Колко познато... :)
Ако знаеш колко пъти по точно същия начин съм мислела  къде ще я разхождам, как ще я обличам в синьо, нищо, че ще е момиче (кой знае, но имам вътрешно усещане, че първото ще е момиче). Мислела съм колко ще е сладка, когато я храня. Представяла съм си как реагират всички...
А в същото време съм редила думи на човека до мен от рода на "Нищо няма, не се притеснявай, от времето е", примерно...Едновременно приземена, едновременно  на 7-то небе...

Колко човешко и красиво...

Мила Ваня, благодаря ти :) Толкова е ехубаво някой друг да каже, че наистина си готова за майка, а не само си въобразяваш (както моята майка мисли) ...Аз знам,че бебетата не стават (или поне в помечето случаи) от веднъж, но пусто мъжа си не мога да убедя в това и все още следваме неговия семеен план :)...