С интерес следя дискусията около темата: „Има ли място компютърното обучение в предучилищна възраст ?”. Несъмнено и двете позиции имат своите солидни доводи и безспорно биха се намерили основания в подкрепа и на едната и другата. Аз няма да заставам на ничия страна, но ще тръгна към отговора от позицията на родител. Като такава, ще се опитам сама да си дам отговор на въпроса :„Желая ли детето ми да придобие навици и умения за работа с компютър?”.
Компютърът е вече част от нашето ежедневие и част от ежедневието на децата ни. Той има своите положителни и отрицателни влияния върху нашия живот. Но разсъждавайки в тази последователност се замислям, че част от вредните влияния са резултат от хаотичното му навлизане в нашия бит. Преди време стоеше въпроса дали трябва да се изучават информационни технологии в училище. И докато умните се наумуват, „лудите” се разлудуваха. Учениците пълнеха компютърните клубове и там заедно с овладяването на компютърни умения овладяваха и други неща… После изникна въпроса: „Трябва ли да се въведат информационните технологии в начален етап?” И така се стигна до скечовете на аламинутите, в които ученикът показва на преподавателя откъде се стартира програмата. Сега на дневен ред е компютърната грамотност в ДГ. Наясно съм с вредите от продължителния престой пред компютъра, но също така не мога да не отбележа неговите предимства в образователния процес.
Всички знаем, че навиците у децата се градят първите седем години. Създаването на здравословни навици за работа с компютър също може да започне да се гради още в най-ранна възраст. Далеч съм от мисълта, че това трябва да бъде въведено още в първа или втора група, но трета и четвърта група са подходящи за едно целенасочено въздействие в тази посока. Според мен ползването на компютър не трябва да бъде в строго регламентирани ситуации, в които децата да сядат пред компютъра, да се запознават с него и да бъдат обучавани за работа с него, /защото на тази възраст за днешното поколение компютърът не е новост, той е даденост/, а по-скоро съпътстваща дейност в дадена ситуация, напр. образователна игра допълваща темата на ситуацията по БЕЛ, Математика, Музика и т.н.. Против съм неконтролируемото използване на компютъра в ДГ, така както често пъти това става в домовете ни. Това ме възпира да бъда изцяло ЗА въвеждането на компютър в ДГ . Опасението, че ще се повтори ситуацията с телевизора в група – нонстоп, ми „нажежава феродото”;). Дано не съм ядосала някой…, но подобни моменти също имат място в скечове и то с право.
Затова смятам, че не трябва да бъде обсъждано трябва ли децата да получават компютърна грамотност в ДГ, а как да стане това, така че те да не бъдат лишени от всички други моменти на своето детство.
Като родител отговарям на поставения ми в началото на статията въпрос: Не желая времето на детето ми в ДГ да преминава пред компютърния монитор, но бих се радвала ако то придобие някакви хигиенни и поведенчески навици за работа с компютър. Разбира се, не игнорирам семейната среда, тя е водеща и като педагог смятам, че трябва да се провежда работа с родители в тази насока.
Това е моето мнение. Ще се радвам да прочета и други, и не само на педагози, а и на родители, дори на ученици, за да не стане отново „След дъжд – качулка”!
Шели, децата ни нямат нужда от компютърно ограмотяване. Това те го придобиват неволно още в дома. Както отбелязах в постта, за тях компютъра е даденост. Да ги ограмотяваме, звучи така все едно да ги учим да боравят с телефон ;). Много деца знаят какво е компютърна мишка, но много никога не са виждали жива мишка. Те познават само нейния анимационен образ и ето тук е мястото на аудиовизуалните и информационни технологии. Те са едно чудесно средство за онагледяване, комуникация и забавлевние. Ако ги приемем като такива и успеем майсторски да ги внедрим в обучителния процес /с мярка/ смятам, че могат да се постигнат забележителни резултати.
Написах този пост не толкова заради конкурса, просто защото смятам, че тази тема трябва да бъде дискутирана. Ще ми се да прочета и различни мнения от моето. Хубаво е да има сблъсък на мнения, защото така се стига до истината..., а тя не е нито черна, нито бяла, нито носи цветовете на дъгата, тя е някъде там където багрите преливат една в друга и се образуват приказни нюанси....
За няколко месеца установих, че компютъра е голяма необходимост в моята работа. Права си, че децата са комп.ограмотени! Някой от нашите родители забраняват на децата си да играят у дома на РС, защото в ДГ достатъчно са се занимавали. Не ги коря, подкрепям ги! По-добре да излезнат на разходка, навън пред блока - да! Но си казвам, че когато работим с РС с мярка не виждам кой знае какво и колко сме навредили на здравето на детето.
Интернет ли?! Да живее нета! Когато ми трябва нещо бързо се сваля на диск, и ето че дори една мотивация за ситуация е добре и нагледно поднесена, отколкото да обикалям из цялата Дг да търся материали.
Утре ще продължа......
Децата ми ще имат цял живот да бъдат сериозни, да седят пред компютъра и да не спортуват... А за игра ще имат само 7-8 години.За себе си аз съм решила въпроса - минимално (10 мин/ден) време на компютъра за децата ми (на 5 и на 7 г.).За детската градина би било добре да важи подобно правило. Нима е по-интересно да се рисува с мишката, отколкото с истински бои?До 7-8 год. възраст не виждам да има каквото и да било, което компютърът да може да даде на едно дете, което да не може да бъде намерено в реалния живот.
Да не забравяме и за пристрастяването. Не съм чула някой да се е увредил от четене на книги или да е пострадал социалният му живот :)....Между другото, четох преди време, че Бил Гейтс разрешава на 11-годишната си дъщеря само половин час на ден време за компютъра.
Ето тук съм описала, че не използвам РС през цялото време на ситуациите:
http://bglog.net/preduchilishtnapedagogika/20400#0
През новата уч.година ще бъде същото! Когато всичко е с мярка - няма проблем!
Грешно програмираните компютри.doc - стихотворение-подарък за началните учителки
МАРЯ, прочетох с интерес поста, твоя урок/май Вие не го наричате така, ама няма значение/ е илюстрация за ползата от технологиите, когато те се използат с мярка и усет. Особено много ми хареса идеята на Аклим/май това беше името на колежката/ за анкета и препоръки, както и правила за ползването на компютъра. Изключително полезно!!! При нас подобни правила могат да се изнесат на специално табло. СУПЕР!!!
ЕЛА, аз съм малко по-либерална в това отношение/ползването на компютъра/. Моята философия е, че най-сладък е забранения плод. Как процедирах с моите деца, за да не прекаляват? В началото им измислях различни мероприятия, които те обожават: каране на велосипед, плаж, сладкарница и т.н. Така у тях се изградиха навици, че едната дейност трябва да се редува с друга. Сега те са тези, които ме дърпат от компютъра...;)))
Разбира се, че бих споделила :). Децата ми учат в общинско училище с паралелки от предучилищна група до 5 клас. В училището има кабинет с 20 компютъра, които се ползват от всички деца, за най-малките - веднъж седмично. По думите на дъщеря ми, когато нямат време за четене, пропускат часа за занимания с компютъра.
Честно казано, дъщеря ми споделя много повече за това какво са правили в часа по физическо, отколкото за работата си с компютъра. Знам, че учителите в работата си използват често този сайт, който и аз много харесвам:
http://www.starfall.com/
Иначе в стаята има и телевизор, който се ползва няколко пъти годишно. Например когато изучаваха фермата и живота в нея, първо четоха книгата "Charlotte`s Web", а после гледаха и филма.
Тони, ужас! Как можах да ти припомня най-най-най първата си работа?
Сега след толкова време си видях грешките, но пък ,,всяко начало е трудно". Редактирах малко, ей-така за някакво вътрешно удовлетворение. Ето я: broene do5.ppt ( не я препоръчвам за проверка!)
А ето две мн.полезни презентации, които мисля да използвам през тази уч. година с цел онагледяване.
Есен е.ppt
Disni.ppt
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи