Поетична част

Гювечът е една зеленчукова симфония, кулинарна приказка, пътешествие в растителния свят, вълшебно съчетание от вкусови усещания. Гювеч би могъл да сготви всеки – и майсторът готвач, и начинаещата домакиня. Гювеч може да се прави и зиме, и лете, и в ранна пролет, и в късна есен. Той ще понесе отсъствието на почти всяка съставка и добавянето на нова. Ще прости липсата на точно съотношение между продуктите, ще даде простор на вашата фантазия и ще ви позволи да готвите с чувство и размах, а не заболи нос в дебелите готварски книги. (Защото тези книги ще ви предложат точни списъци на продуктите, грамажи и ясни указания, но не очаквайте да получите от тях емоция и вдъхновение.)

Гювечът е податлив на експерименти и няма да се възмути, когато например сложите брюкселско зеле в него, а с любов ще го приобщи в горещото си лоно – там, където вече блажено къкрят добре познатите едни на други моркови, картофи, зелен боб, бамя, чушки, домати, патладжан. А край печката се носи онзи неповторим зеленчуков аромат, облагороден от нежния мирис на босилек, чубрица, риган и майорана...

Гювечът има десетки разновидности и може да се приготви по стотици начини. С наслада го хапват и вегетарианци, и месоядни люде, присъства на трапезата и през пости, и когато се блажи. Гювечът не е претенциозен към съдовете, не изисква постоянно наблюдение – щом го сложите във фурната, не настоява през десет минути да го обливате със сос като някой капризен специалитет. Той не е представително ястие и надали ще го поднесете на по-засукани гости, но пък колко е вкусен, когато си го хапвате семейно, в задушевната компания на близки хора и бутилка вино...

Гювечът е моята гордост – според моя племенник аз го правя по-добре от сестра ми и от майка ми, а те готвят вкусно. Няма защо да скромнича, това ястие просто ми се удава! ;) Гювечът... Ех, гювечът...

Практическа част

Започваме с необходимите продукти. Само не очаквайте да ви изреждам: 600 г картофи, 2 глави лук, 300 г зелен фасул… Точно съотношение между количеството зеленчуци не спазвам, когато готвя гювеч. Съставките също варират – според наличността в хладилника, близкия плод-зеленчук и супермаркета. Все пак има три неща, без които не мога да си представя гювеча и без които никога не съм го правила: лук, картофи и домати. Освен тях в ястието слагам: зелен фасул, патладжан, моркови, грах, печени чушки, бамя. Ако няма патладжан, замествам го с тиквички, но не и през зимата, когато е сигурно, че те не са расли на воля в полето (всъщност може и да не съм права – не следя отблизо постиженията на съвременните технологии при съхраняването на продуктите). Последния път експериментирах с брюкселско зеле и на мен ми хареса, но на мъжа ми не – може би защото не обича сготвено прясно зеле по принцип.

Ох, сега все пак трябва да кажа нещо ориентировъчно за съотношението между продуктите, но ми е трудно. Ами картофите присъстват по-масово в моя гювеч, нарязвам поне две глави лук, защото той придава чудесен вкус на ястието, а от другите зеленчуци слагам едно към кесим :).

И тъй, задушавам почистения и нарязан лук с олио и малко вода в една тенджера. После добавям нарязаните моркови и зеления фасул. Тук трябва да се внимава с фасула, защото има различни сортове, които увират за различно време, т.е. преценете и съобразете колко време да го оставите на огъня. Накрая слагам картофите и бамята, прибавям сол, може и един зеленчуков бульон или една чаена лъжичка “Пикантина”. Междувременно доливам по малко вода, колкото да покрива продуктите на съответния етап от този тъй важен процес :). Внимавайте – не удавяйте всичко във вода, защото после има да чакате, докато тя се изпари във фурната!

Когато зеленчуците са полусварени, свалям тенджерата и изсипвам съдържанието й в тава, в която вече има настъргани домати, обелени и нарязани печени чушки и подправки: босилек, чубрица, риган, майорана, червен пипер... Патладжана обелвам и нарязвам в последния момент, понеже иначе почернява. Добавям още сол и олио, ако е нужно, разбърквам добре (ама наистина много добре) и хайдееее! – във фурната. Хубаво е тя да е умерена, за да имат време зеленчуците и подправките да обменят мисли, вълнения и най-вече – жизнени сокове. Обикновено, докато гювечът се пече, изваждам веднъж тавата и разбърквам онова къкрещото нещо в нея пак с горепосочената цел – продуктите по-тясно да си общуват. Ама няма какво да си говорим, комуникацията (между зеленчуците) е толкова важна за гювеча, колкото и за развитието на съвременното технологично общество. Ястието пребивава във фурната, докато се “изтищи”, т.е. докато водата се изпари от него и остане почти само на мазнина.

Има и хайлашки ;) начин за приготвяне на гювеч: всички съставки се слагат в тава, под фолио, което след омекването на зеленчуците се маха, а после се чака водата да се поизпари. Но не става толкова вкусно.

Вече чувам ръмженето на месоядните люде, за които стана дума по-горе ;). Ооо, те недоволстват! Сигурно защото пиша само за постния вариант на гювеча и не съм споменала думата мръвка при продуктите. Може, може да се сложи и мръвка, разбира се – и свинска, и телешка, но предварително трябва да се свари отделно, нарязана на по-едри парчета. Класиката – нашепва ми тук един човек, който много обича гювеч – била овнешки врат. Е да, обаче аз нито съм готвила, нито съм яла това ястие с овнешко и не мога да споделя преки впечатления. А бульона да не вземете да го хвърлите! Ще го добавяте, когато варите зеленчуците в тенджерата. Ако не стигне, вече доливате чиста вода. Свареното месо се слага в тавата – нали се сещате, когато всичко се обърква енергично, за да се получи в крайна сметка цялото, единното, неповторимото, т.е. гювечът.

Написаното в тази статия може и да е в разрез с някои теоретични кулинарни постановки. То е изцяло субективно – резултат от собствения ми кулинарен опит (проверено в практиката – твърде важно!) и емоционалното ми отношение към гювеча.