Начало
Регистрация
Вход
Поезия
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Поезия
Биньо Иванов
от
sKYmAN
на 29.04.2006 01:48
3 коментара
,
3941 прочита
Категории:
Любими автори
,
Поезия
До другата трева
До другата трева на мартеница ахнала
довиждане и всичко хубаво на всичко.
Дошъл е вятъра до края на гората,
разплетени са шепа паяци жестоки,
развързани са девет клони удушвачи,
а другите остават, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.
До сто години дишах, до сто и петдесет,
но леко съм тъгувал, почти не съм горял,
и лакът съм порасъл, и педя път съм имал,
и колко съм бил верен, неверен и еднакъв?
Остава много нещо, защото няма време,
до другата трева довиждане и всичко.
Средречна песъчинка, светило на небето,
нахапана малина, ужилена забрадка,
начукан боб разсеян и лодка за морето,
и радио в ухото на тъжния съсед,
до другата трева довиждане и всичко.
(Ти падаш върху мене, черго, изтъкана
от януарски облак и вятър, свирил в лед
и всичко пак си идва, но ме заобикаля)
до другата трева,
до другата трева.
Биньо Иванов
RSS за коментари
Коментари
#
| от
Веселин
на 01 май 2006, 17:18
Ето и
линк
към още доста негови стихове.
:)
#
| от
sKYmAN
на 14 юни 2006, 00:48
-
#
| от
Веселин
на 27 февруари 2007, 21:36
ТОГАВА
Биньо Иванов
Тогава ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката -
и ще излезна да те търся.
Пътят бил посипан с тръни -
и ще се върна за обувките,
ще хвърля на леглото шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.
Отново ще си сложа шапката,
ще се сбогувам - сбогом с котката.
Цялото небе до тебе
било разхвърляно на облаци -
и ще се върна за палтото,
ще се ръкувам - здрасти с котката.
Думите ще съм забравил,
които трябва да ти кажа,
а те не чакат зад вратата,
не ги протяга окачалката.
Тогава ще си махна шапката
и
котката
ще
сложа
в
нея.
ВЯТЪР ИДЕ И АЗ ТЕ ОБИЧАМ
Биньо Иванов
Вятър иде и аз те обичам,
изгрев вдига ръка, залез вехне,
облак съхне и аз те обичам.
Ти, прашинка слънчасала, капка,
от брадата на цигла паднала,
буква в ситно писмо на приятел,
устна момина, мамина мъка.
Бял-бял дядо седи на калпака си -
три балкана е мечки пресрещнал,
три балкана е мечки одрал,
да ръмжи на главата му рошава
в тия вечни войни с поганци.
Риба-янтърка лази към Дунава,
гдето, глътнали мрежите, рибите
думат трийсет и три езика.
Златобрада коза се възкачва
по реброто на Мусала
и се блъскат в рогата й облаци,
пощурели да палят морето...
Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
разпилявам се зарад тласъка
в езерата ти - сън под дланта ми,
зарад вимето на тревата ти
- и петлите по жарките покриви,
и комините, изпошарили
с дълги поздрави небесата ти.
Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
като легна - прегръщам те цялата,
ти, прашинка, в окото ми влезнала
за сълза,
и слънце от пътя ми.
Нямате права да коментирате тази публикация.
Навигация
Всички публикации
Wiki
Гласувай за страницата в BGtop
За реклама
Начало
BgLOG
Поезия
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
42
Sms - поезия
Podcasting
Еротика
За "Общност Поезия"
Забавление
Класика
Коментари на произведения
Любими автори
Любов
Любовна лирика
Музика
Невчесани мисли
Поезия
Преводи
Предложения
Произведения за деца
Размисли
Сонети
Стихове на чужди езици
Събития и Конкурси
Хайку
Хумор и Сатира
Нещата от живота
Символика
Събития
За BgLOG.net
Литература
Проекти
Интересни линкове
Култура и изкуство
Архиви
октомври 2024
Ключови думи
арагорн
валентин дишев
есен
зима
конкурс
лирика
литература
любими автори
любов
любовна лирика
мечта
мрачни стихове
поезия
премиера
пролет
сонет
стих
стихове
стихотворение на седмицата
четяща българия
всички ключови думи