярната посока/, но не виждам как това ще се реализира с предложеното учебно съдържание, което отново е  много, за мен, и залага предимно на знания, като уменията са хипопетични и са базирани отново на натрупване на знания, а не на практически опит.

Трети извод - изключително положително е решителното отбелязване на семейството като основополагащ фактор във възпитанието и идеята за взаимодействие между екипа и семейството. Изключително полезно за мен е и програмното осъзнаване за важността на интерактивността в педагогическата ситуация - за мен тя е център на научаването и на усвояването на знания и умения в предучилищна възраст.

Четвърто - пожеланието за издигане ролята на учителя в предучилищната сфера, е красиво, но не виждам как е гарантирано в предложения проект. Съзнавам, че това е комплексно действие, което включва норматив за бройка деца, заплащане, индивидуална култура , професионална компетентност и лична мотивираност на всеки учител, но някак не мога да вържа все още теоретичната постановка с реалното и изпълнение.

 Материята, която коментираме, е много обемна. Не е възможно да се смести всичко в един коментар. Засега качвам отнова проекта за програма като в него с различни цветове съм маркирала моите лични съгласия и несъгласия. Легенда:

1.Червени букви на зелен фон - намирам постановката за абсолютно обоснована и необходима;

 2. Черни букви на зелен фон - приемам дадената постановка

3. Черни букви на жът фон - абсолютно съм несъгласна с предложената постановка, било поради неприложимост, било поради несъответствие с възрастта, за която е предвидена, било поради пълна недомислица на написаното.

Моля да четете и да коментирате активно.    ProgrammÅ_New_Giurov1.doc

Мнение за Програмата не мога да дам, тъй като не съм достатъчно компетентна. От всичко прочетено обаче у мен остана същото впечатление като у Шели - че се подготвя започване на първи клас на 6 години.
Другото, което ми направи впечатление, е обемността на материала, предложен за изучаване. Ако тези знания по български език се усвоят на 5-6 годишна възраст (което е доста нереалистично според мен), какво ще правят децата до 5 клас в училище?

Или другояче казано - на теория това е прекрасно, но като преподавател по български език в среден и горен курс би ми било трудно да "налея" тези понятия в главите на много по-големи деца. Как ще се справят колежките в детските градини?
Не придаваме ли прекалено голямо значение на теорията, за сметка на реалните резултати, на практическите постижения? 

Искам още нещо да добавя. Първо: въпросът на Янка Иванова за релната възможност за обучение в компютърна грамотност в предучилищна възраст е много важен. Мисля, аз лично, че това е едно ненужно изхвърляне в програмата, защото единици са детските градини, в които може да има къмпютър и място, където децата да практитуват уменията с мишката. Няма и реални перспективи това да се промени в бъдеще, така че намирам за излишно да се залагт неща, за чието изпълнение няма никаква обективна гаранция.

Второ - начинът по който е писана програмата, за мен, е грешен. Като оставим теоретичната част, която като цяло е добра, оттам нататък не би трябвало да се доразширяват старите съществуващи програми, а да се подходи по коренно различен начин.

1. Би трябвало, като се има предвид общността ни с Европейските народи, нивото на технически напредък в България и спецификата на социалното и обществено развитие в нея, да се набележат ключовите знания и умения /за моето виждане по този въпрос ще пиша отделно/, без които нито едно дете не бива да излиза на изхода на предучилищна възраст. След този анализ, едва тогава би трябвало усвояването им да се разпредели според спецификата на възрастовите групи, като се залага оптималното ниво, така че да бъде гарантирано усвояването им от всички - както от децата, посещаващи редовно градина, така и от деца, които влизат в градината едва в предучилищна група /оттук трябва да има и специфична методика, разработена точно за тези случаи/, така и за деца билингви и от други националности. Ако програмата е разработена на такъв принцип, тя действително ще може да гарантира равнопоставеност и равен достъп до образование. В случая, така както са предложени нещата, не мисля, че простото олекотяване на материала или увеличаването на броя на педагогическите ситуации за седмица, ще даде търсения ефект.

2. Заложената в теоретичната част постановка за важността на социалната и емоционалната интелигентност, според мен не намира отражение в практическата част. Да не говорим за недомислицата " уважително отношение към професии, имащи значение за живота на хората" - има няколко абзаца в този вариант. Има ли професия, която да не е от значение за живота на хорта и има ли професия, към която е редно да не възпитаваме уважение?

3. За да бъде изпълнима частта за усвоянаве на умения, трябва да се премахнат всички излишни залитания в натрупване на знания /заложени като програмно изискване/. Имам предвид конкретно частта по БЕЛ с наставките и представките - материал, който се учи в 4-5 клас и няма реално нищо общо с комуникативмните умения на децата по български език.

Помислете върху всичко това и ПИШЕТЕ.

Погледнах много набързо документа.

Признавам си, че на това аналитично ниво аз се чувствам абсолютно невеж. Следователно ми е трудно да дам каквато и да е оценка.

Нека ви споделя това обаче: фактът, че няма "Съдържание" не помага на читателя в никакъв случай. Ето опитах се да го направя за ваше улеснение. Така можете да забележите и някои структурни неточности. (Например Параграф "Правата на детето" увисва само с един подпараграф.)

Шели, изпращам ти документа подреден и със "Съдържание".

________________

СЪДЪРЖАНИЕ

1 Перспективи и визия на предучилищното образование до 2014 година 

2 Основни цели на програмата и на системата на  ранното предучилищно образование

3 Мисия и функции на детската градина като образователна институция

3.1 Рефлексивен  и ценностно - ориентиран  подход 7
3.2 Хуманно-личностен подход 7
3.3 Комуникативно-експресивен и креативен подход 7

4 Принципи на организация на педагогическото взаимодействие в предучилищните институции

5 Форми и методи на педагогическо взаимодействие

6 Тенденции във възрастовото развитие на детето в условията на педагогическото взаимодействие

6.1 Дейности. 15
6.2 Социална адаптивност на детето и умения за общуване. 16
6.3 Функционално съзряване и двигателно развитие. 17
6.4 Интелектуално развитие и познавателно отношение. 17
6.5 Емоционално отношение и поведение. 19
6.6 Волева регулация на действията и поведението. 20
6.7 Осъзнаване на Аз-а и самоутвърждаване. 21
6.8 Вътрешни противоречия в личностното развитие на детето. 21
6.9 Проследяване и диагностика  на постиженията на детето 21
6.10 Ключовата роля на учителя в детската градина 22
6.11 Роля на семейството 24

7 Правата на детето

7.1 Интегриране и равен достъп. 25

8 Характеристики на образователните направления

8.1 Български език и художествена информация и литература за деца 27
8.2 Математика 53
8.3 Социален свят 65
8.4 Природен свят 87
8.5 Игрова култура 99
8.6 Физическа култура 111
8.7 Музика 126
8.8 Конструктивно – технически и битови  дейности 139

 ____________________________________

По коментара на Шели - точно за частта по БЕЛ с наставките и представките ми беше думата и на мен. Ако това се учи в детска градина, на какво учи децата? Суха теорeтична материя, която не обогатява владeeнето на езика, а само затруднява ученето.

Не мисля, че е уместно това да бъде заложено като програмно изискване още в детска градина.
Съжалявам, че не мога да бъда от полза за обсъждането на програмата като цяло.

Е, четете ли? Аз продължавам /засега/ със споделянето на общото впечатление от предложения проект. Първо, той има претенциите да стане "Национален" - тоест трябва да отговаря много точно, както на изграждането на европейски компетенции, така и на спецификата на българската нужда от образованост и възпитаност. Т.е. трябва да гарантира на изхода на предучилищната възраст владеенето от всяко дете на тези компетенции и реално да гарантира на всяко дете равнопоставеност по отношение на подготовката за училище. Оттук произтичат няколко основни момента: 1. Кои са ключовите знания, умения и навици, необходими на българското дете, така че то да бъде успешен ученик и успешна личност 2. Как да гарантираме чрез програмата достигане на тези ключови знания, умения и навици.

 Поглеждайки нещата по този начин, бих казала, че разпределението на образователните направления по възрасти /както е предложено в проекта/ е пълна боза. Първо и основно липсва разбиране за разпределяне на материала и задачите според реалните за всяка възраст умения и според приоритетните за достигане знания, умения и навици за всяка възраст. Например: първа група /3-4 годишни/: основното за тази възраст е, че децата навлизат в една коренно различна социална обстановка - от семейството и правилата в него, те попадат паралелно в група, в която трябва да установяват общуване с възрастни и деца при вероятно различни от семейните правила и в непозната обстановка; имат ограничени моторни и двигателни умения; ограничен речеви опит, нееднакви хигиеннни и режимни навици и т.н. ред други специфики. За мен, оттук би следвало да се направи извода, че в първа група приоритет ще бъде адаптирането на децата, синхронизиране на изискванията между екипа и семейството, установяване на режим, правила, хигиенни навици, навици за хранене и самообслужване, развиване на речта и моторните умения. Следователно приоритетни в тази възраст трябва да са образователни направления, които ще са различни от приоритетните образователни направления в трета група . Примерно, аз бих определила като приоритетни за първа група: български език и литература, социален свят, конструктивно-технически и битови дейности, изобразително изкуство и музика. За трета група те вече ще са различни, защото са различни и потребностите и възможностите на децата; примерно, според мен, приоритетни в трета група /имайки предвид,че тя е с образователен статут на предучилищна/ ще бъдат: български език, математика, социален свят, природен свят. Искам да кажа, че не би трябвало в една претендираща за съобразена с психологията, възрастта на децата и общоевропейските тенденции национална програма, развитието да се "гарантира" само с постепенно увеличаване броя на педагогическите ситуации за съответните възрастови групи, както и с натрупване материала възраст по възраст без прецизиране дали точно този материал е необходим на българските деца /имам предвид всичките български деца: и тези, които идват от български семейства и са в детската градина от първа група; и тези от ромски и турски произход, които не говорят и не разбират български, а може би и да попадат едва в трета група в детската градина;и тези, които са от семейства на приходящи в България чужди граждани, с различна не само езикова, но и социо-културна и етническа среда./ Кажете ми какво дават на едно дете в първа група двете педагогически ситуации по математика и само едната по музика и по изобразително изкуство? И дали е адекватно очакването  " Разпознава на практическа основа книжовната норма на определена дума" или пък "Различава (идентифицира) отворена и затворена фигура."/ Да не говорим, че това понятие "отворена фигура"- като математическа визия, е непонятно за мене/. А пък ако взема да попитам и как точно детето, за което семейно говоримият език не е български, ще различава в първа група книжовната норма на определена дума....ще стане страшно.              Ох, уморих се. Спирам дотук. И се надявам някой да продължи, дори само, за да каже - не, не си права. Да ми даде стимул да поразмисля още.

 

  

Хм...Къде сте? Хайде де, десети август наближава. Скучно е някакси да си пишеш сам...

Хм...наистина къде сме?!

Шели, здравей!

Това, което искам да споделя е, че още на първо четене забелязах, че ми се губи нещо по програмата за ПГ, затова и повече от 20 дена не я погледнах. Казах си, че сигурно има грешка, но...уви грешката е, че не чета всичко. Както и да е. Питам и познати , и колеги- всеки казва ,, На есен с песен, каквото стане..."Разбираемо е , в отпуска сме, нали?

Та, моя кратък коментар е , че аз съм ЗА компютърното ограмотяване в ДГ. Цитирам какво имам предвид:

Подготовка на детето  за компютърна грамотност:

- идентифициране на знакове в индивидуално- конкурентни автодидактични  игри.

Познава и пренамира видове знакове по етапите на графичното моделиране: пиктограма, геометрична фигура, абстрактен знак, буква на кирилица в компютърна автодидактична игра.

Оперира с мишката за извършване на различни ходове в играта, чрез елементи на различни знакове.

Проявява интерес към компютърни автодидактични игри, съобразени с възрастта на детето.

С поздрав най-сърдечен, ваш приятел вечен: marq_4

P.C    Чудя се дали ако не направим нов пост за програмата, колегите няма да са по-активни?!

Благодаря, Маря. Ама да ви кажа, колеги, несериозна работа сте! Само аз, Галя, Маря, Павел, Ела и Янка Иванова ли се вълнуваме от бъдещата програма? Досега трябваше всеки да е прочел и да е написал поне ред коментар за това, което най-много го е впечатлило. Е, да ви кажа - така реформи не се правят. Сърдим се на МОН, мръщим се на експертите, ама като ни попитат за мнение - нищо! Бъкел не обелваме. Пък после някой ни е крив. Мислите ли изобщо или ви е все едно?!! Аз ще си го пратя моето мнение, но така не става широко допитване до педагогическата общност. Много важно какво мисли някаква си там отделна учителка. Направо ме е яд на вас. Който се има за педагог - да сяда да чете и да пише!

Уважаеми колеги,

    Прочетох само част от предложената за обсъждане програма, но още докато я четях тревогата се надигаше в мен. Щеше ми се да напиша поне 10 пъти на един лист "Да защитим детето от учените възрастни!" или "Детството - защитена територия", или "Детството като ценност сама по себе си".....

    Още във въведението ме притесни факта, че първото изречение, посветено на детето го разглеждаше не в контекста на на специфичния период, в който се развива, а...."Децата са бъдещи възрастни"! По-нататък пък този период се разглежда като "подготвителен за училище" и пак нищо за специфичните задачи, които има да решава детето във връзка със своето развитие "тук и сега". Да, така е, но до кога? В коя програма ще се признае спецификата на периода и съответно на това ще се защити приоритета на възпитанието пред обучението и на играта пред ученето? У мен остава впечатлението, че авторите сякаш се срамуват от този никакъв от научна гледна точка период и гледат бързо да прекарат нашите питомци през него, вперили очи в далеч по-значимите и престижни периоди като училищната възраст, а още по-добре периода на възрастния човек. И в желанието си да го впишат в една по-престижна, глобална и т.н и т.н картина са протегнали ръка чак до европейските програми за учене през целия живот. Горките мъници, едва научили се да ходят и вперили щастлив поглед в прелитащите пеперуди, каква светла перспектива се разкрива пред тях: учене през целия живот! Всъщност явно самите съставители са се чудили какво точно пишат, та няма и заглавие даже труда им!

Иска ми се да запитам съставителите:

-Какво стана с предучилищното възпитание и защо превърнаха детската градина в миниучилище? Защо се променят специфичните функции на детската градина и вече се говори не за възпитание на децата, а за "баланс между обучение и възпитание" като акцента, както във всички български програми до сега, се поставя на обучението, а не на възпитанието?И като сме толкова загрижени за обучението им и започваме да ги учим от от третата им година защо в Националната стратегия за развитие на детето тревожно се констатира "увеличаването на неграмотността и влошаване на образователната структура сред младите хора до 24 години"? Нали от десетилетия това, което правим е да учим и учим децата, включително в детската градина?! Как така стигнахме до неграмотността?!И когато се коментира претовареността на учениците от началното училище, защо не се коментира с още по-голямо основание претовареността и ненавремеността на преподаването на някои знания в детската градина? Скоро присъствах когато една асистентка се хвалеше как е успяла да обясти представка-корен-наставка в детската градина. Ако се замислим може да обясним и логаритмуването по подходящ начин, но кому е нужно това?! 

-Кога последната година от предучилищната възраст се превърна в самостоятелен етап, за който е нужна отделна програма?

Тези дни препрочетох "Националната стратегия за детето", приета от народното събрание и обнародвана на 12.2.2008г. В нея като основен проблем е изведен проблемът за "психично-здравното развитие на учениците" и съответно е изведена като оперативна цел "подобряване здравето на децата". Таааааааа, искам да попитам съставителите

-как да съвместя идеята за здравословния начин на живот на децата с такива "подробности" като "достъпност на нивото на информация" за възрастта на децата с предвиденото по различните направления; ранното въвеждане на компютърната грамотност и тревожното състояние на пристрастеност към компютрите и телевизора, което се наблюдава от детската градина още; агресията и трудната комуникация? Кажете, като проведете всички регламентирани и нерегламентирани ситуации, режимни моменти и какво ли не още, колко време играят и играят ли изобщо децата свободно, без вие да сте загрижени дали това което правят е дидактична, сюжетна и н`ам каква си още игра?! Изморяват ли се децата от играене?! Позволявате ли им да обърнат скраката на долу занималнята и след това да "изградят" стаята от хаоса отново?! Бихте ли си го позволили в рамките на тази програма?!

-мислите ли, че предвиденят хорариум и предложените диагностични процедури ще направят Гошко от моята група здраво, щастливо, комуникативно, уверено в себе си дете с отлична двигателна култура и активна позиция в света?

Не мислете, че не искам нови програми. Но намирате ли разлики между тази програма и останалите български програми? Има ли тази програма своя "физиономия"? Алтернатива ли е тя на останалите програми за родителите и кое би ги накарало да я изберат като продължение на домашната им стратегия на възпитание. Днешните родители са отворени към света, те имат позиции и биха искали да ги видят осъществени в политиката на съответното детско заведение, заело се да отглежда тяхното отроче. Мечтая за момента, когато нашите родители биха избирали между наистина различни, алтернативни програми в твърде широк диапазон. 

И не на последно място четенето на Програмата с речник на чуждите думи или терминологичен речник ще я направи ли по-достъпна за колегията и по-развиваща за децата? Ще я превърне ли в настолна книга за нас, в источник на практически идеи, техники, похвати на работа ?

    Преди месец бях на стаж в една немса детска градина по една международна програма. Програмата, по която работеха колегите не беше написана на толкова висок академичен език. Те не гледаха на предучилищното детство като на "субективно ценната и значима трансформираща се динамично, според доминирането на играещата общност среда....", но там разбрах какво значи да изградиш защитена среда за детето от информационния, академичен и технически натиск и да му дадеш възможност, следвайки собствения си темп, ама наистина собствения си темп на развитие, да овладее света около себе си и овладявайки го да има самочувствие и самоуважение. Ако знаете колко неща умееха да правят онези деца!!!!!!!! За пръв път попаднах в Царството на Децата, където денят течеше бавен и спокоен като пълноводна река, а светат около нас беше предвидим и добър! Колежките не бяха амбицирани да "дърпат" развитието напред, а по-скоро заети проницателно да следат за всеки инициативен акт на собствено развитие и да го подкрепят! Представете си картината: четиригодишно дете иска да върви босо по камениста алея, дълга около 800метра. До него спокойно стои учителка и напредва с неговите стъпки крачка по крачка. Нейната задача не е да го научи какъв е състава на камъчетата или как да измери тези осемстотин метра, още по-малко, не дай си Боже!, да го разубеди. Нейната задача е по-проста и по-трудна: да го подкрепи да извърви само тези осемстотин метра и да стигне колкото си може по-далеч по тях, преди да се откаже, победено от трудността на задачата! Вярвайте ми, за пръв път имам образ за мисията на детската учителка и това е тази картинка: дете върви босо по остри камъчета и учителка търпеливо стои ЗАД гърба му! Всичко останало е измислено от хора, седящи пред компютър, като мен сега!

Дано не съм ви натоварила, но много ми се искаше да споделя това със вас!

Обичам ви и ви желая щастливо лято! 

Абсолютните ми аплодисменти за коментара на Галина Трифонова!

Подкрепям и огромните усилия на Шели (за съжаление, мога само да ви се възхищавам, колеги, много жалко, че няма по-широк отклик по темата). След като прочетох коментара на Галина Трифонова, си дадох сметка, че всъщност мога да анализирам предложената програма, но не искам. Всичко в мен като майка на две щастливи деца се бунтува срещу превръщането на детството им в  затвор, а тях - в мини-възрастни.

Предишният коментар   напомня отново, че децата, слава Богу, не са възрастни, нито главите им са резервоари, които да "наливаме" с книжна мъдрост.
"Добрата преценка произтича от опита, а опитът произтича от лошата преценка" /Сократ/.
Уважеми възрастни, къде в тази Програма е заложено позволението децата да грешат? Къде им е оставено време да вземат рискованото решение да ходят боси по остри камъни?

Как иначе, освен чрез  личния им опит, ще научим нашите деца да взимат правилни решения?

Добро утро!

Благодаря на г-жа Г.Трифонова за коментара!

,,Който се има за педагог - да сяда да чете и да пише!" - подкрепям думите на Шели, и допълвам : Колеги, вярно лято е, отпуска, море....и ако не Ви се чете цялата програма, прочетете поне коментарите. Имаме само 3 дни още, 10.08. наближава. И нека наесен не се мръщим, че ето и в ДГ ще въведат компютърното ограмотяване, и нови недообмислени задачи за образ.направления.

С поздрав и надежда, че още някой ще пише тук: marq_4

:) отдавна прочетох и писах за програмата, но сега съм провокирана от последните коментари. Та, мнението ми е следното - тя, програмата, не е само за предучилищна група, някой не е чел внимателно, а като че ли е четено избирателно. Определено компютъризацията няма и не бива да бъде заобикаляна или да е тема-табу за нас в детската градина. В по-големите градове, а и в по-малките населени места това е неоспорим факт, някои деца владеят мишката по-добре от повечето от нас, за съжаление. Ние отново не сме подготвени, не само не сме подготвени, а дърпаме с всички сили надолу. Няма връщане назад, самото време поднася изискването за глобализация, смешно е да плачем и да отричаме неоспоримите предимства на интернет-комуникацията. Разбира се, не противопоставям (нито в програмата се прави това) играта на обучението, нито по някакъв начин искам да защитя някого, просто изразявам своето мнение. Свободата, опитът, играта - това са нашето верую, нашата азбука. Свободата да изберем как, кое, кога да поднесем, свободата на детето да го приеме, точно в кой момент от своето развитие ще го направи и на никого не му и идва на ума да прилага насилие в каквато и да било степен, за да наложи волята си. Опитът - без него крачките ни напред няма да са възможни, нали точно ние се опитваме да помагаме и да поднасяме различни вариативни елементи така, че детето само да сглоби пъзела. Играта - великото и най-важно нещо за нашите деца, нима има някой, който ще го отрече? Но, мили колеги, в едно нещо съм съгласна - тази програма ни накара малко по малко да размърдаме мозъци...

Ефектът?... Ами, засега свалям шапка на фермерите от страната за упоритостта им да отстояват правата си! А нима ние не бяхме прави в исканията си?! Не, просто ние не бяхме единни.

Така. Искам да ви кажа, че се отнасям абсолютно сериозно към предложението за обсъждане на проекта за програма. В това обсъждане няма място за оценка на различните коментари и мнения - всяко мнение има своето място тук, то зависи от ангажираността, компетентността и личната позиция на написалия го човек. Очаквам до 10 август в този пост да пуснете своите коментари, след което, в рамките на 2-3 дни аз ще ги обобщя и ще ги оформя в общо писмо от името на общност "Предучилищна педагогика", в което, освен общата позиция, ще има и препратка към оригиналните коментари. Готовото писмо ще публикувам тук. Едновременно с публикуването му ще пуснем заедно с другите администратори и персонална покана до всеки потребител на общността да гласува съгласие или несъгласие с общото становище, изразено в писмото.Може да включа общия текст и в уики, за да можете да нанасяте поправки. Окончателното оформяне на писмото ще стане до 14 август, след което то ще бъде изпратено до авторския колектив, а ако желаете и с копие до МОН. Приканвам още веднъж всеки, който има конкретно мнение, което иска да изрази, а не разчита на общата преценка на другите, да го изрази тук.

Днес прочетох тази прословута програма, след изричното настояване на Шели всеки да даде своя коментар.

Първо, аз съм против компютърното обучение като целенасочена форма , вписана като ядро в ОН "БЕЛ". Защото нямаме база за това- трябва ни компютърен кабинет с поне 10 PC-та, за да се работи групово и да има някаква организация, а не хаос. А освен това на децата им харесва да играят на компютъра и не искат да излязат на двора.( това от личен опит).

Второ, говори се за равен достъп и качествено образование, но как да го постигнем, след като едни детски градини имат физкултурен салон- други нямат; едни имат басейни- други - не; едни имат компютри и богата база- други- нямат.

Трето, не съм съгласна с примерното седмично разпределение на регламентираните и нерегл. ситуации по ОН. Не може според мен, общият брой регламент. ситуации за всички групи да е 9, а да се увеличават нерегламентираните.Например, в първа група 2 регл. ситуации по БЕЛ са много. За всички възрасти ситуациите по ФК и Музика са по 1 регл. ЗАЩО? Нали децата ни са обездвижени и затлъстели от седене пред компютрите и ТВ? Аз съм за по 2 регл.ситуации по тези направления.

Четвърто, най-обременени откъм трудност са направленията БЕЛ и МАТЕМАТИКА.

Ето примери:

- Пренамира кратко просто изречение в потока на речта.

- Използва въпросителни и съобщителни изречения в потока на речта.

- Използва правилно в речта си сег. и мин.св. време./ И ТОВА В ПЪРВА ГРУПА/

Не искам да коментирам:

"Отделя корен, наставка и представка чрез анализ на морфологична структура /дума/” (това в трета група).

 

 Пето, как се създава положително отношение към училището след като детето е уморено и претоварено в подготвителна група? То разбира, че го чака само учене, без игра в училище и как да иска да отиде там?( от личен опит през миналата година).

Шели, размахването на пръст - това може, онова - не, в никакъв случай не предлага каквато и да е дискусия и не води до търсене на истината. Не съм искала да обидя никого с написаното от мен, подбирам внимателно всяка дума, но се стремя да разбера другия. Съжалявам, но или изказвам мнението си открито или за мен идеята на общността се опорочава, дори се обезсмисля.

            Аз не съм против обучението в компютърна грамотност от страх пред новото, поради невъзможност сама да се справям с компютъра (слава Богу, самият факт, че четете написаното от мен показва, че мога да го пускам и спирам :-)) или защото се съмнявам, че ще успея да набавя компютри за децата от моята група. Не. Аз съм против работата с компютър от ранна възраст ОТ ЗДРАВОСЛОВНИ СЪОБРАЖЕНИЯ И ЗАЩОТО КОМПЮТЪРА НЕ СЕ ВПИСВА В МОЯТА ВИЗИЯ ДА ЗАДАЧИТЕ НА ДЕТСКОТО РАЗВИТИЕ В ТОЗИ ПЕРИОД.

            За мен детската градина трябва да бъде Защитена територия на детето от всякакви вредни влияния на цивилизацията: прекалената химизация, телевизията, компютрите, академичния натиск за все по-усложняващо се обучение. Не можем да очакваме всички български родители да имат осъзнато отношение към вредните влияния на тези общоприети източници на нездравословно въздействие. Както се вижда и от вашите коментари на предложената за обсъждане програма, не можем да разчитаме и на учените, че ще спрат да завишават обема и сложността на предлаганото обучение ( благодаря за написаното Ела Георгиева, chaweewa, Limpa, shelly ). Тогава?! Остава ние да се борим по всякакъв начин срещу това. Просто защото ние сме професионалистите, които са всеки ден край децата и знаем какво е полезно и какво вредно за тях. Да ви кажа напоследък май това е единствения критерий, който ме интересува, когато оценявам работата си в градината.

            Вече писах по повод на играта, че моят идеал по темата детето и компютрите е едно германско семейство, което има 4! компютъра в къщи, но децата употребяват един детски, пети, който е…за изучаване на чужди езици и то само като, как да се изразя, свободно избрана от детето дейност!

            Същото е отношението ми и към телевизора в групата. Не зная как е при вас, но на мен ми става мъка като видя децата от дадена група седнали и вперили поглед в телевизора. В градината – пред телевизора или компютъра, в къщи – също пред телевизора и компютъра…Кога децата да играят и да се движат, за да се развива организма им?! Кажете, кое е по-развиващо според вас: сърфирането в интернет или гледането на телевизионни програми, или разходка в близката гора, даже свободно ровене в тревичките на двора?! Децата, особено в големите градове, се облъчват от светлината на компютърните и телевизионни екрани от раждането си. Нека поне през времето на престоя им в градината да им го спестим, да ги научим, че може и по други начини да прекарват времето си, че има и други дейности, с които да се занимават. Преди 2 години в подготвителната група дойде едно дете, което не искаше да стои при нас, защото „нямате компютри и аз няма какво да правя, скучно ми е”! Когато става дума за компютри все си спомням това дете: огромен за детската градина багаж от формални знания в най-различни области, особени възгледи за живота, труден контакт с другите деца, трудност да организира собствени занимания. Това ли трябва да е моделът „дете”, към което вървим?  

            Тези достижения на цивилизацията рано или късно ще стигнат до децата ни. Но за мен е по-добре късно, отколкото толкова рано. И не съм съгласна, че двигателната активност зависи от това има ли физкултурен салон една детска градина или не. Двигателната активност, даже двигателната култура на едно дете зависи само от това даваме ли му възможност и време да се движи толкова, колкото му е необходимо.Предоставяме ли му СВОБОДА НА ДВИЖЕНИЕТО.   

    Разбирам съставителите: те цял живот преподават на студенти и за тях ученето е най-важната човешка дейност изобщо; резултатите от обучението лесно се поддават на измерване, а значи на контрол и , съответно, могат да се използват като доказателство за резултатността на нашия труд (позицията на държавата). За това и единственото, което различава съществено тази програма от останалите за нас, детските учителки, е ЗАВИШЕНОТО НИВО НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ ПО ВСИЧКИ УЧЕБНИ НАПРАВЛЕНИЯ. Сякаш съставителите са си поставили свърхзадачата да натикат цялата система от знания по български език, например, още в детската градина. Не, не цялата, пардон. Пропуснали са писането на есе. Тези дни това констатирахме с колегите в градината. Но за мен детската градина е преди всичко място за възпитание, за развитие на умения, отношения и чак тогава достъпни и необходими знания. 

Май ваканцията ми се отразява - имам време и желание да общувам с вас!

Благодаря на всички, включили се дотук! Имате още време - до полунощ. След това ние с Галя поемаме щафетата. Бързайте! - със сигурност има още какво да се сподели.

Здравейте!

Успях да погледна и да покоментирам с колежките част от предложената програма- направления български и математика.Не зная откъде да започна.

Споделихме почти същите съмнения-това програма в центъра на която са интересите на детето  ли е или на някой професор.

Това ли са приоритетите за тази възраст- на 3-4 да рисува героите от приказка?/кога опозна материалите за рисуване и овладя техники?/да реагира на неправилно произношение от страна на свои връстници?, важно ли е на 4-5 да определи затворена и отворена фигура?, има ли маловажна професия?Сложни съставни от всички видове?Отношение към цената на плодове и зеленчуци?.....Кому е нужно това?

Споделяме ,че децата ни са агресивни ,обездвижени, трудно спазват норми, толерантността им е ниска, малко им четат приказки, стоят пред компютъра или телевизора, не общуват, липсват им приятни емоционални преживявания.Не виждам тази програма да е нещо ново в тази насока.

Как ми се иска да водя групата си сред природата, да им чета приказки,обожават музикални игрички, куклен театър,да ги науча на взаимна търпимост и уважение, да ценят качествата на другия,да осъзнаят значимостта на всеки.Разбира се и основните познания за заобикалящия ни свят.

Би ми се искало да видя една програма на друга  европейска страна  за тази възраст.Кои са техните приоритети?Виждала съм холандчета на 12 в детската ни градина- мисех, че ще им е скучно- напротив- те ИГРАЯТ- рисуваха с тебешир, катереха се по катерушките,играха с топка, спокойни са и просто са деца.

Какво ще спечелим с тази програма за ранно натрупване на знания.Кога ще играят децата ни?Или това някой счита за излишно.До 13 клас какво ще учат?

Относно започване на училище  на 6 години- виждам деца по улиците, на 3-4 ,още с памперс и биберони.Кога ще овладеят  тази програма и на 6 вече мотивирано ще ИСКАТ   да са ученици? Нали всяко има собствен темп на развитие?В нашата образователна система това не се отчита.

Накратко толкова по темата- не виждам ДЕТЕТО в нея .Тя е за възрастни- в нея липсва най характерната особеност на възрастта- играта.

 

 

 

 

Много се радвам, че откривам още няколко души, които мислят като мен. Не че страдам от манията да искам винаги да съм права :). Но тук става въпрос, както казва Галина Трифонова, да се борим срещу това, което вие като учители знаете, а ние като родители интуитивно усещаме, че НЕ Е добро за нашите деца.

Като родител имам пълното доверие към учителите на децата ми. И аз като всяка майка отвреме-навреме изпадам  в състояние на унесени мечти - как и двете ми деца ще пишат есета на 6 години без нито една правописна грешка, ще станат нобелови лауреати, а междувременно ще открият лекарство като това, дето пие Пипи - лекуващо всички болести едновременно :). А, и ще свирят на пиано и китара, ще станат олимпийски шампиони в поне два спорта и ще имат най-безупречните маниери и поведение...
Звучи ли ви налудничаво? Не, ще кажете, това са мечти, реалността ще ми покаже, че съм сгрешила...Ами ако наистина си повярвам и се опитам да принудя децата си да постигнат всичко това? 

Не е ли странно да имаме същите нереално високи изисквания към нашите дечица в детските градини?
Затова казвам, че имам доверие на учителите - кой би знаел по-добре от тях на какво са способни децата? Учителите са с тях по цял ден, учителите имат опита и образованието, възможността да сравняват всички  деца  - и срамежливите, и нахаканите, и спокойните, и по-тревожните, и тези, които учат бързо, и по-аналитичните, които мислят по-задълбочено... 

Имаше един лозунг преди време: "Всичко в името на детето..." Та и на мен ми изглежда, че тази Програма е писана за такова дете - невероятно умно за възрастта си, дето никога не плаче, говори, разделяйки думите на морфеми, рисува като Микеланджело, смята като икономист и не на последно място - никога не спи, за да има време да изпълни това, което искаме от него. А, и има невероятната способност да седи на едно място часове наред, без да загуби концентрация.

Ако има такова дете по света, със сигурност не завиждам нито на родителите му, нито на учителите му.

(Предварително се извинявам, ако засегна някого с изказванията си. Интересува ме само Истината. Като родител и учител аз така виждам нещата. Тези, които не са на моето мнение, вероятно имат пораснали деца :)..Предпочитам моите деца да са щастливи, умни, добре изразяващи чувствата си, спортуващи, толерантни, чувствителни...отколкото обратното.
Но ако 90% от времето им е заето с учене и компютри, те може да са всичко друго, но не и щастливи. Или толерантни...И това някак обезсмисля всичко останало...)

 

 

PS  По-пълно мнението си съм изразила тук.