BGLog.net - Пътешествия | Блог в BgLOG.net

Заглавна страница

BgLOG.net Създай свой блог Пиши Категории ≡

BgLOG Туризъм

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Много съжалявам, че пиша тук за това, но освен като пътешествие - по друг начин не мога да опиша това преживяване. За незапознатите ще кажа, че Младост и Люлин се намират в противоположните крайща на София. Автобус 111 пътува от единия до другия квартал, минавайки по околовръстното шосе на София. Въпросният околовръстен път в тази част се състои от 2 платна /с изключение на малка отсечка пред резиденция Бояна/, осеяни с множество дупки, по които се движат всякакви леки и товарни автомобили, както и автобуси. Веднъж попаднал в колоната, човек с нормално превозно средство няма никакъв шанс да се измъкне. Просто чака и от време на време мърда с мъничко напред, колкото да не угасне напълно надеждата, че някога ще пристигне на мястото, за което е тръгнал. Моето пътуване започна в 16:30 и аз /непоправим оптимист/ си мислех, че е достатъчно рано, за да изпреваря задръстването, но не се сетих, че днес е петък :) Успях да седна в превозното средство, което /както по-късно се убедих/ ми спести доста нерви и със сигурност беше необходимо и достатъчно условие да не бъда сплескана напълно. Освен това имах щастието да се насладя на гледката към Витоша и на небето над нея. Уверявам ви - Витоша привечер е великолепна. И небето с тези червеникави отблясъци - приказно. Така потънах в мисли, че за миг забравих накъде и защо пътувам. След това отново спряхме на спирка и познатото вече "Влезте навътре, има за качване" и в отговор "Идва още един", ме върна към действителността. Така и не разбрах имаше ли друг автобус зад нас или това беше някаква стратегия за оцеляване. С всяка следваща спирка ставаше все по-зле. Някъде от предната част се чу детски плач и си представих какъв кошмар е било за малкия човек да пътува в този рейс, който /за жалост/ дори да беше залят от пороен дъжд, пак нямаше да стане по-голям /както онази хубава гъбка от приказката/. Конфликтът между труднодишащите притиснати пътници вътре и желаещите да са на тяхно място и пречещи за затварянето на вратата кандидат - пътници продължи до края. За щастие всичко се сведе до словесен двубой. Може би защото никой не можеше да помръдне крайник дори на сантиметър, може би защото хората се прибираха от, а не отиваха на работа, незнам. Така продължи 2 часа и 15 минути. Когато слязох от автобуса имах чувството, че часовете са били 22, а сега просто се радвам, че не се налага да пътувам често по описания маршрут :)