Организацията се оказа доста трудна и скъпа, но в крайна сметка резервирахме билети, хотел и зачакахме датата. За първи път летях със самолет (като изключим полета София - Варна през детството ми) и бях доста изплашена да не ми се разбунтува корема. За щастие всичко мина добре и пристигнахме доста бързо в Париж. Там бяхме платили да ни вземе кола, като понеже имаше доста голяма разлика в цената между шофьор, говорещ английски и шофьор, неговорещ езика, нашият не говореше. Но какво беше учудването ни, когато в един момент той се обърна към нас на добър английски и завързахме доста интересен разговор за града и особеностите му.

След като се настанихме в хотела, колкото и да бяхме изморени от пътуването, тръгнахме към центъра на града. Париж се оказа страшно голям град, беше пълно с хора, направо хаос ми се видя, пък и беше някак мрачно, та първите ми впечатления не бяха особено позитивни.

За същата вечер имахме резервация за Мулен Руж, която се оказа едно от най-интересните неща за мен там.

 Представлението беше второто за вечерта и започна някъде към 23 ч. Когато пристигнахме, бяхме учудени че има огромна опашка отпред. Всички бяха облечени официално. Появиха се служители на заведението и ни разделиха на две групи, като едната влезе по-бързо. По какви критерии ни разделиха, така и не разбрах. Веднага щом влязохме вътре, други служители ни поеха и за нула време ни разпределиха по масите. Нямаше време за хъкъта-мъката, те просто бързаха да си свършат работа и не ги интересуваше къде и как искаш да седнеш. Вътре беше забранено за снимане, но аз нали съм си българче :)... Отношението на персонала беше в известен смисъл грубо, те просто си вършеха бързо задълженията и не отделяха особено време да говорят с клиентите. Програмата обаче се оказа, че МНОГО си заслужава. Прекарахме два и повече часа, вперени в сцената, където непрекъснато излизахе мъже и жени танцьори, не много облечени :)

Навръщане към хотела минахме по улицата, която е техния вариант на нашия лъвов мост :) Там е пълно с сексшопи и такъв тип заведения. Най-забавен ми се видя този магазин, погледнете името му:

На другия ден решихме да видим прословутата Айфелова кула. Това обаче се превърна в дълго и мъчително чакане. Оказа се, че и в Париж това са почивни дни, както в България и се беше стекъл народ откъде ли не. Опашката пред кулата ни отне... 3 часа и половина. В един момент бях готова да се откажа, но като си помислих как сме чакали толкова много, все пак устояхме. Гледката беше внушителна и отдолу-нагоре, и обратно :)

 Честно казано, не съм от хората, които много се увличат по хубави гледки, но това просто беше невероятно!!! Излишно е да казвам, че горе беше пълно с хора. Имаше два асансьора (може и повече да са били, не помня), но за тях се чекаше много и на слизане се пробвахме пеша. ГОЛЯМА ГРЕШКА!!! Айфеловата кула е много трудна за изкачване, както и за слизане. Слязохме пеша само от третия етаж, но изплезихме езици, докато стигнем до долу и там прекарахме доста време на една каменна пейка докато се освестим... Въпреки всичко това, кулата си струваше!

Обслужването в Париж по заведенията се оказа не много дружелюбно. Където и да седнехме, все ни сервираха троснато и бързо, сякаш всяка секунда е важна. А и като кухня не съм особено впечатлена. Няма да забравя най-скъпия ни и безвкусен обяд там - беше в едно ресторантче-коребче на брека на Сена. Като цяло основно помня че ядохме някаква сурова кайма с някакви треви...

 Този ден бяхме много изморени, но с последни сили успяхме да се разходим по Шанз-елизе и Триумфалната арка. Придвижвахме се с такси. Беше по-скъпо, но пък ни спести много време, за което време видяхме повече забележителности. Навсякъде беше много красиво и поддържано, а архитектурата там е невероятна.

Междувременно, тъй като с мама бяхме притеснени, че сме оставили дома без надзор няколко дни, бях помолила моя приятел да мине няколко пъти и да види дали всичко е точно. На втория ден получих смс от него с текст: "У вас всичко е наред. Но някой е влизал и ти е откраднал единия чорап" :)

За Париж не са достатъчни само няколко дни, но ние се радвахме и на тях. Сега, когато мина известно време от екскурзията ни там, и като гледам снимките, мога да кажа, че това е един много красив град, но с недружелюбни жители. Въпреки това се получи една прекрасна почивка, която се радвам, че споделих с майка ми.