САМОТНИЯТ ЧОВЕК
Той има белег на челото си и сяда винаги на края.Дори когато е висок, самотният човек е малък.
Събира билки или пък с теслицата на спомените дяла,остане ли без работа - и мъкне вехтото си одеяло.
Глава на кон в полето свети и самотният човек отивада я погледа просто - не че иска тя да бъде с грива.
Докато другите крещят или говорят за изкуство,самотният човек на масата лови мухите и ги пуска.
Но ако пише стихове, той непременно ще оставиедна сълза в очите или драскотина в паметта ви...
Той има дом и топла супа, но е толкова затворенживотът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора.
И тоя дом да се обърне с керемидите надолу,той може пепел да яде, но няма да се моли.
В какъв ли огън е горял и под каква ютия -за да научиш, трябва много вино с него да изпиеш...
Тъй както си върви с петно на ризата си чиста,самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж като мънисто.
В едната си ръка той носи книга за душата болна,а с другата самотният човек въженце стиска в джоба.
Във моя дом, във тая бойница зъбчата,остана ли, забравям, че живея, че обичам.Приятелят ми се измъкна по кината,за да целува там доброто си момиче.
Излезе майка ми - навярно да погледаживотът как тече и как край нея отминава.От нощна смяна се е върнал пак съседа -ще спи до вечерта, съвсем ще ме забрави.
Потъна в паметта ми, в тая скъсана обувказапочнатия стих - добре е там на сянка.А котката върху черешата писука -върти опашката си и с врабчето се занася.
Не е пристигнала жена ми и не знаякъде се бави и какво я спира да се върне.Дори прозореца двукрил на мойта стаяочите си към улицата е обърнал.
Ще трябва сам градината да прекопавами сам вода да мъкна към изпръхналата суша.А как бих искал с някого да разговарям,кафе да му варя и в болките му да се вслушвам.
Нямате права да коментирате тази публикация.
всички ключови думи