"Бре момче, дай я тая свобода! Къде я криеш, в гащите ли?

 
Свободата, Санчо...

Свободата, Санчо, е велико нещо! Ммм-да-а... Слушай мене това не е шега работа. Санчо, ти свободен ли си? Май не си. Какво ми се пулиш? Не вярваш ли? Сега ще ти обясна що е Свобода, а ти си поразмърдай онези неща, от които не може да се каже, че имаш в излишък - мозъчните гънки. А Свободота, Санчо, не се изразява в това да правиш каквото си поискаш. Ти знаеш ли какво всъщност искаш, че да го правиш? И защо непременно, каквото поискаш ще е забранено от някакви глупави норми и правила? Пък били те и наложени и от теб самият, или от обществото, или от целия свят, който те заобикаля?! Свободата, Санчо по свой си начин представлява затвор. Да, точно така, вярвай ми, аз съм врял и кипял в тази работа. Богатият ми житейски опит ме научи, че свободата (такава каквато повечето си я представяме), е нещо нереално, химера, че след като няма истинска свобода, няма и как да я получим. Сдобиваме се с куп илюзии. Ама какво да ти разправям... Туй то хората са били заблудени овци.

 Оня ден, гледам един върви по пътя и вика:

" Свобода, Свобода, купете си Свобода..."

"Брех, да му се и невиди" - викам си аз - "Каква ще да е тази свобода, бе майка му стара..."

 И решавам аз да питам тоя, аджеба колко струва тая свобода, че де взема да си купя. Барем се освободя от въшките в главата, бълхите в дрехите, кърлежите по тялото, или от тръните в краката... Та, спирам го юнака и му викам:

"Бре момче, дай я тая свобода! Къде я криеш, в гащите ли? Дай, че да се поосвободя и аз малко!"

 Пък тоя като ме изгледа с най-свободния поглед, който можеш да си представиш, Санчо. Нали, хората, казват, сме били най-различни животни. Оня, дето продаваше свободата ще да е бил бик, защото също като бик ме гледаше. И уж бик, пък излая:

" Ти какво, бе дрипльо, репчиш ли ми се?!"

" Я пък ся" - си казвам - "Тоя май е преял със свободата и е решил да е повърне"

Ама на мен само това ми липсваше. Аз чиста свобода исках, не повърната. ( ще ме прощаваш за израза, Санчо) И му отговарям:

" А, момко, леко бе, ще я повърнеш отгоре ми! "

 Аз мислех да му кажа да не се ядосва, а вместо това, пустата моя уста, видяла малко свобода и избълва тия ми ти слова.

 Пък онзи като скочи... Какво да ти казвам! На пух и прах ме направи, ама и свобода не ми продаде. После продължи да крещи:

 " Свобода, Свобода-а-а, купете си вестник "Свобода"...

 А аз останах да се почесвам по натъртеното си дупе. И, Санчо, каква поука мислиш се извадих?! - Свободата нито се продава, нито се  купува. Свободата, човешката свобода, не се изразява в това да изкачиш някои планински връх, мислейки си, че света остава в краката  ти. Истинската свобода, ако изобщо можем да придположим, че има такава, е в това да си в сърцето на света, съумявайки да си свободен вътре в него, в обществото, което те заобикаля. И аз не знам от къде се пръкна тая мисъл, ама на! Нали знаеш, че великите мисли те връхлитат като гръм от ясно небе. Но, Свободата, Санчо, към нея всичко живо се стреми. И знаеш ли защо? За да се окове в още по-здрави вериге по пътя на постигането й. М-м-м-да-а...

 Вчера пък си стоя на прозореца и се припичам на слънцето. Както си дремех, чух глас:

" Ах, каква красота! Колко са красиви тези птички, волни и свободни..."

 И нали съм любознателен, рекох да видя кой така сладко се прехласва, ронейки поетични слова. Оказа се младо момиче поседнало на онзи, белия камък до пътя. Ама красавица беше, същинска Дулсинея. Аз може да съм стар, Санчо, може да недовиждам, ама красотата, тя... И както си се любувах на младата девойка и прелестните свободни птички...

 "БУМ!"

 Едно пиле падна простреляно на земята.

 " Абе как така?! " - викам  си -"Нали уж беше свободна?"

 Ей, тия работи, Санчо и аз не ги разбирам. хората казали: " волен и свободен като птичка ", а то... Зарежи ге ти хората, заблудени са те. Значи, бият се в гърдите и гордо заявяват, че са свободни, после идва някой по-свободен, хлопва ги с нещо тежко по главата и на свой ред се радва, че е независим. Защото, Санчо, Свободата означава и независимост. Какво си ме зяпнал, бе? Не разбираш ли! И от тук извлякох поука. Поуките за важно нещо и трябва да се откриват. Ние, затова и живеем, така че не отбягвай поуките! Та поредната, до която моята скромна особа се добра е, че няма пълна независимост на този свят. Какво си се разревал, бе глупак! Я помисли!

 И така, Свободата, Санчо и независимостта ги няма. Ако съществуваха, ей тъй на! Щяхме да се заличим от света. А всичко на този свят си има причина и следствие, свои закономерности. нас ни е създала Майката Природа, част сме от един огромен цикъл. И всяка част, Санчо, е зависима, спрямо друга. А, ако някоя е независима, просто няма място в цялото. И изчезва.

 Ей тия неща ми станаха ясни, слушай мене препатилия,

И все пак, Свободата, Санчо...