И още веднъж над реката 

И още веднъж над реката
влекачът червен на зората
е надал своя остър сигнал, 
и още веднъж подир сън се протяга
огромното слънце, този царствен бродяга,
който за отдиха свой предпочита
кейове, мостове и речни корита.
И понеже ноща, хубавицата с нежно
лунно лице, се опитва и тоз път
да се измъкне крадешката от него, 
великолепния огнен клошар,
със сламки в брадата, мигом лумнал от жар,
добродушен и весел, й мушва една
огромна и топла ръка в деколтето
и с едничък замах й раздира чудесната 
вечерна рокля.

И мигом угасват
всички улични лампи, тези мизерни
пътеводни звезди на бездомните псета,
и после се случват такива неща,
че още веднъж, ето, бива нощта
насилствено простната и обладана
и гасне, разсипан по асфалта, гердана
на метеорите, и ето сред дрипи от кървав сатен -
плод недоносен и осакатен - 
от това пиянско обятие,
от това нежелано зачатие
се изражда едно сивомутро,
абортирано уродче Утро,

което подобно на трескаво призраче, 
във саван не по мярка се препъва неловко
във плацентата дрезгава на майка си Нощ.
И тогава над къщите на прочутия град
се явява Денят, по големия брат,
който завършва цялата сцена,
като хваща братлето си и го праща във Сена.

Ега ти семейството!

превод: Валери Петров