Споделяме си всичко, или кой по-дяволите съм аз?!
Споделяме си всичко, или кой по-дяволите съм аз?!...
Блог
kekla
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Публикации
Само публикациите на kekla от всички общности.
Почивката
- Къде беше по дяволите? Поне да се беше обадила, че заминаваш! Ние тук не сме ли хора и не се ли тревожим за теб?! Тя наведе виновно тъжния си поглед. Знаеше, че те бяха прави. Отново. Постоянните им упреци й бяха омръ…
Посещението
- Пак заваля...този път в косите ми. Животът отмина подобно на фарсова комедия... И моят. Ама аз съм жив, нали? Май още не съм се озовал някъде, където никой незнае къде...Това говореше изпод хремавия си нос един нормал…
Стъпките
Повярвай в приказката, когато погледнеш детето си, когато четеш приказката... Сети се, че и аз ти четях... Сети се, че се заклехме да не остаряваме и да не порастваме. Когато детето ти поиска да порасте, му обясни, че т…
Еех... значи на мен се пада честта :)
Вчера беше паметен ден.. мдаааа... и как така мълчи се.. сещам се, че преди близо година когато събитието се оповести настана един фурор, а сега... хихихихи! Абе новодошли и по-стари съБГлогери, знаете ли, че вчера се с…
Съдбата не дава повече от един шанс
Днес се ожених. Май е най-щастливиятден от живота ми. Запознах се с него... Странно пак как ме изненада случилотосе. Сега се чудя дали лалетата в цветната ми градина ще цъфнат тазипролет, както ми предрече някой, или ще…
Джулая
Сега е утре.. а утре е днес. Ела.. ела да си поговорим още веднъж.. Защо всеки път ми се струва, че ще ни е за последно? И защо постоянно се хващам за теб като удавник за сламка... Хрумна ми това изтрито, но толкова реа…
Среща
След всяко закъснение ми носи по едно цвете в саксия. Вече няма къде да ги побирам, днес навярно ще дойде с градинар, който да сътвори градина, където да пресея растенията. Ето и градинарка станах. Но той, Гошо още го н…
Слънцето и Самотата
„Ти знаеш ли, че разказа ми луната за любовта между Залеза и Зората…”
Илюзията на сълзата в есенно-пролетния ден
Той си замина. И той. Вечният кръговрат. Вечният кръг, в който вечно се въртя, без да тръгна наистина на някъде. Сълзите ми потичат… но защо плача? За кого плача всъщност?! За себе си, или за него?! Мислех, че не е това…