Днес с няколко момичета от форума на БГМама бяхме на посещение в дом Св. Параскева.

Едното от тях, Еми, много отдавна беше пуснала тема, но аз тогава бях в Пловдив и не можах да отида. После пък в Букурещ и т.н., но вчера видях темата за днешното посещение и и писах. После тя ми се обади и днес ме взе с колата . Пред дома се срещнахме с още две момичета,Мира и Миглена, и така четирите и мъжа на Еми - Иво, влязохме в дома.Еми беше уредила дарение от пюренца и памперси. Запознахме се с директорката, която ми направи впечетление на много мила жена. Въобще всички работещи там бяха много любезни и приятни.Раздадоха ни маски и торбички за крака и влязохме да видим първо бебетата на една годинка. Аз си харесах едно и го вдигнах на ръчички, но той , милият така ревна...Казва се Лукас и има едни такива огромни черни очи...много беше сладък, но много се дърпаше. Другите дечица бяха по-спокойни и момичетата се занимаваха с тях. Учихме Мартина да ходи, тя беше най-мъничка, на годинка. Пълзеше много сладко...Всичките бяха много красивички .
После слязохме долу да си играем с по-големите. Те много ни се радваха и искаха да ги гушкаме. Имаше еди н Деян. Хе, това момченце като се качи да го гушкам и не искаше да ме пусне. Слагам го на земята да ми починат ръцете, той пак иска. Голям фитнес...Показвах му на картинките на стената кое е гъба, кое е мравка , кое калинка и той повтаряше след мен, само дето според него гъба беше гъга. Толкова беше гушлив, милият. А леличките, които ги гледат., също ми направиха хубаво впечетление, отнасяха се много добре с децата, а и като цяло домът беше добре уреден, имаха хубави стаи, хубави играчки, кошарки. Еми каза,че това е дом за първо посещение - не те стресира толкова, домовете за по-големи деца били ужасни. Което е много тъжно :(
Сега ще се опитвам да ходя с нея , когато мога, искам да и помагам. Всъщност не само на нея, а и на всичките тези дечица. Защо ли ги оставят...Тя каза, че повечето нямат отказ от родителски права и не могат да бъдат осиновени...Добре, искаш да го оставиш поради еди каква си причина, но поне защо шанс не им дават "родителите" им!? Ходели да ги виждат...Веднъж годишно...А ако можех, всичките щях да ги взема вкъщи...И Деян, и Карлос, и Мартина, и Лукас...Такива усмивки, такива красиви очи ...