Не знам как е при другите живеещи в чужбина, но ние с Жоро все намираме нещо, което безумно ни напомня на някакво кътче из България или пък Европа, през което сме минавали. Нашата семейна единица обича да пътува много и така винаги имаме на разположение аналогии в изобилие.

Природният резерват Seven Falls е разположен в малък каньон в планината. Името му е South Cheyenne Canyon. Пътят минава през най-тузарския квартал на града, Броудмор (Broadmoor), където е разположен и едноименния хотел на града - един от най-красивите стари хотели в Северна Америка, за който ще ви разкажа отделно.

Легендата разказва как индианците са сгащвали бизоните в този малък каньон и после залоствали пътя им назад, така че да останат там за зимата, осигурявайки им щедра прехрана за суровите студове.

Паркът представлява наниз от седем малки, но много красиви водопада, разположени на  надморска височина 6500-7200 фута (1980 – 2200 м). Водопадите текат буквално един в друг по гранитена скала.

 
              ^{седемте водопада}

Рекичката, в която водопадите хвърлят водата си има кристално чиста вода и като се облегнеш на парапета, може да наблюдаваш изобилието от пъстърви, които плуват в нея.

А наоколо тичат катеричоподобните живинки, наречени chipmunks – герои на безбройни детски филмчета.

 
                   ^{рекичката с пъстървите}

                             ^{така изглежда рекичката в топло време}

                                                 ^{симпатичните пъстърви}

                                ^{Един chipmunk, загледан в речните си другарчета}

    ^{децата очакват chipmunks
    да изглеждат ето така}

По празници запалват вечер разноцветни светлини покрай седемте водопада и има музика - това създава неповторима феерия. Гледала съм някога вечерната програма със светлинните и камбаните на Царевец, която беше оставила у мен спомен за уникално усещане.

 
                   ^{снимка: UK.HolidaysGuide}

 
                        ^{снимка: Kristin Zimmerman, Flickr page}
   

Покрай водопадите се вие стръмна метална стълба, чиито стъпала сякаш висят над бездната надолу. Аз съм успявала да се изкача смело само до първата площадка, поради "респект от височините", казано най-меко :)

Вече съм писала за подобни усещания, когато стъпихме на стъклената площадка Sky Walk, която виси артистично над отрязък от Големия Каньон в Аризона (Grand Canyon) и усещането, че ходя във въздуха не е сред силните ми страни. На ролъркостъри може да ме мятат, по възможност – за кратко. Но да ме изтъпанчат на стотици метра височина и да гледам какво става там долу под краката ми – е, вея бяло знаме...

                        ^{стъпалата - когато има сняг и лед са затворени}

                                                           ^{пак стъпалата край водопада}

Иначе, смелчагите тръгват нагоре по тесните метални стъпалца, които ще ги изведат до първата площадка със сигурен под. Следват още стъпала и втората площадка. После пак така, и пак така...

Наградата за смелостта им е уникалната гледка от всяка една от площадките към водопадите и към каньона.

                                          ^{гледка надолу от първата площадка
              (снимката е направена от Жоро, аз не мога да участвам в подобни заснемания :)}

А онези, които не си падат по екстремни стъпала – за тях е "глезеният начин" да се насладят на гледката с водопадите: преминават през една дълбока галерия, тип миньрска, и оттам се качват на асансьор, който ги отвежда на площадката за наблюдение.

                                                 ^{галерията - снимка 1}

                        ^{галерията - снимка 2}

Галерията има витрини, показващи историята на каньона, кой кога е открил водопадите, кога и кой е дал името на всеки от седемте, флората и фауната на ройона, и др.

                    ^{галерията - снимка 3}             

                                  ^{галерията - снимка 4}

              _{^{снимка 1: водопадите отдалеч}}

                   ^{снимка 2: поглед настрани към каньона}

                                  ^{снимка 3: пак поглед настрани - красива природа}

                   ^{снимка 4: зимна картинка - когато площадката се заледи,
                   удоволствието става примесено с повече напрежение}

Водопадите са изключително красиви през зимата – водата замръзва и формите, които ледът образува не могат да се видят всеки ден:

                                  ^{снимка 1: ледени водопади}

                             ^{снимка 2: още лед...}

                                  ^{снимка 3: и още лед - рекичката под водопадите е вече под леда}

                                                           ^{снимка 4: ледено царство}

Ето как изглежда рекичката с пъстървата в топло време....

...... и с дебела ледена кора отгоре:

А пъстървата е скрита под ето тази дебела кора лед:

Красотата на природата тук е еднаква и в топло време, и в дълбока зима.


В момента навън е невероятна есен, с дървета и храсти във възможно всички нюански на жълтото, червеното, оранжевото и кафявото. Но преди 5 дни навън беше зима - със сняг и скреж, който беше покрил всячка една отделна тревичка на тревата и храстите отвън - скреж с бодлички.


                                       ^{октомврийски скреж}

 
                       ^{по земята}

                   ^{по борчетата}

                        <sup>по клонките на храстите



                        по тревата</sup>

                        ^{по листата 1}