Животът е много кратък, затова да го живeeм така, че всичко , което правим, да остави светла диря след нас! А дотогава, нека бъдем добри и толерантни един към друг! Да не причиняваме на другите това, което не искаме на нас да ни причинят!
    Как мислите има ли карма? Може ли човек да предопределя съдбата си? Или трябва ли да се смиряваме и да казваме - такава ми е кармата, като пасивно наблюдаваме? Какъв е балансът за щастливото битие? От кой тип хора сте вие според следната статия? Вижте:

Идеята за кармата наподобява Закона на Нютон, че всяко действие има еднакво силно противодействие. Всеки път, когато мислим или правим нещо, това предизвиква някакви последствия, които "се връщат" към нас.

Кармата е резултат от действията, както на тялото, така и на ума, независимо дали последствията от тях стават явни веднага или на по-късен етап. Неволните действия на тялото, рефлексите обаче не могат да бъдат наречени карма.

Всеки човек е отговорен за своите действия и мисли, затова нашата карма е наше собствено дело. На Запад представата за кармата е до голяма степен фаталистична, но това е твърде далеч от истината, защото от всеки от нас зависи да направи бъдещето си такова, каквото иска да бъде, като внимава за действията си в настоящето.

Хинду философията, която вярва в живота след смъртта, поддържа теорията, че ако кармата на човек е достатъчно добра, следващото му превъплъщение ще е по-щастливо, а ако не – да дегенерира в по-низша форма на живот.

Според начина на живот, който човек си е избрал, кармата му може да бъде три вида – сатвик, която е оринтирана към другите, раджасик, която се фокусира върху собствената личност и тамасик, която не се интересува от последствията и е крайно егоистична и яростна.

Източник: about.com