След като се разположих в малката, но много уютна стая и взех набързо един душ, се почувствах бял човек!

Приготвих се за излизане и в уречения час слязох във фоайето на хотела, където вече ме чакаше Сашо. В колата се запознах с неговата директорка, която любезно ме посрещна с "Добре дошъл!" и обяви, че ще ни води на вечеря.

Преди да отидем в ресторанта направихме малка вечерна обиколка на забележителностите в центъра на Рим - за първи път видях Колизеума, осветен така, че да изглежда още по-загадъчен!

После видях отдалеч Арката на император Константин, която се намира близо до него. 

                                      

Минахме край Устата на истината, разни монументи, паметника на Виктор-Емануил ІІІ и се отправихме към ресторанта.

Можете да си представите как се е чувствал един потопен до преди няколко часа в инфлация, студ и сивота българин при толкова поднесена му за няколко минути културно-историческа информация...

Та влизаме в ристоранте-то - неголям, но чист и спретнат. Явно спътниците ми често са го посещавали, защото персонала ги посрещна много приятелски.

Седнахме, поръчахме някакви предястия- това в Италия си е традиция - да хапнеш фунги/варени зеленчуци/ или миди преди основното ядене. После аз си поръчах пица, печена във фурна на дървени въглища - истинска и нямаща нищо общо с тези, предлагани у нас /поне по онова време/. После хапнахме някакви сладкиши- евала им правя на италианците - големи майстори са в тая насока!

Поговорихме за това-онова, изкарахме си приятно и ме върнаха в хотела.

На следващата сутрин, след като закусих в хотела, въоръжен с фотоапарат и много ентусиазиран се озовах на рецепцията, откъдето получих безплатна карта на града с отбелязани на нея забележителности.

Когато излязох на улицата се почувствах лек като птичка - не само заради спокойствието, което ме обгръщаше отвсякъде, не само заради чистия утринен въздух /въпреки голямото движение на коли/, но и заради грейналото сякаш по поръчка слънце и синьото безоблачно небе над мен! Мисля си, че в този момент съм се почувствал свободен и безгрижен както никога до тогава...

Първата забележителност, която посетих беше катедралата "Сан Джовани ин Латерано".

Впечатлението, което ми направи тази катедрала беше..абе нямам думи. Човек се чувства толкова малък и нищожен, когато застане пред огромните й врати, че когато влезе вътре и види цялата й красота и величие просто загубва дъха си!

За тази катедрала казват, че е майката на всички църкви в Рим и в целия свят. Изградена от Константин по времето на папа Силвестър /314-335г./, тя е била многократно разрушавана и след това отново възстановявана. В сегашния си вид датира от 17 век.

След това продължих към Колизеума. Тук е времето да кажа, че ориентирането в центъра на Рим е изключително лесно- не само заради картите, които туристите получават безплатно в хотелите, но и заради отзивчивите хора по улиците.

Стана така, че за първи път зърнах Колизеума от една градинка, която се намира на малко по-високо ниво вдясно преди него от посоката, от която идвах аз /даже се снимах до стълба,който се вижда в дясно на тази снимка/.

Оттам се вижда и базиликата “Св. Климент”, в която е погребан през 869 г. единият от Светите братя - Кирил.

Колизеума - отново адреналин! Тази сграда е поела толкова много история в себе си, че просто облъчва всичко наоколо!

Първо разгледах външната му страна- откъм гърба ан официалния вход, където имаше страшно много...котки! Страшно хубави и добре гледани писанки от всички големини и цветове, които се разхождаха из руините и похапваха спокойно от оставената им храна.

При официалния вход на Колизеума както и предполагате се струпваха тълпи туристи, които се снимаха за спомен на фона на сградата или с някой от облечените като гладиатори италианци. Там си купих и една много хубава книга, в която са описани забележителностите на Рим, която макар и на руски ми помогна да науча и нещо повече за историята на всяка една от тях. 
Престоях във вътрешността на тази уникална сграда повече от половин час.

Влязох вътре и видях това, което е виждал всеки гладиатор, излизащ на арената - огромни дори за сегашните мащаби трибуни, които са били пълни с народ, дошъл да се забавлява.

Представях си как е изглеждала, когато е била построена. 

Как е била изпълвана от тълпите, жадни за кръв и зрелища. Как от ложата си императорът е накланял палеца си към земята и поредният гладиатор е изгубвал живота си.

Страшно, и величествено!

Предишна      Следваща