Начало
Регистрация
Вход
Поезия
Създай свой блог
Пиши
Категории
Образование
Образование
Начално Образование
Предучилищна педагогика
БЕЛ
Математика и ИТ
Чужди езици
Нещата от живота
Бебелог
Здраве и Красота
Литература
Поезия
Любов
Музика
Туризъм
≡
BgLOG
Поезия
Конкурс за поезия "Между изгрева и запада", Кърджали 2007
от
pestizid
| 05 май 2007, 21:11 - 05 май 2007, 23:11
По случай 24 май и членството на България в Европейския съюз, Сдружение “Общество за култура, наука и изкуство – Вологес” и Община Кърджали обявяват конкурс за поезия на тема: “Между изгрева и запада” – Кърджали 2007.
Условия за участие:
Приемат се до три броя неиздавани произведения, с обем до една стандартна страница. Няма ограничения за участие.
Стихотворенията се изпращат като прикачени файлове с разширение .doc или .rtf на е-mail: vologes_konkurs@abv.bg
Награди:
Първа – 200 лв
Втора – 150 лв
Трета – 50 лв
Три поощрения.
Краен срок:
05. 05. 2007 г.
Отличените автори ще бъдат оповестени чрез медиите и Интернет на 24. 05. 2007 г. Наградите ще бъдат връчени на специална церемония (коктейл) на 26. 05. 2007 г. в залата на Общинска художествена галерия “Станка Димитрова” - град Кърджали.
Коментари
от
pestizid
на 19 май 2007, 17:11
Номинираните имена, за които е гласувало петчленно жури :
Цветан Тодоров
Павлина Каналиева
Сибила Алексова
Димитър Гачев
Виолета Христова
Петър Чоновски
Александър Видев
Семиха Бекир
Бистра Дойчинова
Бина Калс
Елица Мавродинова
Петър Чухов
От тези имена ще бъдат излъчени наградените.
от
pestizid
на 25 май 2007, 19:30
А ето и наградените творби:
Александър Видев
Между изгрева и запада
I
да темата е добра
между изгрева и запада
се случват много неща
ако приемем все пак
че слънцето залязва след като изгрее
но това съвсем не е така
то изпълзява половината
път
после се връща обратно
търкаля се
но в огромното огледало
на огледалната слюнка
се вижда залез
е а де
мигел казва че имало
в един век един ден който
продължил много векове
това се случило точно
в този ден в този век
слънчогледова гора
зелени кльощави крака
с рошави изрусени глави
десетки очи
слънчогледи гледат слънчогледи
гледат слънчогледи
гледайте слънчогледи
гледайте
II
един фриш от портокал
след като си пуснал фриш
от тотото
четири пъти то
първия – на обратно
човеко кое време е
отваряш вратата докато
бог сверява слънчевите
ни часовници
слънчеви портокали
слънчогледови портокали
за мъртвите – после
лешоядите псуват мравките
да си мърша е нелепо
ще те отлъчат от църквата
университета
широкият свят ще ти
стане тесен
да ядеш мърша е закон
искам да съм кравата
която доиш
всъщност между изгрева
и запада се намира
обеда
за мен панирано пилешко
с картофена салата без много лук
моля
и бира много бира
III
отрова за къртици
отрова за къртици
кажете граждани със
блудна съвест
ще се радвате ли ако къртиците
под земята
(защото къртиците над земята сте вие!)
свободно си продават
отрова за хора
мисля че не
смилете се
къртиците си нямат изгреви и залези
(изток и запад не знаят къде е)
те притежават само
цялата земя
и мъртвите в нея
след залез слънце на гробищата има
странно разместване
кръстовете танцуват
танцуват но не сами
всеки мъртвец със своя кръст
танцува
да точно така
не го носи
а танцува
всички ние в ковчези
над земята любуваме се
на природни явления
луната се отразява в черпака
висящ до печката
открийте десетте разлики
защото всички сме мъртви
(а майка ми сипва супа със съшия този черпак)
чер пак пак чер
събуждам се ставам
отварям прозореца и
крещя докато ми потече кръв
от гърлото и стича се по
брадичката като истина:
non serviam
non serviam!
хайде и вие
Сибила Алексова
РОДОПИ
Кротка-кротка, добра планина.
Голяма. Питомна. Предана.
Ситни села като шепи зърна,
тихи и мъдри в своята бедност.
Схлупен човек и схлупена къща
един друг подпират се, тъй както могат,
и мълчат, та дано ги забрави Шейтана
и да ги помни Бога.
Току запеят джамията с църквата,
бели и чисти като момичета,
а в краката им пуйки в шалвари опърпани
чоплят разровени улички.
Жълтите крави се нижат в тютюна...
Пръстите нижат горчивите дни,
толкоз горчиви, че даже и хлябът
с водата сладни.
* * *
...Нов-новеничък, ощърби се месецът
и от минарето възвести Рамазана...
И светнаха нощите. И гладът
превърна се в празник.
Бина Калс
С ПЕСЕНТА ЛЮБОВНА И ЗВЕЗДИТЕ
Дойдоха жълтите сърца на всички изгреви,
на всички думи, с които слънцето
се учеше да плува.
Напред към онзи миг,
когато лавандулов дъжд ще къпе сетивата,
ще търси изход, усещане
за ефирната прозрачност на сетните ми мисли.
През обратното броене на пламъка напред
към търсената близост,
с ръцете ми - два обръча, две дъги,
прегърнали небето и пожарите на
залези забравени.
Напред, светлината с теб си завещавам
и онзи кротък ъгъл в пролетта
през симетрията на детската броилка:
“обича ме”-“не ме обича”,
с които спирам до една дълбока и много рядка
свежест.
Пощадена зимата по-бързо си отива,
напред във миналото да оставим
болката, чийто смисъл понякога непостижим е!
Напред, към извора на тишината
да пием своето мълчание,
безсилни в чудото и с душа различна.
О, пляскане от радост – пречистен кислород,
сред запада любовен и изгрев на звезди.
Петър Чухов
ОТ ИЗВОРА ДО ЗАЛЕЗА
Наскоро четох че нараствала смъртността
при езиците
докато раждаемостта
отдавна клони към нула
и ето аз виждам
моят език свещен
се топи като свещ
топят се мъките и стоновете вековни
като вековни гори
чиито трупове се носят по реката на Словото
все по-тясна и плитка
докато накрая пресъхне съвсем
пред кабинета на очния лекар
където тихо чака тълпа
глухонеми
Димитър Гачев
Ключ
Понеже стъпките ми ставаха вода
си внуших, че съм единствения
в който океанът е избрал да съществува,
изпуснал рибите да станат хора
и да превземат романтизма му на божество,
убиец и поставка за небето.
От няколкото молекули гняв,
отровили прежадните ми клетки
и думите, надигнали вълни
във залива на собствените ми затвори
повярвах, че ме е избрал за нещо
океанът.
Когато слънцето потъна в него
без даже да смекчи чертите му,
разбрах -
водата в мен напира да се върне
в началото си,
без сантименталности към
куриера на спонтанното й бягство.
Водата в мен е някаква илюзия,
че побеждавам себе си, стихиите,
отново себе си...
Присъда, че не ми достига време
и търпение
да преброя брега преди да се отмия.
Виолета Христова
Съпротива
Листата валят и се случва отново ноември,
кратък празник на златото и на добрите мъгли.
После бяла ръка изтрива земното черно
и ляга разкаян снегът върху бившите дни.
Аз ли вървя, или само така ми се струва -
прелитат край мене дърветата и планините,
протича наоколо някаква съпротива
и към свършек клонят и клоните, и очите.
А любовта е само снежинка в земната пазва,
троха, с която никой няма да се засити...
Но можеш ли от нея да се откажеш
и да се слееш докрай с лепилото на мъглите?
Или все ще крещиш неистово срещу мрака –
ранобуден петел –самотен и сам сред звездите...
А съдбата лукава наоколо мята опашка -
път ли прави, или замита следите.
Източник
:
Обратно
Навигация
Всички публикации
Wiki
Гласувай за страницата в BGtop
За реклама
Начало
BgLOG
Поезия
Разглеждане
Заглавна страница
Всички публикации
42
Sms - поезия
Podcasting
Еротика
За "Общност Поезия"
Забавление
Класика
Коментари на произведения
Любими автори
Любов
Любовна лирика
Музика
Невчесани мисли
Поезия
Преводи
Предложения
Произведения за деца
Размисли
Сонети
Стихове на чужди езици
Събития и Конкурси
Хайку
Хумор и Сатира
Нещата от живота
Символика
Събития
За BgLOG.net
Литература
Проекти
Интересни линкове
Култура и изкуство
Ключови думи
арагорн
валентин дишев
есен
зима
конкурс
лирика
литература
любими автори
любов
любовна лирика
мечта
мрачни стихове
поезия
премиера
пролет
сонет
стих
стихове
стихотворение на седмицата
четяща българия
всички ключови думи