Стъпките
Повярвай в приказката, когато погледнеш детето си, когато четеш приказката... Сети се, че и аз ти четях... Сети се, че се заклехме да не остаряваме и да не порастваме. Когато детето ти поиска да порасте, му обясни, че т…
Блог
kekla
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Публикации
Само публикациите на kekla от всички общности.
666
Може би защото това е прекалено отегчително, може би защото не е нищо ново, може би защото искаш да се превърнеш във въглероден двуокис и да се изпариш във вселената…...
Фонтаните...
Плашеща ли е мигновената вяра, която също припламва и те кара да забравиш инстинктите си, които знаят, че това всъщност не е връщане обратно, знаят, че това е последен истински подарък от времето и именно тези инстинкти…
Говорим си… А ти чу ли нещо?
Само че мене ме няма. Запомни го! Разбери го! И бягай… бягай докато можеш. Не се подвеждай от милата ми усмивка. Тя дори не е моята. Не се подвеждай по плувналите ми в сълзи влажни очи. И те не са моите… Повярвай! Аз съ…
Чух те, защото ме повика
-Спри да подсмърчаш. Съвземи се и сбъдни предсказанието на живота си. -Лесно ти е на тебе. Само съвети знаеш да даваш. Не си преживял нищо, не знаешнищо.-А ти разказваш наизустени приказки.-Наизуст, но са истина. Може и…
Молба за припадък или гняв срещу вятъра
Ще се съмне всеки момент… Звездите все повече избледняват на фона на вече сивеещото небе.. Скоро и то ще изкристализира в едни от тай-топлите си цветове. Звездите ги няма. Няма я студенината им, няма го и това, което ду…
Лъснат мозък, надраскан морски пясък и много, много вълни
Та.. смъркам и подсмърчам.. „Подсмръъък, подсмръъък..” И седя си аз туканка и си дращя по мозъка.. образувам му гънки.. ама то е като по пясъка да дращя.. - мине вълната и взеееме, че ги задраска.. Мдаааам.. Загубена ра…
Има още за убиване
или трите лева в дебитната карта, които ги има, а не можеш да изтеглиш, защото картата трябва да продължи съществуването си по закони, които не зависят от нея…
Илюзията на сълзата в есенно-пролетния ден
Той си замина. И той. Вечният кръговрат. Вечният кръг, в който вечно се въртя, без да тръгна наистина на някъде. Сълзите ми потичат… но защо плача? За кого плача всъщност?! За себе си, или за него?! Мислех, че не е това…
Бръмбари
Мозъци стиснати между двете павета, които представляват собствените ни ръце.. собствените ни ръце унищожаващи всичко, което са направили.. с онова… любов май му казваха.. Ма дай на мира да го оставим, дайте малко и за о…