Темата за любовта в работата ни с учениците от І-ІV клас - как по-точно?

Rumyana Ivanova Поли, не знам дали ще ти бъда полезна...първо се усмихнах, защото в трети клас повечето от децата(особено момиченцата!)темата за любовта, харесването, обичта...никак не им е чужда!Модни дрешки и прически, шушукане, споглеждане или направо директно питане-"Ти харесваш ли ме?Искаш ли да си ми гадже?":))Горките момченца! Те като че ли по-късно "влизат в час"!А сега по-сериозно: Може би трябва да им насочиш вниманието върху трудолюбието на Мара, майчината обич и избора на принца! И моля те, предизвикай ги- как смятат те -дали принцът е постъпил правилно!Нека се поставят на негово място - как биха постъпили те?Провокирай ги- даааа, той обича Мара и затова се отказва, но дали не е глупаво?!Все пак това е власт, пари, положение...Хе,хе- винаги на тази приказка спорим часове...правя се на хахава- ама как бе, представете си- голяяяям дворец, басейни, прислуга, злато, каквото си поискаш!!И то без да работи!"Ама той я обичаа!"Да бееее, ама без пари какво ще правят, дали ще я обича?Тя ще погрознее, ще ходи дрипава, ръцете ще й загрубеят от работа!Дали принцът няма да съжалява???и т.н. и т.н.:))

Страхотен коментар, Руми! Имаш моите аплодисменти! Такъв разговор, свързан с приказката е много актуален, пък и леко измества темата в друга плоскост :)

Да, непременно ще заимствам идеята ти! Благодаря ти сърдечно! :) 

Иначе нашите малки подопечни се влюбват и разлюбват! Завъртат се едни "латиносериали" - не е за приказки! :) 

... Досега си търсих стари постове по темата. Хубаво нещо е блогът, защото той "помни" преживени моменти, към които лесно можеш да се върнеш, но ако не си ги записал, те ще са потънали в забвение. 

Ето ги двата поста: 

http://bglog.net/blog/queen_blunder/site/posts/?bid=26590

http://bglog.net/blog/queen_blunder/site/posts/?bid=17111

И аз мисля, че за любовта (обичта) трябва да се говори а също и да се изслушват и децата. Понякога си мисля, че дори за тези неща ние сме хората, на които те разчитат за тези "неудобни за тази възраст теми". Случвало ли се е при вас да дойде дете - момиче/момче и да ви довери това, което не е пожелало да довери и на най-близките си - своята първа детска любов? На мен - да. Може би затова смятам, че сме отговорни за реакциите си и за начина, по който ще се отнесем към темата за любовта. Особено днес, когато децата имат свободен достъп до списания, вестници, филми, интернет и т.н. където могат да видят много пошлост, но малко красота. Ние можем да повлияем позитивно на  детската нагласа и отношение към темата за обичта между хората, между мъжа и жената.

Не съм работила с тази приказка, но си мисля, че в разговора с децата по нея би могло да се вметне, че и в живота се случват подобни неща (крал Едуард VIII, например ).

...........................................................................................................................

 Британският крал Едуард VІІІ, през 1936 г. се отказва от престола, за да се ожени за американката Уолис Симпсън :-)

 

Нели, благодаря за полезния опит, който споделяш!

Да, децата идват и споделят най-съкровените си мисли и чувства и това ни прави особено отговорни към думите, които ще използваме в такива деликатни моменти, за да проявим разбираме и да насочим нашите питомци по верния път. 

Съгласна съм напълно с твърдението ти, че трябва непременно да им повлияем позитивно, да ги тласкаме да виждат красивото, а не пошлото в любовта, и да ги учим да свързват любовта с щастието, което двама души си даряват взаимно и което е водещо при решението им да създадат свой бъдещ съюз, наречен семейство. 

В приказката за Мара Пепеляшка е заложена дори идеята за жертването в името на любовта. Принцът е готов да се откаже от охолния си живот, за да изживее целия си живот с девойката, която обича. 

Здравейте,

Колеги, и аз като вас срещах в практиката си с подобни случаи на интимност между децата.

Ще споделя с вас случка в 3 клас.По време на мое дежурство по коридора чух викове"горчиво" в класната стая. Когата влязох видях как децата от класа са се събрали най-отзад в стаята около едно момиче и едно момче, което се бяха награбили да се целуват от моят клас. Казах на родителите, за които това си беше нещо нормално.

В същият клас едно от моите момичета си харесваше едно от момчетата на колежката в съседната стая. Искаше д астои постоянно в коридора, за да го следи. колежката също знаеше.

През изминалата година едно от моите момченца си харесваше момиченце от по-горен курс. По същият начин и той стоеше в коридора, за да я вижда. Споделих с майкат, която разговаря с него и въпреки това резултат нямаше.

Друг проблем беше това, че момчетата ми потупваха по задните части момичетата. Правеха го в занималнята и децата постоянно се оплакваха на мен. Разговарях много и с родителите. Резултат никакъв.

Прави ми впечатление, че децата съзряват доста рано. Осбено момичетат, но не винаги само те. Темата з алюбовта е доста актуална. Аз изчетох подадените постове от куини с интерес, тъй като тази година ще съм в 3 клас.Мога само да предположа, че нещата ще са още по - навътре. проблемът ще набъбне. Тъй че с интерес ще следя вашите идеи. Аз също не съм обучавана затова как да се справям в подобни ситуации и до колко и кое е позволяно. А би било добре да има наръчник на класния специално на тази тематика. Засега всичко се опитра на морала ни, но това не е достатъчно особено, когато се касае за възпитанието на децата. Всеки си има свои критерии.

:))Няма и не може да има специален  наръчник за обясняване на чувства, отношения, поведение, възпитание...Това, което е неприемливо за теб, може да е напълно приемливо за родителите на детето и дори да го поощряват!Това, което детето чувства, може да е съвсем различно от това, което ние си мислим. Отношението или поведението на дадено дете може да е просто подражаване-т.е. защото големите така правят, а не защото то има потребност от това!Та погледнете телевизията: "Имаш ли си гадже?"-пита бате Енчо тригодишни деца!"А ще се ожениш ли за...?" А какво би трябвало да включва това понятие?Що ли не вземе бате Енчо да им обясни на децата! "Гадже"значи да се целуват, да се прегръщат, да се женият, да се потупват по четирите букви или...какво???Мисълта ми беше, че цялото общество толерира подобно поведение- ТВ, родителите, които често пренебрегват въпросите на децата си, а и приемат с насмешка тяхното поведение- какво толкова се е случило- целувала се...глупости. Просто с децата трябва да се говори, говори и говори...и то от мама! Това, което една майка може да направи- и сто учителки не могат! "Мамо, пита малкия ми син, нормално ли е да си харесвам две момичета?"Нормално е, отговарям, човешко е, не две- 10 да си харесваш, просто защото човек не може да харесва всички! Както и тебе не всички те харесват! А ти какво точно харесваш в момичетата?" И приказката се завърта и продължава дълго, докато аз разбера каквото ми трябва и докато той ми се довери дотолкова, че попива това, което трябва, така както аз искам:)))

А, много интересна темичка! Точно в трети клас бяха моите ученици, когато и аз дочувах понякога шушукания, друг път възгласи: "Горчиво!"; "А, те са гаджета!" и др. подобни относно две конкретни деца, които открито се държаха за ръце...

Връщам се към тази тема, защото прочетох с интерес коментарите на всички колеги и странно, но изведнъж си зададох въпроса: А дали не отъждествяваме любовта със сексуални отношения и затова си мислим, че е твърде рано за децата да говорят или изпитват обич едно към друго? Категорично съм съгласна, че подражаването на това, което са видяли в семейството или по телевизионните предавания/филми (когато то е пошло) не е приемливо, особено що се касае за демонстративни "страстни" целувки, опипване и други такива предизвикващи позиви за повръщане (извинете за откровено използваните думи) действия.

Но мислейки за това дали е възможно дете да изпитва обич към друго дете, си спомням детството на моя син, който беше много общително и любвеобилно дете и може би заради това беше латентно "влюбен"....от детската градина до ...сега. Е, обектите на неговите чувства се сменяха, но помня как причината и поводът да се тръгне сутрин рано с желание за детската градина а по-късно за училище беше поредната "дама на сърцето". И колко нещастен и унил беше когато не бе взаимно чувството ... Мда, детски тръпки, но това помогна на детето ми да израстне силен, уверен в себе си млад мъж с невероятно отношение на джентълмен към дамите. И да - с любящо го момиче до него.

Така че, да децата могат да изпитват обич едно към друго и това, когато е истинско е много чисто и красиво.

Леле, то си стана Искрено и Лично този път, но ще рискувам :-)

 

Според мен Поли, почни от саможертвата, самата думичка какво означава, кога се саможертваме, защо...защото истинската любов (независимо измеренията) си е саможертва.

 На мнение е съм, че темата за любовта е вечна и никога не е рано да я разчоплиш...и винаги ще е полезно за израстването на децата. Хубаво е текстовете в читанките да изобилстват от нея, да има теми с различни нейни проявления и децата да ги откриват...

 Страхотен пост! Отивам да прочета предишните ти.

Темата е много интересна и предизвиква размисли. Вярно е, че в никое време по телевизиите има предавания, неподходящи за децата. Също така е вярно, че в интернет те могат да видят всичко, а да не забравяме, че и улицата ги учи на много неща. Но според мен най-важно е какво вижда детето у дома - ако мама и татко се обичат и се целуват пред него, ако говорят тихо и не си крещят, ако се уважават, усмихват и споделят всичко помежду си - то ще приеме този модел на поведение и за него няма да е срамна думата "любов". Израсналите в такива семейства деца са спокойни и доверчиви, споделят проблемите си с родителите и с тях може да се разговаря по всякакви теми. И другата страна - изнервени, вечно недоволни и намръщени родители. Край тях израстват деца, на които се втълпява, че животът е ужасен, че любовта е глупост, че за да си щастлив, трябва да си богат. В класовете има и от двете групи деца. Когато разговаряме за обичта, за приятелството, за любовта едните се вълнуват, споделят изживени мигове, разказват за детските си влюбвания, а другите гледат намръщени и отричат да са изпитвали подобни чувства и емоции. Тази година сме четвъртокласници, което предполага нажежаване на чувствата. Много често, особено след ваканции, сама ги провокирам с въпроси и започваме разговора - кой кого харесва, защо го харесва, какво точно харесва у него и ако пожелаят ги слагам да седят на един чин. Моето мнение е, че е хубаво да водим такива разговори с децата всеки ден, още от първи клас, но не бива да заместваме родителите, защото представете си какво ще стане в V клас?! Класните ръководители в прогимназията не обръщат особено внимание на чувствата на децата, родителите нямат време и детето търси отговорите на въпросите си на улицата. Затова възпитаването на чувствата трябва да започне у дома - от мама и тати, от първата прочетена за приказка, от целувката сутрин за "добро утро" и вечер за "лека нощ", от "обичам те,мое дете". Ние, учителите, трябва само да ги доразвиваме и насочваме чрез подходящи средства.

Коментирах  ТУК. Изтрий единия коментар, системата ми го дублира ;)

Страхотен клип, Поли. Поздравления!

Според мен, темата за любовта трябва да присъства почти ежедневно в разговорите ни с децата. И колкото по отрано, толкова по-естествено и спокойно те ще приемат нещата. И пак няма да е достатъчно, защото улицата, телевизията и интернет заливат малките, неопитни човечета с изкривеното и лице. Край тази тема, биха могли да се възпитават почти всички останали нравствени добродетели и не бива да се заменя, заобикаля, или замаскира. Едва ли има по-естествен въпрос, от  който би могло да се вълнува едно дете, както и от въпроса: откъде идват бебетата? Мисля, че най-добрият начин да се даде отговор е, да се отправят послания чрез изкуството - примерно, чрез драматизация на такива приказки. Но не само към децата, а и към техните родители. BODAR, много хубаво звучи, това за личния пример на мама и татко. Да, права си, това е най-добрият начин, но колко са семействата, в които любовта присъства и то, в този красив вариант? Не защото нямат време, а защото са твърде малко влюбените семейства. Очевидно е, че нашата дискретна намеса е крайно необходима. Миналата година, с децата от театралната група /а тя е смесена -2, 3, 4 клас/, която ръководя, поставихме пиесата на Теодора Попова "Откъде идват бебетата". Когато предложих сценария, децата реагираха много интересно и по различен начин, но се въодушевиха силно. След доста обсъждания върху текста, те сами стигнаха до извода, че знаят достатъчно добре истината и е много глупаво, когато възрастните се правят на шутове при такива въпроси, или поддържат митове за щъркели и пчелички. Край темата за бебетата разговаряхме много и за любовта, и за честността, за приятелството, за добронамереността, за предателството и т.н. С много силен ентусиазъм се готвеха, за да заявят на възрастните на висок глас, че искат да се разговаря с тях. Да се разговаря откровено и за всичко. Публиката се състоеше от деца, родители, баби, дядовци, приятели и т.н. и реагира бурно - с много смях, защото имаше доста комични ситуации и много аплодисменти. Не пропуснахме да наберем и дaрения за Българската Коледа. Със същата постановка се представихме на фестивала "Лачени обувки" в Берковица и съм сигурна, че това ще остави много траен отпечатък в сърчицата им. А по-миналата година пък, поставихме "Златното момиче", в която накрая, както във всички прекрасни приказки, доброто се възнаграждава с любовта на принца и сватба. С всичко това, искам да кажа, че може би, трябва повече да се доверяваме на изкуството, за възпитаване на емоционалната интелигентност у децата - по един красив, дискретен и честен начин.

Благодаря за поздрава, мила Поли!Прекрасен клип си изработила!А аз наистина направих моя, провокирана от поста ти за любовта в детските очи.Колко много можем да разсъждаваме по темата!?Всеки има свое мнение, но всъщност самият учител трябва да е и психолог, познаващ чистата невинна детска душа, за да насочи в правилна посока мислите и разсъжденията на децата.

Поли, ще очаквам разработката с нетърпение. Тази тема си заслужава сериозен размисъл. Времето никак не ми е съюзник... Но ще споделя накратко едно писмо, което преди доста години получи мое детенце в 3. клас от свой съученик. А това, че сподели с мен, може би даде най-важната насока в отношението ми към децата. Нямаше как да не запомня. Оттогава оттук започвам да обяснявам тази толкова красива в деликатността си тема. Децата ми пък знаят, че нямаме теми табу и приемат всичко естествено, без да се притесняват да споделят.

А ето и писъмцето, предадено по памет: "Мило момиче, не съм на 18 години, не зная още какво е любов, нито как се постъпва, когато си влюбен. Но зная как се чувствам, когато те видя. Ти превръщаш всеки мой ден в прекрасно преживяване. Продължавай да радваш своите приятели! Щастлив съм да бъда част от тях."

Понякога един малък мъж знае по-добре от всеки голям как да опише чувствата си, нали? След това писмо момиченцето съветваше всекиго да не предава хората, които са му се доверили.Сладури!

Май не е случайно, че точно в днешния празничен ден влизам в блога и прочитам всичко. Знаеш колко те ценя и обичам. Желая на теб и на колегите да бъдат вечно влюбени. Любовта е майка на добрите вълшебства. 

Прочетох с голям интерес написаното по темата и благодаря на всички вас, обичащи децата, колеги! Ще се впиша накратко по темата: Днес децата са освободени от задръжки и достатъчно осведомени по въпроса за любовта. Имат и до известна степен опит от своето семейство или от съседните. Свидетели са на скандали, раздели, обиди, дори побой. Затова когато темата позволи, говоря направо, цитирам примери от живота/ преживяно и от тях/, без да споменавам имена. Поставям го като казус и те изразяват различни становища, което до някъде мисля е добро и за тях. Трябва да мислят и разсъждават, да приемат или отхвърлят мнения. Преди 2 год. с колежката ми им поставяхме интересни теми за размисъл, например" Какво е да си сам", "Нужен ли ми е приятел", "Какво е любов" и т.н. Темата поставяхме всеки петък, а в понеделника върху лист те предаваха своята работа. Някои пишеха анонимно. Но винаги, когато бе възможно, коментирахме мненията. За тях това беше интересно. Винаги ще има и недорасли деца, но те не са мнозинство. Темата е важна - говорете открито. Може би вкъщи родителите не умеят да го сторят и децата чакат това от нас. Давайте им своята любов винаги, както до сега и ще се получи, вярвам в това!

Ехх, да имам най-интелигентните, задълбочени и смислени коментари по темата, която живо ме интересува, и да нямам достатъчно време да се разпростря така, както на мене ми се иска!

Колеги, приятели, благодаря ви за изказаните мнения!

С всичко, изложено от вас, съм съгласна. С всичко!

Вие сте от онези хора, които познават истинската любов и знаят прекрасно, че тя е най-красивото чувство, насочено към Човека, а не към парите му, славата му, къщата му, материалното му състояние и т. н. И затова сте абсолютно прави, че тази тема не само не бива да е табу в българското училище, както е в момента, а по нея да се дискутира колкото се може по-активно.