Наскоро, във връзка с Коменски проект бяхме с ученици на работна визита в Португалия. Училището, което ни е партньор се намира в малкото селце Мартинлонго, разположено някъде в областта Алгарве, далече от големите градове и близо до границата с Испания. В училището учат около 160 деца ръководени от 26 учители. И учителите и учениците са от сутрин до късно следобед в училище, но повярвайте и аз бих стояла там цял ден. Училището е ремонтирано с пари от Европейския съюз, откъдето са и парите с които е построен и плувният им басейн. Всичко е бяло, чисто и красиво а в класните стаи има всичко, необходимо за работа при нормални условия както за ученици, така и за учители. Всеки от тях разполага със собствено шкафче, в което прибира всичко необходимо. На обед всички се хранят в стола, като за всички ученици това е безплатно. Направи ми впечатление храната – подбрана, здравословна храна като задължително в менюто присъства плод. Водата се предлага с кани и не се брои кой колко чаши е изпил. Библиотеката е разделена на кътове, където децата работят под ръководството на учител. Там те работят и на компютри. За съжаление, не можах да погледна в кабинета по информационни технологии, защото беше заключен но има и отделно обособен такъв. Учениците използват следобедните си занятия както за подготовка, така и за работа в различните клубове по интереси, спортни и музикални занимания. Всички те посещават час по плуване веднъж в седмицата и забележете – това започва от двегодишна възраст, далеч преди детето да постъпи в училище. В деня, в който нашите домакини бяха организирали плувно състезание за участниците в проекта наблюдавахме тригодишни дечица, които си проведоха занятието по плуване без да ги смути навалицата в другата част от басейна.

    Що се отнася до това какви са учениците там – сложно еJ

    Буйни, шумни и невъздържани през повечето време но тихи и дисциплинирани когато се налага. Започват да учат английски език (там също най-предпочитан чужд език) в 5 клас, но в 6 клас все още не могат да кажат почти нищо. В същото време много любопитни и общителни. Идват при теб и започват разговор макар и с две английски и купища португалски думи. За разлика от нашите деца, които бяха доста добре подготвени по англ. език но без особено желание за словесно общуване.     

    Всички ние, ръководителите на групите гости се влюбихме в едно от децата домакини – лъчезарно момиченце, което свири, пя и танцува на представянето на училището си и всеки ден ни огряваше с усмивката си.

    И там има деца със специални образователни потребности и деца с различни проблеми. С тези деца и родителите им работи психолог и съветник но те са част от цялата картина, никой не се отнася с тях като с нещо необичайно.

    Не бих искала да представя всичко с лустро, защото не би било естествено и вярно.

    Има и проблеми – най-големият е голямото текучество на кадри. Повечето от учителите в училището бяха новоназначени, като някои от тях не скриха надеждата си, че тук ще са само за една година. Директорите са с мандат 4 години и точно тази есен беше изтекъл мандатът на предишния директор, който сподели, че „по-скоро би започнал да учи турски език отколкото да бъде пак директор на училище”.

    А ето и малко снимки.