Дискусионна тема № 1: „Агресията и насилието – привлекателни за децата. Защо? Идеи и добри педагогически практики за въздействие”

Прекрасна тема за дискусия. Когато ми се освободи време ще пиша по-подробно. Нека да бъде поставена темата най-горе, за да се вижда по-дълго време. Сега само накратко - Комисар Рекс е детски сериал, или по-точно за нещо като инфантилни възрастни. Гледал съм го покрай сина ми. Дори не съм забелязал, че има убийства. Те не се показват. Предполагам, че децата са имали предвид, че го гледат за да видят как се разкриват убийства - те.е чисто дедективската страна на въпроса за убийствата - нещо, което е любопитно за всяко дете /а и не само за него/. Това би било от полза за всяко дете - стимулира мисловната дейност. Второ - аз гледам филми - по около 200-300 на брой годишно, не по телевизията обаче. Гледам филми от всякакъв вид - от най-големите класици до по-обикновени и стандартни, но качестевни филми. Също така във екшъните и трилърите обичам сцените с убийства, ако са направени професионално. Това не ме прави агресивен, нито потенциален убиец. Мисля, че всяко момче/мъж обича докосването до такива сцени, дори с риск да го отвратят. Това не ми пречи и да плача на сцени с насилие. Двете неща не са взаимноизключващи се. Зависи от типа филм. Но тук почвам да измествам дискусията и затова ще се върна по-късно.

Чопър, благодаря за коментара!

Да, ще сложа поста за известно време най-отгоре само като препратка, но това ще стане, когато се измести и отиде на втора страница. 

По темата - да, възможно е филмчето за комисар Рекс да е харесвано заради разкриването на убийствата, но проблемът с привлекателността на насилието и проявите на агресия съществува. Част от децата се харесват в ролята на насилници. Както казва Руми Иванова: немалка част от класа изпитват удовлетворение, когато нараняват, обиждат, чувстват превъзходство, задоволство...но не могат да обяснят защо. 

След 20 години в училище вече съм свикнала, че проблемните и трудни деца са винаги в моя клас.Така и не разбрах как се ориентират родителите и защо така се получава.Вярно е , че децата с проблеми са все повече и така вече попадат и в други класове .И в този смисъл имам опит в работата с подобни ученици и мога да споделя, че макар и малки и неориентирани постъпвайки в първи клас децата усещат кога са разбирани и приети с обич. Това може би е ключът към цялата обща работа по-нататък Важен фактор са родителете и докато в първите години на моята работа се опитвах сама да се справя с децата в клас, то сега съм категорична, че още при първите проблеми трябва да се информират родителите, защото в повечето случаи те имат вина за агресивното поредение на детето.Тук причините могат да бъдат различни и обект на по- широка дискусия.

Друг важен фактор, който също късно открих е авторитетът на директора, който играе голяма роля при работата с подобни ученици и техните семейства. Разбира се от значение е и самият директори неговата работа, но в нашето училище, макар че е  голямо и трудно се обхващат учениците, факторът директор  работи. Мисля, че е много наболял въпрос е и му е времето вече да се създадат  Училища за родители под някаква форма- в по-големите градове или във всяко училище, но е факт, че има нужда от тях, както и квалифицирани психолози, които да работят в тях.

Опитах се да акцентирам само върху няколко важни аспекта, защото има много важни моменти при същинската работа с агресивни ученици и тя надхвърля рамките на училището.

Благодаря за коментара, Миленка!

Можеш ли да опишеш конкретна ситуация, свързана желанието на едно дете да наранява останалите ученици, и твоите успешни техники да промениш нагласите му? 

Съгласна съм, че ако не спечелим родителите, не е възможно да постигнем целите си, затова ще бъде много полезно, ако споделиш как по-точно успяваш да ги привлечеш на своя страна? 

Напоследък работя с хиперактивни ученици с дефицит на внимание и имам много наблюдения.Знаете, че нарушенията при тях са много разнообразни и различни.При тях забелязах незнайно как възникваща бързо агресия до изпадане в дива ярост и бързо нараняване на деца,  почти не може да се забележи как се случва нараняването, понякога доста сериозно .Много е важна първата реакция към детето- не да да се нахвърлим върху него и да го навикаме, а да го накараме да разбере и дори да съжалява за това което е предизвикало .Детето трябва да усеща, че го обичаш, това не се обяснява , това е една невидима връзка, която имам с всички мои ученици.Въпреки лошата постъпка да го погалиш , да поговориш спокойно , всъщност така му помагаш да осъзнае какво е направило, защото много често децата не си дават сметка за случващото се.

Наистина си поставих за цел да привлека родителите и това не става изведнъж.Но не се отказвам и използвам всички възможности.По една инициатива родителите без да се усетят правиха коледни сладки заедно с децата вкъщи, които подариха на деца от защитено жилище .После по друга инициатива изработваха мартенички заедно, толкова се увлякоха , че сами започнаха да питат какво още ще правим.Децата бяха страшно доволни, а аз разбрах, че когато нещата се случват родителите могат да бъдат наши партньори.

Поканих родители на деца с хиперактивност да бъдат доброволцш-консултанти в часовете по предприемачество по програмите на Джуниър Ачийвмънт.Ефектът за мен беше поразителен:децата бяха необичайно спокойни, родителите видяха колко трудно се работи в час, видяха и собствените си деца, които бяха горди със своите родители.Най-важното -след това всички прегради паднаха, вече ме чуваха когато споделях проблемите на детето и заедно се опитвахме да му помогнем. Сега се опитвам да привлека родителите на едно страхотно дете, които все още открито не признават проблема.Ако бащата се съгласи да стане треньор на тенис на целия клас наистина ще бъде постижение.И за мен ще бъде интересно развитието по случая, но съм сигурна в благоприятния ефект. 

Много ценен опит и изключително добре описан! Благодаря, Миленка!

Лично аз, като твой колега, си направих извода, че трябва да показваме любовта си към децата, дори когато те грешат! Великолепна идея! Истината е, че ние ги обичаме такива, каквито са, каквото и да са свършили, но когато ги укоряваме, те не чувстват любовта ни и до голяма степен това може да бъде причината те да реагират агресивно. 

За родителите - повече съвместни сплотяващи мероприятия е разковничето на проблема, за създаване на дружески отношения, основани на по-голяма близост и спечелване на доверието. 

П. П. Знаеш ли, Миленка, не те познавам, но вече зная за теб, че ти си един много добър човек...

Благодаря. знаеш ли бях учудена когато колега , който работи с мои ученици в пети клас и нагоре каза същото, може би предаваме част от нас самите на децата с които работим.

Да, ние предаваме част от себе си на децата и това е неизбежно. Именно затова личностните качества на учителя, неговата ценностна ориентация, морал, светоусещане, изобщо - отношение към децата, са от огромно значение при решаване на сложни казуси от психологично и педагогическо естество. 

Поли, тази тема много ме вълнува. Даже следващата презентация, адресирана към моите родители, е агресията.

Здравейте, преди 2 години румънски партньори (Фондация нашите деца) ни разказаха, че при тях добре е сработила една доста отдавна направена холандска методика за работа с родители на деца в началните класове. Холандците са я правили, за да предотвратят насилието над дедето в семейството,  по идея на учителите (т.е. и на холандските ви колеги тази работа с агресията им пречи от доста време и те също като вас мислят как да приобщат родителите). На практика е нещо като училище за родители в пет теми и се прави на човешки организирани срещи с родителите за няколко месеца. Водят го учителите на децата (силно препоръчително е в екип по двама за група родитители  до 15 души). Основната цел е да се дадат на родителите елементарни понятия за онези аспекти на възпитанието, които са най-важни за училището (поощрението, наказанието, изслушването и пр. на децата) Направено е симпатично и просто, има си "задачи за родителите" - не са сложни но поддръжат усещането за партньорство учители-родители докато тече своебразната форма на училище за родители. 

Преведохме писаните материали (доста са подробни сценариите на всяка среща с родителите). Направихме и тестов семинар със самите румънци и 20 учители, родители и училищни психолози. Пак с наши си средства (румънците си намериха сами финансиране - за да дойдат да демонстрират). Участницте одобриха. С едно изключение - има филмчета (ситуации на поведение на деца), които са вече много вехти като визия и като цяло не са хубаво поставени сцените. Оттогава си мисля да ви питам има ли доброволци да помогнат да довършим пакета и да направим нещо полезно он-лайн от вече вложения труд и средства.

Идеята ми за по-адекватни видео илюстрации да използваме откъси от български детски филми - или други подходящи. Уговорила съм доброволец проф. по кинорежисура в НБУ да свърши работата по уреждането да ни подарят правата за откъси  (от български филми) и отрязването на откъсите и пригаждането им да се ползват през мрежата. НО ми трябват професионалисти доброволци дето знаят детски или други филми, от които да изберем подходящите откъси. Ако ви е интересно - моля дайте знак. Ще пратя повече информация за съдържанието на методиката и ще измислим начин да ви покажа някак филмчетата дето ни препънаха.

Първа причина за агресията - еволюцията на обществото. Времето е много динамично, силно, оцелява само най-бързия, най-добрия, най-най-, в кратки срокове. Аз сравнявам моят начин на живот, в който времето все не ми достига и това ме побърква с начина на живот на моите родители. Ако поставите едно дете от 50-те или 60-те години в сегашната ситуация на развитие на обществото, то ще получи инфаркт, или ще бъде отведено след кратко време в лудница. На моменти и аз имам чуството, че съм сезапътил натам, а какво остава за едно дете.

Второ - езикът също еволюира - ако през 50-те години едно дете каже - "По дяволите", това се е възприемало като крайно невъзпитание, силно нецензурно поведение и наказанието е било сериозно. Сега тази реплика е нещо семпло и обикновено на фона на другите изразни средства, които едно дете използва за вербален изблик на негодуванието си.

Така, че децата еволюират заедно със света. Убийствата и насилието са нараснали в пъти в света на възрастните, в сравнение с преди десетилетия. Защо при децата да е обратното ??? Тоест, макар и неприемлива агресията при децата е нещо нормално от цивилизационна гледна точка на общото развитие на човечеството.

Мисля си и за нещо друго. На битово ниво агресията в света е нараснала, но в глобален план човечеството е напреднало - няма ги големите касапници от края на 19-ти, началото и средата на 20-ти век. Има само регионални конфликти и локални войни. Касапницата от реалния живот навлезе във виртуалния чрез различните компютърни игри и екшън филми. Това е повече от прекрасно. И има нещо, което просто се нарича контрол. Всички игри, в които има насилие в белите страни се продават само на лица над 18 години. Има много прости механизми. Въпреки това напълно смятам за безпочвена тезата, че игрите и филмите с насилие пораждат насилие. Освен у някои болни индивиди.

Трето - определено смятам, че промяната на храненето е също причина - всичко е изкуствено, всичко е във пластмаса. Както разбрахме пластмасата, в която се опаковани почти всички храни отделя вещества, които водят до по-ранното полово съзряване при децата, особено при момичета. При тази храна, която ядат аз се радвам, че все още имат хуманоиден външен вид. Поради това, че извратихме и храненето на домашните животни се появиха и болестти, като луда крава. Така, че нормално е да се появят и агресивни деца.

Толкова накратко за цивилизационните причини за агресията. За мен те са основата. И доказателството за това е, че  проблемът с детската агресия е характерен за всички РАЗВИТИ държави.

Разбира се за България си има и куп местни фактори, които ще разгледам утре. А как да се справим ? - тук аз еволюирах много и през последните години стигнах до извод, който ме ужаси от мен самия, но който за мое успокоение улових като идея прокарана от авторите на много от игралните филми третиращи този проблем. Накратко - на злото се отговаря със зло. Това е единствения цивилизационен отговор. Нулева толерантност. Агресията в децата е янколко типа. Има деца, които изначално и най-вероятно по Божията воля са зли /много моля никой да не ме убеждава в противното/. По принцип злото в най-префинената му форма е характерно за децата. Има обаче деца, които реагират агресивно, поради трупан гняв, от обиди, от унижения - от родители, съученици, учители. Дори и да проявят агресия, тези деца трябва да бъдат оправдани и защитени, а агресорите довели ги до това състояние - третирани безмилостно. Между другото, гледайте In a Better World - датският филм, взел наградата Оскар за 2011г. за чуждестранен филм. Там авторът процежда точно тази моя идея. Досега, а и сега се смята, че към агресивните и лоши деца трябва да се постъпва меко, правят се много компромиси, не се действа твърдо и с наказания, като преди десетилетия. И тези деца тормозят по-беззащитните деца. Това е тенденция в цял свят. Докато на унижаваните деца не им писне и не взривят едно училище или да избият някой и друг ученик. Така, че аз окончателно съм решил - агресивните гадове /думата не е подходяща - знам/-деца - тотално смакчване, защото страдат добрите деца, при които после агресията се отпушва увеличена многократно. Гледал съм около 10 филма на тази тема и всичките се въртят около този проблем. Силните и агресивни ученици се толерират от днешната педагогика в цял свят. Това трябва да престане. Ох има и още, но спирам засега. Утре ако не забравя, ще пиша за филма, който ми е направил най-силнно впечатление по тази тема. Всъщност два филма. Единият е написан от учител. Другият е направен по пиеса, която се играе от ученически театри в цял свят. Дори ще приложа файл с указания от Американската асоциация на училищата /нещо подобно беше името на организацията/ как да се използва в часовете на класа - на английски език, но не е нещо сложно

Конкретен пример от моя 2 клас.

Силно агресивно дете на възрастни родители- бащата е над 60 г, майката е около 52 г. Няма ден, в който да не се сбие и то неведнъж. В 1 клас е посещавал училищен психолог. Доброто отношение и разговорите, че това не е хубаво имат много краткотраен ефект. Наказанията и разговорите с родителите също не помагат. Майката непрекъснато оправдава детето си с лекарства, които приема, поради хронично заболяване. Вкъщи се държи перфектно и според нея в училище той е провокиран и се защитава. Тя се кара   с другите деца, а не рядко и с техни родители. От своя страна родителите на ударени, наплюти или по друг начин обидени деца, започват да  се карат на детето или с майка му,  да ходят при директора с искане за заклеймяване на детето и семейството му на родителска среща

Моята реакция: държа го под око непрекъснато. За мен няма междучасие извън класната стая. Няма да допусна публично заклеймяване на когото и да е. Ежедневно говоря с детето и хваля добрите качества, които има. Стремя се да го накарам да ми се довери. За сега без дълготраен ефект.

 Моята грешка: при поредното сбиване, плюене или хвърляне на чужди вещи, губя търпение и почвам да му се карам и дори му крещя. Резултат: унищожавам постигнатото крехко доверие. Днес след сбиване се разяри и нарече децата и мен глупаци, простаци и т.н. . А видях, че той започна пръв и не беше справедливо да му прощавам.  

Извод: За сега не намирам правилния подход. Губя търпение и едва удържам агресия от моя страна към него.Учителите сме безсилни да се справим с агресията сами. Нужни са строги правила в училище за деца и родители,  регламентирани часове за забрана на предавания с  насилие по ТВ програми, помощ от училищни психолози.

Не на последно място,от разните агенции и комисии за закрила на детето чакат само някой учител да приложи по- нестандартни мерки и го наказват безмилостно. С вързани ръце сме и заради делигираният бюджет, защото родителите ни веднага заплашват с преместване , а бройката едва се крепи.  Ако съм начинаещ учител, ще се откажа и ще си потърся друга работа- спокойна и заплатена.

 

Грети, благодаря за искрено споделеното мнение!

А ако проблемните деца бяха повече от едно, дали ще ти е физически възможно да ги държиш "под око"? Това ще означава групово да ходите заедно навсякъде: до бюфет, тоалетна, двор. 

Все по-често срещаме родители, непризнаващи агресивните прояви на своето дете. Това е една криворазбрана и много опасна форма на родителска грижа и обич, която води до сериозни беди по-нататък, тъй като проблемът не се дефинира, за да започне да се решава, той просто се отрича и се приема, че не съществува. 

Както казваше една колежка от бившето ми училище: "те са наши ученици четири години, но са деца на родителите си цял живот". 

Днес си мислех и за учителското търпение - то не е безгранично и ти съвсем искрено признаваш, че едва удържаш гнева си, когато виждаш как едно дете безнаказано и нахално малтретира останалите.  Питам се какви са границите на нашето учителско търпение? Какво трябва да прощаваме и доколко да проявяваме разбиране? Толерантността не означава безгранично приемане на нечий произвол, та бил той и детски. 

Само че върху тези граници у нас не се работи. Няма правила, които да ги очертават и да регламентират конкретни действия в този или онзи случай, като да речем, както примера ти от днес: наругаване на учител от ученик. Такова поведение редно ли е да се отмине без никаква санкция? Не мисля, че е редно, нито че е възпитателно и правилно. 

Въведе се от една-две години като санкционираща мярка изгонване от час или полагане на обществено-полезен труд, което съвсем не е достатъчно от гледна точка на разнообразните проблеми, които се пораждат в нашата работа с деца и родители.  

Тук нещата са отишли твърде далеч, но не трябва да се подминава обидата на учител.Ученикът трябва да бъде" наказан".Вероятно то вече е имало проблеми в др. училище и след неправилна реакция то винаги ще заема агресивна позиция, за да може така да се защити.Понеже има много прояви всеки ден ние не успяваме да реагираме и като че ли сме в омагьосан кръг.Най-виновни са родителите, защото лъжат, че вкъщи детето не се  държи така -няма начин??.Но детето чува тези оправдания и се крие зад тях.Има наказания по училищния правилник и трябва да се започне с тях, може дори да си измислите такива и да го шантажирате, но родителите трябва да бъдат официално предупредени от директора, защото те шантажират всички без да осъзнават и себе си дори.Обяснете, че няма как да останат така нещата , защото другите родители реагират.Ако трябва , въпреки бройката кажете им, че ще напусне училище.Дайте му да разбере, че не той определя правилата , защото сега е в такава позиция.

Поли, темата е актуална и едва ли има учител, който не се е сблъсквал с детската / а и не само/ агресия. Скоро бях попаднала на две издания на община Варна, които намирам за много полезни. Те са в полза не само за учителя, но и за родителите. Друг е въпросът как да ги привлечем като съмишленици в работата и ежедневието ни с агресивните деца.

Градивна агресия.pdf

agresiq_knijka2_pass.pdf

Темата е изключително актуална. Всеки ден се сблъскваме с този проблем. През изминалата седмица, в която имаше 3 учебни дни, разбрах, че дори самите деца осъзнават, че са уязвими. Споделям това по повод конкретна случка. Един от моите третокласници (съвсем не безобиден по отношение на агресията) след есенната ваканция трябваше да дойде на училище с очила. За него вербалната агресия е забавление, но осъзнавайки, че появата му с очила ще направи него самия обекг на подигравки, се е почувствал силно разтревожен и обезпокоен. Майката ми се обади по телефона и сподели с мен за тези терзания на детето. На следващия ден, когато ...... дойде в училище, аз заявих високо и с необходимата интонация, че е много хубав и очилата много му отиват. След два дни майка му ме срещна и ми благодари, че детето било спокойно и дори споделило как другите деца проявяват загриженост и интерес към очния проблем.

 

След цялото това излияние мисля, че не е лесно да се борим срещу агресията, но сме длъжни да възпитаваме човеци и затова трябва да търсим и да намираме пътя към доброто.

Ди, много са полезни и хубаво оформени книжките, които споделяш! Благодаря! 

Роси, благодаря за конкретния случай, който описваш цялостно! Децата трябва да бъдат научени да разбират другите около себе си. Както се вижда от споделения ти опит, те попиват нашето отношение към света и хората.

Далеч по-бързи и ефективни са резултатите, ако родителят е наш партньор във възпитанието, но ако не можем да разчитаме на подкрепа от негова страна, тогава задачата ни става доста сложна и тежка.

Затова следващия постинг ще бъде по същата тема за агресията, но ще трябва да намерим подходи и решения по конкретен казус. В тази връзка проф. Иванов ми е пратил снимки, които ще разгледаме и ще коментираме. Струва ми се, че този мост, който осъществяваме между висшето образование и училищната практика ще донесе ползи и за двете страни.