Сочно и кратко, с вкус на смокини,

тръгва си лятото, сгърбват се къщите.

Щом край морето август премине,

възлести пръсти лозниците мърдат.

Виното, с тънкия мирис на минало,

кипва във стомните още по пладне.

Влиза септември, в изби клокочи

циганско лято с матирано рамо.

Схрусква следобеда с бяла усмивка,

миден отблясък в петата му трепва.

Дълго е нощем морето. Горчиво.

Щом идва есен и щом е неделя.