Споделяме си всичко, или кой по-дяволите съм аз?!
Споделяме си всичко, или кой по-дяволите съм аз?!...
Блог
kekla
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Публикации
Само публикациите на kekla от всички общности.
Почивката
- Къде беше по дяволите? Поне да се беше обадила, че заминаваш! Ние тук не сме ли хора и не се ли тревожим за теб?! Тя наведе виновно тъжния си поглед. Знаеше, че те бяха прави. Отново. Постоянните им упреци й бяха омръ…
Посещението
- Пак заваля...този път в косите ми. Животът отмина подобно на фарсова комедия... И моят. Ама аз съм жив, нали? Май още не съм се озовал някъде, където никой незнае къде... Това говореше изпод хремавия си нос един норма…
Съдбата не дава повече от един шанс
Днес се ожених. Май е най-щастливиятден от живота ми. Запознах се с него... Странно пак как ме изненада случилотосе. Сега се чудя дали лалетата в цветната ми градина ще цъфнат тазипролет, както ми предрече някой, или ще…
Чух те, защото ме повика
-Спри да подсмърчаш. Съвземи се и сбъдни предсказанието на живота си. -Лесно ти е на тебе. Само съвети знаеш да даваш. Не си преживял нищо, не знаешнищо. -А ти разказваш наизустени приказки. -Наизуст, но са истина. Може…
Тухлите, къщите, стъклата и непукистите
Преди много исках да си поговоря с него и да науча историята… Но живея в Непукистия и ми е трудно да пристъпя законите, защото и една дума разменя с човека отсреща, ще означава незачитане на истинските закони, които вла…
За разговорите и малките хора
Останалите безмълвно седяха до двете момичета и не смееха да погледнат никоя от тях. Това бяха те! Вечните приятели, „неразделните”, както ги наричаха в гимназията. От тогава бяха „заедно”, или поне такъв вид си даваха.…
Джулая
Сега е утре.. а утре е днес. Ела.. ела да си поговорим още веднъж.. Защо всеки път ми се струва, че ще ни е за последно? И защо постоянно се хващам за теб като удавник за сламка... Хрумна ми това изтрито, но толкова реа…
Среща
След всяко закъснение ми носи по едно цвете в саксия. Вече няма къде да ги побирам, днес навярно ще дойде с градинар, който да сътвори градина, където да пресея растенията. Ето и градинарка станах. Но той, Гошо още го н…
Слънцето и Самотата
„Ти знаеш ли, че разказа ми луната за любовта между Залеза и Зората…”