И така... четеше ми се нещо
Тази нощ... една от всичките, една от бъдещите...<br /><br />Чете ми се нещо...<br /><br />Май тази вечер или никой не се е разбудил, или аз отново чакам на готово някой да постне нещо, аз да го прочета и да сложа под н…
Блог
kekla
За менResponsibilities: Сега голямата миотговорност е факт, имам си мъъничка дъщеричка на име Теодора :)Skills: Умея да се рея в небето...
Публикации
Само публикациите на kekla от всички общности.
Из кухните на един Университет...
Добър вечер на всички... Нещо пак ми е смарангясано, както казва един мой нов приятел... Не знам защо позволявам да ме завладеят тези отвратителни настроения... Мисля да си пусна "Бански на лалета" и да се сетя за мигов…
A на тебе?
Няма ги нощите, в които на прозореца очаквах луната и слънчевите дни, които идват, за да ме приберат... Вместо това сега животът ме жигоса и аз гледам как се превръщам в призрака на миналото, демонът на настоящето и заг…
Мълчанието
-Днес отново чух гласа ти. Викаше ме прекалено настойчиво, а постоянно си мълчеше... Защо го направи? Нима вече нямаш сили да издадеш дори и най-малкия звук или отново се опита да изпробваш дали съм казвала истината, че…
По-другата страна на живота
- Дори не те познавам, а отново се спускам в поредната си авантюра, мислейки си, че ще се оттърва от себе си и ще се запратя далече в подсъзнанието си, което напоследък прекалено често ми се разкрива и ми показва неща,…
Вярно ли е, че...
Вярно ли е, че... - Днес селедя парцаливите снежинки и не знам къдеда се дяна. – каза господинът в бял костюм на кучето дремещо в краката му. –Твоята е лесна, само ядеш и спиш...чух, че твоите събратя се страхувалинай-в…
Кекла Пиклова
Седя си тук и главата ми е омотана от какво ли не...пиша, ама да пукна, ако знам какво точно и адресирам ли го към някого...така де...дали пиша на самата си мен и така нататък.
Eто ме отново с нещо старо
Тази сутрин се събудих и след един кратък разговор в чата,се сетих за нещо, което ми се случи вчера... Сетих се за приятелката, която беше един от малкото хора, които наистина обичах и мога да нарека приятел
Светлосенки
Светлосенки Тъкмо те видях и ти изчезна в мига, в който го направих… Ето ме и мен… Седя на перваза на прозореца и съзерцавам умиращото слънце, очаквайки раждането на луната и следващия нов ден, част от поредния кръговра…
"Бре момче, дай я тая свобода! Къде я криеш, в гащите ли?
Свободата, Санчо... Свободата, Санчо, е велико нещо! Ммм-да-а... Слушай мене това не е шега работа. Санчо, ти свободен ли си? Май не си. Какво ми се пулиш? Не вярваш ли?