А сега нека да дадем и малко история.

Кадин мост е построен през 1470 година от Исак паша, везир при султан Мохамед ІІ. Това гласи и съдържанието на древния надпис, който е зазидан в единия край на моста. Ето го.

Историята разказва, че един ден  везирът пътувал към Босна, но тъй като реката била придошла, той много трудно я преминал. Тогава Исак паша взел решение на това място да бъде изграден мост и седем години по-късно той бил завършен.

За построяването на Кадин мост се разказват фолклорни легенди, свързани с един особен обичай на съграждането, за който сме чели в „Изворът на белоногата" от П.Р. Славейков. По онова време се е смятало, че за да бъде стабилен градежът на черква, мост или чешма, е трябвало в основите на строежа да се зазида жив човек или сянката му. Целта на този обичай била да се създаде по изкуствен начин дух покровител на сградата и така тя щяла да бъде защитена. Самото вграждане на човешка жертва ставало като  майсторите оставяли някъде недоизградено място и когато някой минавал покрай мястото, го блъскали вътре и го зазиждали. В по-късни времена взимали мярка с пръчка, тръстика или въже на сянката на обречената жертва, и я вграждали в основите или в друга част на градежа. Вярвало се, че този на когото била снета сянката, почвал да линее, да отслабва и скоро умирал, а след това се превръщал в таласъм.

Най-популярната легенда за изграждането на Кадин мост гласи, че трима братя от съседно село били наети да го построят, но работата им никак не споряла, защото онова, което изграждали през деня, нощем било отнасяно от водите на Струма. И за да не посрамят името и майсторската си чест, и тримата решили да вградят в каменния зид онази от техните съпруги, която първа донесе храна на мъжа си. Решили, когато се приберат, да не казват нищо на жените си.

Отишли си братята вечерта по домовете и най-младият майстор Манол не продумал нищо на жена си. На другия ден младата невеста, след като напразно канила етървите си да отидат заедно да занесат храна на мъжете, тръгнала сама. В едната си ръка носела първата си рожба пеленаче, а в другата - яденето. Когато видял отдалече младата си невяста, майстор Манол заплакал мълчаливо. Щом тя приближила, той я помолил да потърси пръстена му, който уж бил паднал до свода. Младата невеста се навела да го потърси и в този момент другите майстори я повалили и започнали да я зазиждат.

Докато я вграждали, тя плачела и се молела да оставят отвън гърдите й и да й направят дупки за очите й, за да може да кърми и да гледа детето си. Майсторите склонили най-накрая и изпълнили молбата й. Тя дълго време кърмила детето си и плакала, докато накрая издъхнала. Казват, че дори и сега, щом придойде реката, гласът й се чувал нощем да проплаква.

Млякото от гърдите на злочестата майка се вкаменило, докато текло по камъните. Затова в миналото много безмлечни майки от Кюстендилско идвали на моста, откъсвали си парчета от гранита, които после варели и след това пиели водата, за да им дойде кърмата.