Допитване
Kолеги, щастлива съм, че ви открих! Благодаря ви на всички за добронамереността и смелостта, която се изисква, за да споделиш сътвореното, без да се страхуваш от присмех, критика, завист, злоба...Исрено се радвам на добрия тон в общността ни и така ми се иска той да цари и в колективите ни.Имате ли отговор на въпроса защо там не се получава? Очаквам мнението ви, за мен то е много важно!!!
Привет! И аз си задавам този въпрос. Може би, защото тук сме малко или много анонимни, няма конкуренция между нас, няма думи, изпуснати неволно или нарочно, няма клюки и интриги...Всеки се радва на възможността да помогне, да бъде полезен. В колективите, в които работим, често тези, които работят от любов и отговорност към професията, са обявени за "натегачи", но това не пречи трудът и знанията им да се използват наготово.
Затова съм тук. От март съм в общността и много от вас чувствам по-близки, отколкото хора, с които съм работила с години.
Съгласна съм с изказаните мнения до тук. От както съм в общността се чувствам по-уверена, научих много нови неща. Намерих много "сродни души", на които мога да разчитам, когато имам нужда. Обичам да работя в екип и тук се чувствам в "свои води". Провокирана бях да търся и да създавам работи за които не съм предполагала, че ще се харесат. По този начин си сверявам часовника и се обогатявам с идеи. Чувствам всички колеги особенно близки. Понякога допущам грешки, но не се притеснявам, защото знам, че ще бъда разбрана каква е причината за това-бързам да споделя с вас какво съм направила и не ми остава време да огледам написаното.
Тайно си мечтая някога да се видя с някого от вас. Ако идвате на екскурзия в Кърджали да ми се обадите- в една от презентациите може да откриете връзката с мен.
Аз също споделям мнението на всички вас!Открих блога още от октомври месец и не е минал и ден без да вляза дори за 5 минути, защото знам, че всички вие сте неуморни и изпълнени с идеи и добри намерения! Чувсвам се много приятно и комфортно сред всички вас!Този блог е много по-добра квалификация от всички останали курсове, които посещаваме! А за злобата и завистта, в колективите, в които работим...........те винаги ще съществуват или поне до тогава, докато в тях работят хора, на които не им е мястото там!
Руми, не е невъзможно всички да се срещнем(не за пръв път го споменавам), все пак България не е толкова голяма! Може да организираме нещата и да си направим една такава среща! Аз лично бих се радвала да се запозная с всички Вас!
Tony, тук общуването е на друга основа. Пак си говорим за работа и всичко нюанси край нея. Но зад темите на уроците, тестовете, презентациите и въпросите прозират онези скрити човешки черти, отбелязани със знака на позитивността и добронамереността. Всички малко или много в пряката работа в училище изпитваме на гърба си завистливите послания, ако с нещо сме по-добри, случвало се е идеята ни да бъде приписана на друг, в последно време се оказва , че с колегите сме в позиция на конкуренция (не само при създаване на паралелки в I клас), дотежава ни, когато сме все натоварени, като се знае, че нещо го умеем много добре.... Но откакто съм тук (ранна пролет), намирам нови стимули да продължа напред, благодарна съм за това, че е създадено това виртуално общество, но същевременно живо и отзивчиво, живеещо с личните си проблеми и задачи, но не пропускащо всекидневно да "да се отбие" тук, за да сподели, обмени, свери и попита. Да продължаваме така, нали?
Мила Тоny , аз мисля , че в блога е така , защото влизаме с желание и добронамереност;защото ни се работи и се стремим да се развиваме,казано накратко - защото сме "от една порода".
За съжаление не във всеки колектив са събрани хора,които са осъзнали,че ако искаш да живееш за себе си,трябва да живееш и за другите;да се радваш на чуждите успехи и да се стремиш да ставаш все по-добър.
Който търси , намира. Тук!!!
Сърдечни поздрави!
Абсолютно точно! Тези, които завиждат и се присмиват на хората, работещи със сърце и душа не са учители, а са обикновени чиновници.Отдавна съм се убедила, че те не са тук.
Колеги, затова ви харесвам всички в блога, защото мислим по един и същи начин. Абсолютно и безрезервно се подписвам под всичко, което казахте по-горе. Действайте, както си знаете и както ви подсказва сърцето, пък каквото ще да става! Все ми се струва, че ще е за добре! И за нас, и за нашите малки ученици. Радвам се на всички за начина, по който мислите и работите. Бъдете живи и здрави и нека енергията и ентусиазмът никога не ви напускат! От сърце желая много успех на всички!!!
Скъпи колеги-учители, много исках да се включа в допитването на Tony още вчера, но не ми остана време. Затова ще го направя сега. Не, че има какво да допълня. Казали сте всичко и то пак с онзи добронамерен тон, който ме доведе тук. Искам да споделя какво си помислих веднага след като прочетох темата. Тук е толкова приятно не само защото няма конкуренция. Всеки може да чете тук. Вижте как обикновено гостите са в пъти повече, отколкото регистрираните потребители. Е, между тях има и колеги, които просто още не могат да се престрашат. Затова аз най-сърдечно ги каня, от името на всички нас. (отклоних се от темата, но нали съм начален учител, не мога да не се разводня.:))) Та думата ми беше, че тук е така приятно, защото всеки от вас си е такъв – незлоблив, независтлив, отворен към новото и различното, със стремеж да се развива и споделя своя опит. Сигурна съм, че сте такива и на работните си места и знам, че там трудно откривате разбиране и подкрепа. Продължавайте да бъдете бели лястовици, защото ятото се увеличава. Мнението ми не се различава от това, което вече е написано, но трябваше да си го кажа. Благодарна съм,че ви има, че ви открих и, че ми позволихте така бързо и добронамерено, да се присъединя към нашия отбор. И ако някой, някъде, не ви разбира, не се огорчавайте. Никой не заслужава да бъде нараняван за това, че може, знае и иска да може и да знае повече. А защо в колективите цари друга атмосфера? Нали знаете историята за дяволите и казана на българите? :)
Tony, благодаря за темата! На всички колеги тук желая много сили и да не се поддават на оня, другия тон (недобронамерения) в училищата.
Тук няма злоба, няма завист... има помощ и .... всички сме от една кръвна група... Подарявам ви следващото стихотворение - не знам кой е автора, но изразява точно моята същност и знам, че ще ме разберете...
ИЗПОВЕД
Навярно съм родена с орисия.
Навярно туй ми е съдбата.
И често мисля си, не крия,
че Бог ме е обрекъл на децата.
Пътеката житейска отклонявах
и търсих чужди светлини,
но, борейки се с мрака, проумявах –
сърцето чрез децата ми тупти.
Щом видя плахите очички,
жадуващи опора и любов,
във мен запалват се искрички
и следвам вътрешния зов.
Сърцето лудо заиграва...
Аз сливам се със детската душа.
И чудо странно сякаш става –
с усмивка заслепява ме света.
Благодаря, plami docheva! Всички тук я заслужават, а дано я види и някой от комисиите за диференцирано заплащане и прибави по някоя точка!
Толкова позитивизъм лъха от изказванията на всички ви!!! Най-въздържан е колегата Georgi Georgiev! Малко или много и ние сме усещали раздразнението на някои членове на колективите, в които работим, затова че знаем или умеем ...Колега, забравете за това и ви пожелавам сърфирането тук да ви помогне да преодолеете обидата, да се почувствате оценен по достойнство...
Когато съм в блога изпитвам успокоение,удовлетворение,желание за работа.Откъсвам се от грубото ежедневие на злоба,завист,лицемерие и какво ли не...Тук се зареждам положително.Чрез вас отново си върнах надеждата, че може и да има светлина в тунела.Защо е така ли?Мисля си, че тук по естествен начин се е получила една извадка от хора знаещи,можещи,търсещи,раздаващи душата ,знанията ,опита и ТРУДА СИ безкористно на другите.Малко са тези,които го могат.
Тук в блога е като в църква - влизайки,човек се пречиства и облагородява от положителната енергия, която лъха. /Стига да може да я усети./
Поздрав!
Благодаря ти, Sarah, че ми помогна да се науча да вмъквам тук емотикони! Хиляди благодарности и на Ceni 61 и на всииииички за откровенията! Вие знаете, можете, умеете и смело дерзайте!!! Открихме и лекарство за успокоение - повече време в блога и научаване на нови и нови неща!
Здравейте, колеги!Радвам се, че ви намерих.Надявам се и аз да се престраша и да кача на сайта нещо свое.Благодаря ви, за хубавите неща, които публикувате. И аз като Руми съм първокласничка и се възползвах от прекрасните материали, които има в любимия блог.Вие сте невероятни!!!
Никога не съм отказвала на колега помощ, но често се се получава така – искат помощ, а подсъзнателната идея е аз да свърша нещата вместо тях, защото „го умея”. В началото се чувствах използвана, но след време разбрах, че с всяка помощ усъвършенствам собствените си умения.
Тук намерих „сродни души”, както казва rumi. Разбрах, че не съм малко „смахната” по думите на Anichka, защото не съм само аз тази, която работи и през отпуската си и открих доста хора, с които съм от „една порода” (Violeta Nikolova) и една кръвна група Petia P. Радвам се,че мога да споделям спокойно, без да се страхувам, че някой ще ме обвини задето работя със сърце и душа(Rosica Aleksandrova). Харесва ми да съм от белите лястовици на Veda Veda. Съгласна съм с мнението на Ceni 61 „Тук в блога е като в църква - влизайки,човек се пречиства и облагородява от положителната енергия, която лъха.” И може би затова съм като пристрастена – с толкова ентусиазъм и творческа енергия.
С благодарност към всички вас!!!!! За приема, за споделянето, за творчеството, за позитивната енергия .... затова, че сте ВИЕ!
А идеята за среща е чудесна. Явно някой трябва да се престраши да бъде организатор на инициативата.