Или една съвсем истинска история на Басьо и Ейси. Както някои от вас вече знаят, миналия петък с Тони (това е любимият на всички ни Ace Coke, аз съм Стефан или както се вижда - BasiDi, а пояснението е най-вече за ориентация на едни много приятни хора, за които ще стане дума по-нататък) решихме да се разходим до Каварна за концерта на Тестамент, Хелуин и Туистъд Систърс. Но за добро или зло, при нас нищо не става толкова просто :) Разни хора по разни начини се опитваха да ни забавят по целия път и аз изразходвах почти целия си запас от нелитературен български, докато Тони не излезе с теорията, че всъщност всички те са проклети чалгаджии, заети с едничката задача да попречат на праведните рокаджии да стигнат навреме за концерта. 520 километра при налични по-малко от 5 часа. Майната им на ограниченията, а и настроението все още е добро. Край Търговище качваме двойка стопаджии. Оказва се, че са тръгнали от София сутринта за някаква вила близо до св.св. Константин и Елена. Ха, идеално, щото ние трябва да вземем от там двама мои приятели. Милите, ако са знаели какво ги чака, не знам дали щяха да се радват толкова :) Естествено, закъсняваме. И на влизане във Варна (която далеч не ми е от любимите градове, да ме прощава Ванката Джонев) успяваме, неизвестно как да се объркаме и да поемем към Добрич. Чувам аз, че Тони обсъжда с нашите стопаджии някаква карта и тъй като съм забравил моята в Стара Загора, решавам да погледна за какво става дума. Леле, горещ ветер, както се казваше в един сръбски филм много отдавна :) Картата се оказва с размери на пощенска картичка и на практика представя покритието на Глобул. В тоя момент се сещам, че някъде трябва да имам скатан един древен пътен атлас (атласче, ако трябва да съм точен) и след малко Тони започва да навлиза в тайните на дзен-навигацията, опитвайки се да свърже по някакъв начин нарисуваното на "картичката" и безумно остарялата информация от моя авариен запас. Следвайки предположението, че някъде по пътя трябва да има разклон, който може да ни спести около 40 километра, което предвид нарастващото закъснение никак не е малко, завивам в първата (и единствена) отбивка на изток, ама къде ти. След километър попадаме в някакво глухо и вече заспало село, а пътя свършва веднага след последната къща. Обратно. На една поляна между крайните къщи се забелязва движение и обръщам колата натам, направо през тревата. На светлината на фаровете се очертава следната картинка: някакъв образ води на къс повод доста голямо рунтаво куче, вероятно каракачанка или просто огромен помияр и едновременно с това го налага яко със свободния край на каишката. Наоколо още 7-8 псета лаят и ръмжат и Тони, който буквално се изстрелва от колата преди да съм спрял съвсем. Момичето на задната седалка е леко притеснено - това са сума ти хапещи животинки все пак и явно не са в добро настроение, но аз я успокоявам, че това все пак е прословутия Тони ;) Който след малко се връща с новината, че път няма и единствения ни шанс е през Добрич. Отчайващо! Полицаите на входа на въпросния град са достатъчно любезни да ни обясят колко много сме се заблудили и да ни посочат правилния път. И да ни успокоят, че ако спазваме първоначалния план, ни остават само около 90 километра. Маааамкаму, наистина! По същото време ни се обаждат от Каварна, да ни уведомят, че Тестамент са вече на приключване и че няма да е зле да побързаме, все едно не го знам, а от св. К&Е - да ни попитат къде на майната си сме се замотали. Обяснявам къде сме и се разбираме, че няма смисъл да се разхождаме до там, защото наистина ще стане твърде късно и че е по-добре да се видим на следващия ден. Остава обаче открит въпроса с нашите нови приятели на задната седалка - все пак сме твърде далеч от мястото, на което съм обещал да ги закарам. Те ни успокояват, че няма проблем, достатъчно е да ги оставим в кое да е населено място по пътя, но на мен нещо идеята не ми се нрави, а и честно казано, все още съм с впечатлението че са невинни тинейджъри и не мога просто ей така да ги оставя в центъра на нищото. Споглеждаме се с Тони и им предлагам да дойдат с нас до Каварна, ако нямат бърза работа, да си спретнем едно купонче на плажа, а утре да пътуваме на спокойствие. И те се съгласяват - ха, казах ли ви аз, че са готини хора! Каварна. Тестамент са си тръгнали, тъкмо започват Хелуин. Оставям Тони и компания на едно кръчме близо до стадиона, откъдето и чуваемостта и видимостта са на прилично ниво и като единствен с билет се шмугвам вътре. О, йеееееееееееееееее...... за самия концерт - отделно :) Тук ще кажа само, че си струваше всичките преживявания! След концерта се оказва, че купона на плажа май ще се отложи за неопределено време, твърде късно е, твърде изморени сме и е доста претъпкано. Коментара на един приятел беше "Гледай само, колко много бира и кебапчета и НИКАВА чакга! Баси, аз съм в Рая" :) :) Докато се чудим накъде да се ориентираме, нашите стопаджии ни предлагат да продължим към св.св. Константин е Елена и да преспим на прословутата вила. Която, от описанието, което получавам, би трябвало да е нещо от сорта на полуразпаднал се кокошарник. Що пък не? Близо до Варна, малко след 3 сутринта. Стигаме до крайморското кварталче, за което сме тръгнали, минаваме през единствения денонощен магазин наоколо и след малко сме във въпросната вила. Която определено не е кокошарник :) Тока по неизвестни причини е спрян, но пък нашите домакини откриват сума ти свещи и след малко местенцето става съвсем уютно. Бира, лека вечеря и малко сънени приказки и по леглата. Вдигаме се към десет и половина и освен кафе и приятно слънчево утро, получавам възможност да разгледам нашите домакини по-отблизо. А и да се запознаем най-накрая :) Оказа се, че не са тинейджъри, тя се казва Мария и е изключително чаровна млада дама, която вероятно може да се справи с абсолютно всичко, въпреки собствените и твърдения, че едва сега се учи на много неща, а той е Иво, светлокос симпатяга, упорит и едновременно с това внимателен. Приятни, умни хора, при това достатъчно диви за да ги приема без остатък. Ще спра дотук с описанието, въпреки, че има много още какво да се каже и за двамата. Ако искате, приемете го като проява на егоизъм от моя страна :) Ха, и две думи за "кокошарника" - оказва се съвсем истинска вила, за разлика от безумните и твърде често - откровено грозни дворци наоколо, позапусната наистина, но това си е част от чара на местенцето. Малко след четири следобед оставяме нашите нови приятели (признавам си, никак не ми се тръгваше) и се отправяме към свети Константин и Елена. Сигурно спокойния ден ни е убедил, че приключенията ни са вече свършили, ама къде ти. Оставям колата съвсем близо до плажа, малко след табелата "Спирането забранено" и недалеч от другата "Влизането забранено". Слизаме към плажа и се смеем на надписа на входа на курорта, който гласи, че транспорта се контролира с "техническо средство тип паяк", буквално. Целувки, прегръдки, как сте, какво стана - обичайното. След няколко минути се сещаме, че сме съвсем на плажа и няма да е лошо да се изкъпем. Връщаме се до колата, хем Тони да си вземе багажа, хем да я преместя на някое по-възпитано място. Колата си е там, само дето под нея е въпросния паяк. Тони забелязва един полицай в близката кръчма и се насочваме натам. - Някаква информация за онова животно ей-там? - питам аз в обичайния си стил на дете-идиотче и соча "паяка" Уточняваме, че колата си е наша и че шофьора на техническото средство ей-сега ще дойде, отишъл до тоалетната. Малко се изненадвам, когато виждам въпросния шофьор да се връща от "тоалетната" с три бири - обикновено хората ги оставят там. Обясняват ми, че всъщност съм в нарушение (което си е абсолютната истина), че няма проблем да ми върнат колата и че ще ми струва само четиредесет и няколко лева. Аха, чудно, само дето имаме общо осем. Не става. Предлагат ми втори вариант - да закарат колата някъде си, а аз да си я взема от там, но вече срещу петдесет. Все още не става, пак заради все същите осем кинта. Ами може и другата седмица, казват, престоя е два лева на час плюс някаква такса. Тони бързо смята, че това е към 350 лева, а аз бързо смятам, че всъщност тая кола не струва чак толкова много. Пожелаваме им лек ден и започваме да си сваляме багажа. Почти приключваме, когато контролиращите органи зацепват, че явно не се шегуваме и от тук нататък става интересно. Щото, колкото и да е неприятно, до момента всичко си е съвсем законно и не го оспорвам. Пристига полицаят и пита дали имаме гориво да се приберем до София. Нямаме, защо? А изобщо до някъде? До накъде имаме, все пак Тони е на път да стане зет в Нови Пазар, както повечето от вас знаят, а това вече е сравнително наблизо. - Ами ако имате нещо, да оставите за залог, може да освободим колата.... Ха! Единственото, което става за някакъв залог изобщо е олющения ми телефон, който обаче едва ли в тоя си вид струва повече от двадесетина лева. За моя изненада, полицаят се съгласява и докато се усетя, разменям собствения си телефон за собствената си кола. Ей така. В крайна сметка така и не се накиснахме в морето. Вместо това поговорихме още малко с моите приятели на плажа и тръгнахме обратно. Варна. Прав път и табела за София надясно. Разклон обаче няма. Километър по-нататък друга табела София направо. Разклон има, но пък пътя свършва в купчина чакъл. Прескачаме я, щото все още изпитваме известно доверие в указателните знаци, дори и варненските такива и се забиваме в някакво глухо квартално пътче между блоковете. Разкопано до основи. В момента, в който и нашия безграничен ентусиазъм свършва, виждаме втора купчина чакъл и следваща табела - София направо, 470 километра. И светофар, който при това свети зелено. Не знам как е изглеждал отсрани излитащия от купчината Шатъл, но определено нямаше други желаещи да ни последват :) Стъмнява се. Нови Пазар. Тони избира идеалния момент да ме светне, че всъщност не е съвсем наясно за пътя. Питаме тук-там и след едно непозволено минаване през насрещното се озоваваме пред дома на Яна, жената с пребогата фантазия, бъдещата съпруга на Тони, иначе казано - познатата на всички ви Lady Frost. Посрещат ни като крале, за момент се мярва и Светлина, която обаче изчезва твърде бързо. Гледам Тони и Яна и ми става още по-хубаво. Никой не може да устои на гледката на двама влюбени :) Привечер правим една малка разходка из Нови Пазар. Оказва се много чисто и спретнато градче, доста по-голямо отколкото си мислех. Място, в което определено има живот. Взимаме и Светлина (аха, именно. Същата Светлина, която от известно време е част от голямото семейство на БГЛог). Тя е на седемнадесет, тя е чаровна, тя е с две различни плитки, които и стоят убийствено добре и е човек, с когото можеш съвсем сериозно и смислено да обсъждаш както дефинираните типове и влиянието им върху скоростта на работа в релационните бази данни, така и приключенията на Пипи Дългото Чорапче и красотите на родната България. И никой, ама съвсем никой и по никакъв начин не може да я обърка с момче. ;) Всичко това гарнирано с дяволитата искрица в иначе невинните сини очи. Казах ли, че е невероятна? Неделя. След като Яна ни е пуснала, въпреки сериозната доза нежелание, зареждаме в Шумен и под съпровода на разкошната музика на една от шуменските радиостанции, чието име обаче забравих, тръгваме към Стара Загора. Защо не към София? Като за начало, щото нямаме достатъчно гориво. А и аз съм без телефон... Радиото е наистина разкошно и го препоръчвам на всички, които имат някаква работа в тоя край, 106.5FM, това го помня със сигурност. От тук нататък всичко е гладко и безпроблемно, а и след Търново съм си в свои води. Единственото, което остава да спомена е малката "гоненица" с Joneff, който, когато ние бяхме във Варна се оказа в Пловдив, когато стигнахме до Пловдив беше в София, а когато наближихме в София се изниза обратно към родните за мен Филибелийски полета :) Нищо, следващия път! П.П. Веско, приятелю, наистина исках да се видим, но сам виждаш - програмата си беше доста претоварена :) Надявам се все пак да имаме време за по няколко бири поне ;) П.П.П. Нещото, което не съобразих е, че повечето от телефонните номера, които съм записал през последните 3-4 месеца останаха на телефона, който остана в Дружба. Ще се радвам, ако се обадите да ги възстановя ;) П.П.П.П. Добре де, пропуснал съм сума ти неща всъщност, но пък който иска да знае повече, да дойде с нас следващия път :) И последно :) - Тони обеща да пусне неговата версия на събитията всеки момент. Сигурен съм, че ще е по-интересна :)