Заглавна страница
Регистрация
Вход
BgLOG.net
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Туризъм
Хартум, whirling dervishes и други интересни работи
от
Unforgiven
на 21.11.2006 08:56
8 коментара
,
1308 прочита
От столицата на Судан се завърнах едва вчера. Първо посещение. И като всяко първо нещо - остави у мен следа. Ходила съм в Африка, но това място е различно.
Все още съм jet-lagged, но то това май на мен си ми е постоянно състояние, така че няма да му обръщам внимание и ще опитам да ви разкажа впечатленията си от там.
Първа изненада - неприятна. 2 дни преди пътуването в офиса ни раздават по една кутия с таблетки против малария. Комарчетата по тези краища не били безобидни като нашенските... Почвам да пия хапчетата вечерта преди заминаването. Страничните ефекти не се побират на една страница в листовката на опаковката... Засега само главоболие. Хм, само... Че малко ли е...Прибавям и парацетамол към антималарйните хапчета. Като ще е гарга, да е рошава - няма да ходя с главоболие 12 дена, колкото са таблетките и дните на приемане...
След 13 часа път и спирка в Аман, кацаме в Хартум. 10 минути в един раздрънкан автобус - и пред мен се открива Реката. Нил! Като малка толкова песнички знаех за тая река, че и за крокодилите в нея - сега нищо не ми идва наум... Гледам вцепенена. Часът е неопределен, малко преди разсъмване, но по-скоро тъмно, отколкото светло и слънцето още няма намерение да се събужда... Нил е тих, тъмен и някак си... заплашително-спокоен... Да, и аз мислех че думичките заплашителен и спокоен не се връзват в едно изречение. Допреди няколко дена.
Спираме пред хотела. И ...пак изненада. Тоя път приятна!(Приятна ли казах - това е само засега...;) ) Сградата прилича на излязла от "Отнесени от вихъра" - все едно си в имението Тара и очакваш всеки момент Скарлет О'Хара да изтича по стълбите. Построен преди повече от 200години в стар колониален стил, с врати и прозорци от тъмно дърво, капаци на прозорците и огромни веранди пред всяка стая... Влизам в стаята си и си отбелязвам наум - все пак не забравяй, че си в Африка, момиче! Прозорците са от черно стъкло, вратите на верандата също - сигурно това е добре дошло през лятото, когато температурата си е към 50 градуса. Но - настолните лампи имат кабели, ама няма контакти де да ги включиш! А крушките от тавана не са толкова силни, че да може човек да чете на тях! После си казах - по времето на Скарлет са си светели на свещи! Още си казах да спра да мърморя, пък било то и наум!
Разопаковах единствения си куфар, намерих един контакт (почти под леглото!!!) да си включа нощната лампа и си легнах да чета Пътеводителя (вече е ясно, че не на Галактическия стопаджия, него го знам наизуст;) ).
Чета, чета историята на Судан и стигам до година 1983. Как съм се смяла няма да ви разправям... Само ще кажа, че в съседната стая някой започна да се покашля ... учудено. Цитирам по памет: Накратко - през 1983 приемат едно от по-радикалните течения в исляма по политически причини и решават да забранят алкохола. В книгата се казва - "През месец септември на 1983 година изхвърлиха всичкия алкохол в река Нил. Рибите там и до ден днешен си спомнят с пиянско задоволство онези славни дни!" ;)))
След 3 часа сън се измъкваме навън - пусто любопитство! Обличам си се съвсем нормално - в Судан, за разлика от Техеран, не ни "оказват честта да се обличаме по местен обичай", а уважават факта, че сме си чужденци и не се занимават да ти налагат каквото и да е. Единствено алкохола е збранен и за местни, и за чужденци, но както вече съм казвала - за мене е все тая - така че не обръщам внимание на тоя факт. За разлика от всички останали, които обръщат внимание точно на тоя факт и оплакват горката си участ - цели 2 дни без бира! Да ги вземат фотоните, англичаните му с англичани...:)
Обличам една черна тениска с лъскав надпис "No autographes, please" ;)), черни полу-дълги панталони и изскачам навън. Жега. 34 градуса. Поне 34! На дневна светлина Нил, който е само на 20м от хотела, ме разочарова! Мръсно-кафяв цвят, повече прилича на боза, или на кафе с мляко, но когато ти е свършило млякото, преди да си си налял достатъчно...
Насред Хартум се срещат Белият и Синият Нил. Казват, имало разлика в цвета. Има. Единият е по-кафяв и кален от другия, ама сега не помня точно кой... И нито един крокодил не видях! Голямо разочарование...
Отидохме до местния, огромен и чисто нов shopping mall да си накупим вода за пиене. Все едно си навсякъде другаде по света - само че хората, дъвчещи Макдоналдс, са доста по-тъмни от тези в софийския мол, примерно...
Много интересно, че жените имат белези по лицата си! И това било не само знак към кое племе принадлежат, ами и символ на красота!!! Представяте ли си - устни, татуирани в тъмно синьо и хоризонтални и отвесни белези като от нажежено желязо по целите лица... Какво ли си мислят за мене - полу-руса, бяла и синеока и нито един белег по гладката ми кожа!!! Сигурно си умират да ме съжаляват колко съм грозна! ;))
Вечерта отиваме да видим т.нар. whirling dervishes, или спираловидно въртящи се дервиши. Това са хора, които следват едно от теченията в исляма (вече им загубих дирите - тез течения в исляма само в Судан са повече от теченията в Нил!!!), което проповядва аскетизъм. Начина да постигнат единство с Аллах е като всеки петък на залез слънце те отиват пред една джамия и се въртят около оста си под звуците на барабани, докато или слънцето залезело, или паднели в несвяст!!!
Качваме с в местно такси - разбирай 7 местно минибусче и някак си стигаме до мястото на събитието. И - джамията е насред едни гробища! Наложи се да стъпваме по гробовете, за да стигнем до малкото площадче пред джамията с един огромен пилон, забит там, където всъщност се развива действието! Гробовете бяха просто пръснати безредно, без да си личи къде свършва един и почва друг, само тук-там по някой надгробен камък показва, че навсякъде под краката ти е пълно с мъртъвци... Мислено им се извинявам на умрелите, че им стъпвам знам ли и аз къде и стигаме до площадчето. Пълно с чужденци!!! И 5 пъти повече местни - всякакви оттенъци на черния цвят, различни лицеви белези, някои кафеникави и приличат повече на араби. Жените покриват косите си по местен обичай, но не със забрадки! Всяка една от тях е обвита в нещо като чаршаф за легло, ама доста по-дълго и я загръща от глава до пети Има си и специален начин на загръщане - показаха ми и нищо не разбрах!!! Цветовете са пъстри и весели. Мъжете - всички облечени в бели ... одежди да го наречем - нещо средно между манта и рокля и по джапанки. Видях само 5-6 с нормално облекло - риза и панталон.
Прах и пясък навсякъде. Доста хора седнали направо в праха - продават семки и разни джунджурийки.
Заобиколени сме от местните и чакаме да забият барабаните, за да заприиждат от далечината дервишите - един вид - чакат да бъдат поканени! И както си стоим всред местните, едвам успяващи да си поемем дъх от миризмата на пот и печени семки - един дядо на перфектен английски ни каза, че ние - 3 момичета(българка, демек аз, французойка и латвийка)- не бивало да стоим заедно с местните жени, щото не сме били подходящо облечени! Наше право си било да се обличаме както си искаме, но все пак да се преместим!
Преместихме се. И за кой ли път се проклинах, че съм само 159см високаи почти нищо не виждам, щото поне 75% от тълпата са по-високи от мене!!! Погледнах към плочата към покрива на джамията - и гледам един колега седнал там и си лафи с местните! И какъв изглед има оттам! Ама само му завидях и не тръгнах да се местя...
По едно време заби барабан...Цялата тълпа се размърда, предната редица затанцува... Странни движения - все едно гребат пръст с лопата от земята... Кръгът от хора се отвори и се появиха дервишите! Облечени в зелени роби, с колан през кръста или с роби, направени от хиляди малки парченца различен по цвят плат...
Започнах да танцуват - въртяха се в кръг, викайки и подканяйки тълпата да повтаря след тях виковете им... Барабаните бият все по-бързо - и онези и те по-бързо - в такт! Никога не съм виждала някой да се върти така около оста си - толкова бързо, толкова дълго време, при това със затворени очи и блажена физиономия! Публиката от първия ред - и тя! Танци, викове, въртене, доколкото позволява мястото. Един дервиш с един огромен камшик обикаля в кръг и следи за това кръга около танцуващите да не се стеснява. Много страшен ми се видя! Най-тъмното черно, което можете да си представите, с коси на dreadlock и току плесне камшика пред лицето на някой от първите редици...
Точно пред мен някакъв особено усилен танцьор от публиката припадна! Сгърчи се на земята, потънал в конвулсии... Нали съм обучавана по 1ва помощ - първата ми реакция беше да отида да му проверя дишането и пулса, ама този ми импулс трая по-малко от 2 секунди!!! Онзи ми ти с камшика се изправи заплашително над припадналия и го гледаше строго и ужасяващо... С вдигнат камшик!!! И когато припадналия се съвзе (сам - никой не му помогна!) - всички започнаха да го хвалят и потупват по рамото! Не защото се е съвзел, ами защото е припаднал!! Един вид - успял да се слее с Аллах! Луда работа. Поне за мен!
И както гледам и се чудя - изведнъж с крайчеца на синьото си око(наблягам на синьо, щото нямаше много сини наоколо;) ) съзирам ... един дългокос Винету! Направо ми спря дъха... Дългокос, мускулест, мургав, с дръпнати очи - приличаше на индианец от Южна Америка... Снима си с камерата и хич не му е на ума, че поне няколко женски сърца поспряха за половин секунда наоколо;) Вече се чудех къде да гледам - танцуващите и припадащи дервиши, заради които бях дошла, или всичката тая дългокоса хубост само на 2 крачки от мене... Забелязах, че холандките наоколо и те се чудеха... ;)) Кръстих го Винету, щото нямах намерение да ходя да се запознавам с него и си рекох, че щом в тоя затънтен край, на това място срещнах такъв хубавец - то сигурно ги има и на другаде! Натоварихме се всички в микробусчето и отидохме да вечеряме.
Докато бяхме из тълпата, срещнах погледа на едно малко момиченце... Огромни, прелестни черни очи. Нито веднъж не се усмихна. Гледаше ... даже не и тъжно. По-скоро - с безнадеждност в погледа. Опитах се да го погаля, да му помилвам къдриците - все тая. Просто ме гледаше с тоя поглед, който ти се завира под кожата и кара очите ти да се насълзят... Преместих се. Там, на новото място - някакво момченце на 15-тина години - реши да си пробва английския върху мен! И то добър английски! Казах на колегите англичани веднага да се засрамят, че те освен родния си език - друго не приказват. Като че ли целия свят им е е длъжен да им говори езика! А това малко, бедно и мръсно суданче - освен арабски, говореше и добър английски! Възхитих се! Като казах, че съм българка, даже и за България беше чувало! Само да спомена, че веднъж една пакистанка с английски паспорт ми издаваше служебен билет до България и ми вика - скъп ти е билета, щото таксите за Азия са скъпи!!! Демек България била в Азия! Шматка!!! Ама мога ли където ходя да си нося и глобус! Не мога! Поне в Судан - не ми се наложи! :)
На другия ден - просто се разхождахме и попивахме атмосферата. Попаднахме на прекрасно кафене - огромна градина, в която свиреше джаз(да, джаз!!!) и за да разхлаждат клиентите - прокарали едни маркучи, които пръскат много фини водни струи - нещо като воден прах се получава! Седнах под 2 такива маркуча и 2 чаши капучино по-късно - реших, че мястото наистина ми харесва! Въпреки таблетките против малария и главоболието, което ме мъчи и сега, докато пиша...
И някак си ... нямам търпение да се върна отново! При това - скоро! :)
RSS за коментари
Коментари
#
| от
Unforgiven
на 21 ноември 2006, 08:58
Готово, Тери! Преместено!
Можеш да търкаш другото!
Още веднъж сори (тук се опитвам да се изчервя), ама снощи наистина съм го писала полузаспала...:)
#
| от
kekla
на 21 ноември 2006, 11:08
Ех, написах коментар към поста ти сутринта, но явно при преместването са се окъкали нещата.. така, че пак ще го повторя :)
Хехе, ако знаеш до сега колко съм те хвалила на Владиради, които между другото въпреки умората си много хареса поста ти!
Ето това е един от случаите, заради които искам да имам шапка на главата си, за да си я сваля:)
Освен това.. как между дрегото е Васко? А на него не му ли липсваш?
И това за Винету... Ле ле, честно ти казвам толкова много цвят и образи и пресъздадени по такъвначин рядко се срещат. Нещата, които научих от тук за водата на Нил да речем ще ми се запечатат може би завинаги.. тц тц тц... добре, че го постна сънено в главната общност, защото иначе кой знае дали щях да го прочета каквато съм разсеяна. И ако в уроците по география нещата бяха представени по този начин, гаранция, че образователната ни система щеше да е на неповторимо ниво... :)
#
| от
Unforgiven
на 21 ноември 2006, 11:33
Кекличке,
Васко все пак е котарак и въпреки че разбира и български, и английски - в отговор чувам само МЯУ с различни интонации. Пък аз да разбирам каквото си искам! ;)
Не знам дали му липсвам, ама понякога ме чака пред вратата на къщата - седнал върху старата кола, дето е паркирана пред нас и никой не ползва - оттам се открива явно по-добра гледка! И като се прибера - следва ме по петичките! Ако примерно вляза в банята и затворя вратата - стои на пост пред нея, докато изляза! Да не взема да зачезна, докато се къпя ли, не знам...
Иначе за Винету - още мноооого можех да напиша. Ама съвсем щях да се отплесна от темата за Судан ;)
Дано скоро пак ме пратят. и този път няма да пия таблетки, по ангелите! Само ще се пръскам с репелент, щото главичката ми още ме цепи. Е, поне щом ме боли - явно има нещо вътре! ;)
П.П. Благодаря ти за хубавите думи!
#
| от
Katherine
на 25 ноември 2006, 19:46
Пътеписите си ги оставих за десерт да си ги чета на спокойствие в събота и определено си за служаваше :) Благодаря ти за това, че имах възможност да се потопя в атмосферата на Судан макар и за малко.
#
| от
Unforgiven
на 27 ноември 2006, 20:30
Хей, Катрин, радвам се, че главоболните ми писания са ти харесали!
Надявам се да имам още много за какво да разказвам! :)
#
| от
АРАГОРН
на 01 декември 2006, 11:39
Добре разказваш :) Ако си снимала - моля те качи и някоя снимка, ако не си - следващия път не тръгвай без фотоапарат!
#
| от
Unforgiven
на 01 декември 2006, 15:01
АРАГОРН, сега си помислих, че Хартум е единственото място, от което всъщност имам снимки! Само че отскоро и рядко пиша тук и хич не ми е ясно как и къде се качват снимките!
Ако някой вземе да ме "светне" ;) по въпроса, може и да сложа няколко!
А от другите ми пътешествия снимките са ми все на хартия...
#
| от
Katherine
на 02 декември 2006, 21:55
Ако още не си качила снимки, ето малко светлина от мен - на заглавната страница в сивата лента има връзка Фотогалерия. Тука мисля, че пак трябваше да се регистрираш, защото базата данни с потребителите е отделно от тази на бглог. Аз се регистрирах със същото име и парола - от горе пак има лента дето пише Вход, Регистрация, About. После влезеш с името и паролата, от дясно имаш меню, от където избираш Добавете албум, после към него - Добавете елементи и т.н. Хайде и свиркай като качиш снимките - чакам с нетърпение :)
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Търсене
Публикации и коментари
Потребителски профили
Разширено търсене
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
42
Podcasting
Ежедневие
За BgLOG.net
Забавление
Интересни линкове
Интернет
Коментари
Компютри
Култура и изкуство
Купон
Линукс
Литература
Любов
Музика
Невчесани мисли
Нещата от живота
Новини
Поезия
Политика
Приятели
Програмиране
Профил
Размисли
Рецепти
Семейство
Смях до дупка! :)
София
Софтуер
Спорт
Събития
Филми
Хапка и пийка
Хардуер
Човекът и природата
Символика
Д Втора възрастова група /4-5 години/
З Възпитание и обучение в детската градина /3-7
Й Семейство
К Да играем заедно
България
Ключови думи
destin
florida
usa
work and travel
арагорн
деца
иван стефанов
китай
колорадо
красота
пекин
природа
приятели
пътешествия
пътуване
рим
сащ
флорида
шведки
швеция
всички ключови думи