Ех, все си мисля, че джентълмените не са на изчезване сред българите, но напоследък ми прави много грозно впечатление, че в градския транспорт не отстъпват място на бременна жена.  Аз често пътувам с метрото и днес в една мотриса бяхме три бременни!!! Аз бях с детето и някак си успях да седна благодарение на него, че е мъничък и се мушна, но докато се наместя и обърна, хоп пред очите ми още две бременни. Ама, както сина ми каза, "много бременни" :-) За момемент инстинктивно (понеже съм в същото положение) ми се прииска да взема детето в мен и да отстъпя място на едната, но се спрях. Първо, защото и аз съм бременна! И второ, защото бях с две торби, ако трябваше да взема и Бобо в мен, къде щях да си сложа багажа?!  Звучи малко егоистично, ама ми е писнало от тези неудобства с транспорта. И трето, на което много се ядосах, точно срещу мен седяха две млади, хубави момчета, изглеждаха ми на спортисти и един друг мъж до тях. От моята страна - още един мъж.

Ей, никой не се мръдна! Не се помести! Не сведе дори поглед, защото в такава ситуация човек знае, че трябва да отстъпи място и чувства неудобство, че не го прави.  В случая говоря за здрави, прави мъже, всичките на млада възраст.  Замислих се най-вече за тези две млади момчета. Кога и къде са пропуснали да възпитат у тях чувство за уважение към другия пол, към зачитане на нуждаещия се; как те ще се отнасят към приятелките, съпругите, децата си... ?

Ама не са само мъжете. Това важи и за жените. Днес, дори и жена рядко би отстъпила място на бременна. И пак, за да не заклеймявам и слагам всички под един знаменател, ще кажа, че си зависи от човека.  Ако човек е малко по-отворен към другите и не толкова съсредоточен в собствения си свят на комфорт, ако човек да си го кажа направо е - възпитан - веднага ще наруши спокойствието си и ще отстъпи място на бременна жена.

В началото аз се засягах от такова отношение. Сега се опитвам да мисля по-философски и си разсъждавам по следния начин: Никой не ми е длъжен да ми отстъпва място. Ако някой го направи все пак, то това е акт на добра воля от негова страна. И не са виновни те, ами аз съм си виновна, че си нямам автомобил (все още) и ми се налага да се придвижвам с градският транспорт. Ако не ми изнася, ей ги на такситата - хващай си едно и си се прибирай като бял човек, Десиславке. 

А, най-голямата ми утеха е, че това мое състояние е временно, но не е там въпросът..., нали ?