Като плачеща върба протягам пръсти
и почти докосвам уморената вода.
Продължавам да опитвам пак. До втръсване.
Да почерпя сили от вълшебната река.

Всеки път очаквам, че ще е успешен
и че ще премина огледалната стена.
Всеки път боли и плача безутешно,
но се боря пак да бъда слънчева жена.