заводи модерни
с надежди крилати…
Стърчат днес основи
в руини мизерни.
Приятели, братя
в чужбина слугуват,
неволята псуват,
че глад ги бичува.
Тираните вечни
без образ и име,
сега са различни-
с пари бързотечни,
са сякаш незрими,
присъстват безлично
в живота сегашен
и правят го страшен,
жесток и ужасен.
Да беше той куче
бездомно, ранимо
с коричка от хлебец
и кокал ще случиш
приятел да имаш,
добър и потребен.
Но няма дресура
без длан на кобура
и без диктатура!
Очаквам те пролет,
красива и бяла!
Ела да прегърнеш
превити тополи
и в нивa заспалa
надежда да върнеш
с реколта богата …
да върнеш в страната.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи