Тука ме хвана неподготвена...Мани,че без реален опит,ами май не се сещам и да съм чела нещо на тая тема :):):)
Аз съм от щадените деца...Но не мисля, че съм не мога да се справям с житейските проблеми.Напротив, бих могла да кажа,че се справям доста добре от както живея сама...от както вече сме двама също :)Единственото,което ми ми е навредило малко или повече това "щадене" е, че съм малко по-мързелива от нормалното. Но мързелива към домакинска работа, не към...нормална работа :) Моето дете няма да бъде претоварвано с такива неща, защото си мисля, че така или иначе един ден ще ги върши..(май и на моята майка такава и е била логиката), което няма да пречи на това да помага понякога , разбира се. :)

Много са деликатни тези моменти. Въобще целият процес по възпитанието е сложен, дори и за подготвени родители. В това се убеждавам често, когато се замислям дали съм постъпила възпитателно към сина ми или от позицията на авторитета.  Установявам, че понякога се провалям и имам още да уча.

Конкретно за щаденето на децата си мисля, че както във всяко нещо трябва да има баланс. Все пак самите деца са различни - едни се справят по-добре, други са по-плахи и според мен трябва да се търси точната мярка за всяко дете, което изисква индивидуална преценка и натоварване. Определено не мисля, че трябва да им се спестяват усилията, които съответстват на възрастта и възможностите им. Не им помагаме, ако им се притичваме на помощ, когато виждаме, че нещо ги затруднява. А, това за един грижовен родител си е чисто изпитание. Ако в дома присъства и една баба (бабата на детето), която винаги е спасявала дъщеря/сина си, то тогава задачата на майката(бащата) се услужнява.

От друга страна има житейски уроци, които рано или късно се научават. Напр. личната отговорност за постъпките. Аз съм на мнение, че мъжете респективно малките момченца по-отрано трябва да усвояват правилата на живота, тъй като отговорността и ролята им е по-голяма. Друг е въпросът, дали това е така на практика.

Много интересна тема за размисъл породена от едно така тривиално на пръв поглед действие като беленето на чушки. :)
Според мен на децата трябва да се дават задачки, които да съответстват на техните възможности. Но не бива да се приучават да заобикалят или бягат от проблема, като смятат, че не е по силите им, без въобще да са опитали да се справят.
Като се замисля - никога не са ме щадили в домакинската работа, естествено според тогавашните ми възможности. Що се отнася до отношенията ми с околните, обаче, винаги са се опитвали да ме предпазят от някои неща и ситуации. Да ме предупредят и да предотвратят това да си блъскам сама главата. Но когато останах сама, пак се сблъсках с тези неща. Те са неизбежни и човек трябва да си изгради някаква защита, имунитет, стратегия за справяне. Родителите могат да помогнат с една солидна добра насока, но не могат да се справят с живота вместо теб.

Много деликатен и невъзможен за генерализиране въпрос наистина. Относно чушките.. аз винаги съм се дразнела, когато баща ми все ме караше аз да се разправям с неща, които ме е срам да направя... например да ида да си поръчам на сервитьора още една кола, да питам кога ще почне да свири пак оркестърът, после да говоря аз по телефона, когато търсим някого изобщо все аз да комуникирам с хората... Като се замисля сега може би наистина има някакво възпитателно значение, но тогава ме притесняваше адски много... А за другото не прави така, защото еди какво си ще стане... Това така не става Не го ли изпиташ сам, просто все едно не е истина. Ти може да си послушен и да го имаш предвид, ама пак не знаеш какво е точно. Това се отнася и за това, че котлонът пари, и за това, че като те измами приятел боли... Много гадно нещо това образованието беее, Имам чувството, че като си имам дете някой ден, живот и здраве, трябва да зарежа всичко друго, с което се занимавам, за да седя непрекъснато с него и да му наливам в главата разни неща и пак няма да мога да ву кажа всичко...

Не образованието, Щепс, възпитанието :):)

Discover the keys to personal growth and development with the enneagram test. By understanding your Enneagram type, you gain a deeper understanding of your strengths, weaknesses, and areas for growth. Armed with this knowledge, you can unlock your full potential and live a more authentic and fulfilling life.