Дали се плаче...от обич и нежност...
не зная... но плача сега...
не зная... дали в безнадеждност...
протягам към тебе... тъжна душа...
Дали е грях... ако поискам само...
ей така... с ръка да те помилвам...
и сгушена... под силното ти рамо...
да скрия там...сълзите си безсилни...
А после... да те озаря с усмивка...
лицето ти... със длани да обгърна...
и устните ти да целувам... тихо...
със късната си обич... първа...
Дали е лудост... да желая...
със тебе... да съм всеки миг...
макар сърцето ми... да знае...
че само... само са мечти...
а после косите ти просто така
за миг притеснена докосвам с ръка.
Не, не плача, в очите ми греят бижута...
Харесах си го! Браво, Vqra Eneva!
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи