Сърцето в стъкленицата
„Давам нещото което не мислех, че имам. Нямам представа за какво говоря пак. Ще ми се да можех да замлъкна за момент, за да чуя себе си. В момента не говоря аз, а нещото, което света направи от мен… Помогни ми.” Тя запл…
Блог
kekla
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Публикации
Само публикациите на kekla от всички общности.
Да си спомним...
Ще те повикам Ще те повикам с глас на стара къща, забравена с отворена врата, самотна къща.
Защо го правя или разказ за една несподелена любов
- Тръгвам си и те оставям там… на вратата. Стоиш и гледаш неразбиращо, макар отдавна да те подготвям за този момент, макар и отдавна да съм си отишла. Очи ли нямаш? Сърце ли? Душа ли? Тогава защо не го усещаш? И защо пл…
Писмо с ябълково семенце
„Здравей, мое малко съкровище... Пиша ти от портите на Рая, при които те оставих и които те приеха, но останаха затворени за мен. Знам, че където и да се намираш, ти не ме мразиш, че те изоставих... но не ме е и обичаш.…
Обяснението..
Вманиачавам се в грешките си… така те се превръщат в много, много повече… Спя и сънувам… спя и сънувам постоянно и не успявам да заспя и да се събудя. Сънищата не ми го позволяват. Живея дните си и дните ми засядат в но…
Звездите и малката фея Гертруда
Синята стая мълчеше, а детето в нея гледаше звездите по тавана. Толкова тихо бе. И истинско. А й бяха казали, че няма звезди. Че няма и небе, че не вижда. Бе дете. Те бяха възрастни. Повярва им. Но какво виждаше сега?!…