• Начало
  • Регистрация
  • Вход
Поезия Създай свой блог Пиши Категории
Образование Начално Образование Предучилищна педагогика БЕЛ Математика и ИТ Чужди езици
Бебелог Здраве и Красота Литература Поезия Любов Музика Туризъм
≡

BgLOG Поезия

Конкурс за млади автори на поетическа академия "Добромир Тонев"

от Веселин | 15 февруари 2007, 00:00 - 03 март 2007, 00:00
Поетическа академия "Добромир Тонев" и
сдружение "шТъркел" обявяват поредното издание на конкурса за млади автори на тема


"Моите 5 нови стихотворения".

Условия:

- възраст на участниците- до 35 навършени години включително.
- стихотворенията са 5 на брой, непубликувани на хартиен носител.
- изпращат се в срок до 15.02. 2007 г включително на

е-mail: moite5@abv.bg

като прикачени файлове с разширение .doc или .rtf

Журито тази година е в състав :

Иво Георгиев, Красимир Йорданов и Димитър Гачев.

Награди:

Първа- екскурзия до Охридското езеро
Втора- нов принтер
Трета- уикенд за двама в приятен хотел
Три поощрения.

Връчване- на 03. Март 2007 г. Мястото ще се уточни допълнително.
ЕmailРазпечатване

Коментари

avatar
от Веселин на 06 февруари 2007, 20:45
Сдружение "шТъркел" и сдружение "Гражданска инициатива за Ветрен"  организират на 02 и 03 март 2007 г

ДНИ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА В ГР.ВЕТРЕН


Програма:

02 март 2007 г


след 14.00 ч-пристигане и настаняване на участници и гости.
Сборен пункт - ресторант "Елит"

17.00 ч- връчване на специалните награди на кмета на община Септември инж.Томи Стойчев  :

-за отделно стихотворение, постъпило за националния конкурс "Моите 5 нови стихотворения"
-за отделно стихотворение в ученическия конкурс на гр. Ветрен
-за отделна рисунка в ученическия конкурс на гр. Ветрен

18.00 ч- коктейл за участници и гости, организиран от домакините.

20.00 ч-  "Искам тази нощ нещо да ти кажа" - импровизиран поетичен рецитал с участието на всички желаещи.

21.00 ч-  "Да поСвиреПеем" - популярни и недотам популярни песни в акомпанимент на китари - с участието на български бардове



03 март 2007 г


11.00 - "Бира и шкембе" - тържествено събуждане. Сборен пункт - р-т "Елит"

13.00 - Обиколка на забележителностите на гр. Ветрен / я погледни ЕТО ТУК !!! /

18.00 - на гости в художествената галерия на гр.Ветрен

19.00 - "Музика и Поезия" - рецитал на бардове, поети и поетеси  в  Читалището.
20.30 - Официално награждаване  на печелившите в конкурсите
" Моите 5 нови стихотворения " и Ученическия конкурс за рисунка и стихотворение,
провеждан паралелно сред децата на Ветрен, които творят по една от двете теми /по избор /:
- 3 март - Освобождението на България !
или
- 1 март - шТърковден !

21.30 - Волна програма с преобладаващо участие на наградените и гостуващите бардове, поканени специално за целта.

23.59 - Разбор: въздишки, слухове и недомлъвки.


Каним всички участвали в конкурса "Моите 5 нови стихотворения".
Резервации ще се приемат на адрес : moite5@abv.bg
За нерезервиралите места не гарантираме успешно настаняване.

В бардовския концерт ще участват предимно бардове, регистрирани в
www.shtyrkel.net

За допълнителна информация се обръщайте към администраторите на този сайт. Къде точно се намира гр.Ветрен може да видите ЕТО ТУК !
avatar
от Веселин на 04 март 2007, 22:58
Първа награда - Гергана Атанасова :

Автограф

Петъчен стих е любовта със теб.
Навярно голотата ми го е изпратила -
да те измъчи.
Разплитат запетаите ръце
и сгръщам рамене
в неистово наречие,
където би успял да ме погалиш...
Непоправимо малка седмица!
Почти недоловима!
Като потъналия
в сгъвките на коленете ми въпрос -
на колко вдишвания разстояние
            е хълбокът ми вечер,
и колко сутрини
делят ръцете ти от моя юг.
Свали заглавието
и до тази бенка, вдясно,
извай с език задъхан автограф.
А на бедрата ми кавичките,
почти разколебани,
ще отредят и стилово,
и граматически
да бъда с теб!


Художникът  е имигрант

Художникът е имигрант във рамката.
Ръката му без виза и билет
пътува по лица,
кореми и Австралии,
бедра,
гърди
и океански силует.
Светът му е длъжник в звезди.
Хилядолетията го делят от кадастрона,
на който скицата,
надраскана със химикал,
стърчи почти като неразгадана стела
от изчезнал спомен.
На две-три щрихи само
би подпрял стотици високосни погледи
и влюбени жени!
Художникът е имигрант по съвест
в последните етажи от търпимост.
По въжената стълба,
често прекалил със акварел,
като един съвременен Колумб
преследван,
обезоръжен от гледки
във Атлантика на палитрата доказва,
че има брегове
дори неустоимо кръглата жена.



Муза в ухото на парка

Понякога се случва,
докато седи на пейка в парка,
подтичващият понеделник
със небрежен жест
             да чукне с показалец шапката си,
да се преметне през оградата
на тънката алея от извити мигли
и да подхвърли :
- Да се запознаем! Хеликтн!
А ти навярно си Евтерпа ?
От несериозните й мисли
се посипва само ехо по дърветата -
извънсезонно бедствие -
предвестник на скучаещи митологеми из града.

...

Тя има право на последно уточнение -
добява голотата си...
А от смутено подминаващия Аполон
остава само скъсаната струна в името й
и извивката на лира покрай ханша.





Хлябът на живота

Докато баба ми
измесвала пъпната връв на живота
в нощвите на ниския селски таван,
с брашнени ръце,
един ангел, добавил и сол в тази пита –
майка ми,
вкусът на моя живот.
Все под същия везан месал съм се родила
дето непозната за мене жена
е бродирала на свойто дете царското име,
с което наричам и сина си сега.
Няма конски опашки в рода ми.
Няма мъже-харамии.
Няма и кръстен камък,
оставен на син от баща.
Само бели забрадки
край душите ни Господ е вързал -
под тях хлябове втасват
и се раждат деца.



Прозаичен февруари

„Навън” е тъмна февруарска дума.
И слънцето се лута изоставено без преводач.
Неизброимо е със колко знака във минута
студът описва силует на зъзнещ минувач.
Трепти хартията - до сиво изтъняла,
поизкълвана на места от дъжд и от врабци.
Един билет със надпис „прозаичен февруари”,
подритва вятъра и перфорира дни
по обиколния маршрут на тишината.
Последна спирка е кварталния куплет,
във който минувачът стиска здраво за яката
един бездомен метеоролог със прозвище „поет”.
avatar
от Веселин на 04 март 2007, 22:59
Втора награда - Ина Иванова (Kaliopa_ina)

* * *
Как отхапва небето онзи стръмен завой,
дето уж преминава напряко.
Аз съм друга.
Този път не е мой.
Този просто възлиза към лятото.
Днес съм смугла и нямам следи,
а петите ми дращят до бяло.
Думи нося чак от преди,
стар куфар и друго тяло.






      * * *
Да чуя с кожата си
мириса на лято
да видя кърпата, с която
косите си покрива
                                баба
с пети да не достигам пода
да роня хляба,
да бягам към прашинка.

И да съм цяла.
Като след усмивка.







       * * *
Очите ми са бавни нежни преспи
сред градското великолепие на зимата.
Джуджета виждам, пъхнали наполовина
върха на шапките си във комините,
а снежните човеци потреперват
и звънко се провикват от шейните.
Тогава си припомням всички думи,
с които ставам пръхкава и бяла.
Звездите днес са близо и ме чуват.
Поглеждам ги и искам само
на  Бъдни вечер да разчупя хляба.



                   * * *
Само миг ще съм тъмна, само миг,
после дълго ще тичам със вятъра,
после бавно ще вдигам очи,
ще съм слънчева, ще съм вярна.
И когато изсвириш все пак
онзи кратък сигнал с устни,
ще донеса стария фотоапарат
и ще правим
                       … изкуство.
   






     * * *
Точно под недокоснатото ръбче
на чашата
оболяло
очакващо
крехко
разлива се тръпчива вечер.
От вчера виното е сухо.
От вчера си седим -
моята самота срещу твоята.
avatar
от Веселин на 04 март 2007, 23:00
Трета награда - Ивона Тачева :

                                                       ***


                               Есен с морав белег от цигулка
                               на шията.
                               Капка по капка
                               сърцето ми дълбаят
                               дъждовете.

                                                  


                                                        ***

                                     
                                  Звън на сребърни кънки.
                                  Синьо -  зелени витражи.

                                  Изтръгваш пауновото перо
                                  от ръката ми -
                                  носело нещастие.





                                                      ***

                                     Моят любим -
                                     капка роса
                                     във восъчната ми килия. 

               



                                                        ***

                                    Галиш опърлената ми коса
                                    след лъвските  скокове
                                    през горящи обръчи.
                                    Неусетно идва нощта
                                    и отваря музикалната си кутия.

                                 
                                    




                                                             ***


                                     Балканската ми съдба
                                     е в моето име:
                                     чернозем, тежко вино и злато,
                                     двама строги светии
                                     отляво и дясно,
                                     морава звезда кървава.
avatar
от Веселин на 06 март 2007, 00:54

In Ветрен Veritas - Репортаж (Иво Георгиев)

Казвам ви: този Трети март, слънцето така печеше, сякаш дядо Боже си беше включил солариума на 6. Пък и нали съботата му е почивен ден… Иначе, този ден, всички ветрове духаха към Ветрен и търсеха истината – и вятърът на живописта, и вятърът на поезията, и вятърът на младостта, и този на музиката, и вятърът - какъв ти вятър! – ураганът на виното. А всичко започна съвсем невинно с откриването на изложбата-живопис на Пламен Вълчев. В малко тясната галерия, “реалистичните” платна на живописеца се чувстваха учудващо уютно. Ще спестя всички титли, награди, участия в наши и чуждестранни изложби на Пламен – който се интересува да си влезе в Интернет, или в най-близката Регионална библиотека и да се “потруди”. Само ще кажа, че картините му са силно въздействащи и за всяка галерия по света – дали във Венеция, или Ветрен, би било чест да ги изложи. Е, ветренските баби, не знам какво ще кажат по въпроса, но аз пък не съм ги и питал.
След това, след няколко снимки с ветренски магарета, съвсем логично и по съседски, се премина в голямата зала на читалището, където не беше топло, но пък за сметка на това миришеше на нафта, което създаваше невъобразим уют. Много хубава зала! Червена! Столовете бяха тапицирани в червено, сцената си имаше голяма плюшена завеса – червена, а имаше и заседателна маса покрита също с масивна червена плюшена покривка. Някои прозорци пък бяха ослепени с мукава, но и това създаваше пак същото невъобразимо усещане като в случая с нафтата (виж по-горе). Както забеляза по-късно divkozel, за разнообразие, на сцената се мотаха и няколко очарователни, дървени стола, каквито аз съм виждал едно време по те-ке-зе-се-тата и каквито сега и да се убиете няма да намерите в никой мебелен магазин. Но чакай, че забравих за какво бях почнал да ви разправям…А – да! Та, това в читалището си беше истинско 3 в 1. Тъй амчи – първо награждаване на лауреатите в детския конкурс за стихотворение и рисунка, второ – награждаване на лауреатите в националния конкурс “Моите 5 нови стихотворения” и трето – концерт. Детският конкурс си е детски конкурс – т.е децата каквото и да напишат, или нарисуват, или изобщо направят – все го правят чаровно. Представяте ли си, ако ние, дъртите лонгури можехме като децата да правим всичко невинно и наивно, с онзи детски поглед на незнанието към нещата. Е, да, ама тогава нямаше да сме дърти лонгури, а деца и щяхме да искаме да станем дърти лонгури. И се получава един порочен кръг – всеки иска да е това което не е, а когато стане това което иска, после пък иска да е пак това което не е, т.е. онова което вече е бил. Ами, аз се оплетох, но във всеки случай, дано да е станало ясно, че бих искал да играя дете в някой филм. Нищо че съм 1.90 м (мога да съм дете на великан!, нали) За конкурса “Моите 5 нови стихотворения” какво да ви кажа, освен да уточня тънката подробност, че всеки трябваше да изпраща своите 5 нови стихотворения. Разбира се, някои от участниците присъстваха духом, други тялом, а трети изобщо даже не присъстваха и по този начин бяха демонстрирани 166 причини (толкова бяха изпратилите стихове) за тези им деяния. Наградените са вече известни, техните творби – също, а журито се е стаило и е по-тихо и от разпукваща се напролет лозова пъпка във ветренско лозе.
Безспорно coolминацията в програмата беше концертът. Концертът беше на бардове. Това са ( внимание, дефиниция!) такива хора, които докато си тананикат някакви си техни поетични експерименти, държат в ръце китари и то по такъв начин, че сякаш ще свирят на тях. Имаше от Бургас, от София, от Пловдив, а един пък беше дошъл чак от група “Денвър”(бас държа, че беше и с басистката си, но без бас). Художниците в залата веднага забелязаха очевидното, че бардовете носят по-малки бради от тях и може би поради това, те ( художниците) бяха сред най-бурно аплодиращите тези с китарите. Несравнимо блажени моменти се поръсиха с песните в залата. Незнайно защо обаче, децата дружно си тръгнаха, пушачите масово излизаха да пушат (и обикновено не се връщаха), а Гриша Трифонов дори събуди един прилеп, който полетя, полетя из залата, но като установи, че няма да се пее поп-фолк, побърза да се скрие в една капандура. Аз бях готов да поспоря върху вкусовете на децата и на прилепите, но го оставих за после. А тя после стана една…
Вече споменах за солариума на дядо Боже, но сега трябва да спомена и за лунното затъмнение. Ааа, не - преди това нека кажа как всички дружно атакуваха ресторанта с елитарното име “Елит”. Столове и сервитьорки имаше за всички, а мезета и палачинки само за тези, които си ги поръчваха. След това започна волната програма. Мале мила… Затракаха китари от няколко гнезда едновременно, зареваха гърла, чуваха се викове, наздравици, усмивки, охкания, поздравления, поръчки за скара, опашки пред тоалетната, размяна на телефони, на книги, на мезета, на места, излизане-влизане, разговори, пак ревящи гърла (те не че са спирали, де) повторно поръчване на скарата, но този път с пържени картофки, запознанства, потупвания по рамената, объркване на китарите, както и на сервитьорките, македонски песни, тракийски, руски, гръцки, френски, английски, сръбски (или скарата беше сръбска?), родопски, обсъждане на етническия въпрос, на конкурса, джедайска ръченица – на китарата: Невен Кидеров, после “от Дунав до Бяло море”, пак опашка пред тоалетната (извинете, ама аз какво съм виновен че wc-то е единично!), Ками Кондова рецитира, на друга поетеса ( а! – наистина) поличката се скъсяваше с всеки час, а сервитьорките тръпнат друг път не видели, от гърла живи да излизат таквизи децибели…И изведнъж – ни в клин - ни в ръкав, дойде лунното затъмнение. Лунното затъмнение, това е все едно по голото теме на бургаски бард да вземе неумолимо да настъпва коса. И като се появиха цяло ято музи, като затанцуваха около лунното затъмнение, като се развилняха, а онези поети и бардове като се защураха и те – нагоре ли да гледат към лунното затъмнение, или към поетесите и лауреатките край тях, обвити в ореол. Ох, лунното затъмнение направи доста пакости онази нощ. Една поетеса заяви, че мечтата й е да стане ветренска баба. Един от бардовете пък останал така зазяпан нагоре към лунното затъмнение и до сутринта не мръднал. Всъщност – мръднал! Други трима написали 17 стихотворения, докато се къпели в минералния басейн на Варвара. Емгето и azz, те пък за по-лесно тръгнали направо за Бургас, щото, там лунното затъмнение щяло да е двойно ( отразено в морето, или в очите на azz, не се разбра ), а едни други пък понеже хотела им се казвал “Трънски”, а те искали да спят в хотел “Глог”, драснали за Пазарджик и после дирите и парите им се губят. Най-потърпевш се оказа divkozel, който си забравил китарата и зарядното в читалището, а от настоятелството настоятелно му обяснили, че ще си ги получи при следващото лунно затъмнение.
И някъде в цялата тази галимация, с отпечатъци от лунно затъмнение и умора, вино и пациентки, можеше да се види ДимитърГ – човекът за който всички пътища водят към Ветрен, а във Ветрен всички улици, рано или късно водят към неговия кабинет и който бил в основата, казват, и на лунното затъмнение и на културните празници и на куп други магарии…

И тъй някак потайно и даже полека
във Ветрен останаха двайсет човека…

Обратно

Навигация

  • Всички публикации
  • Wiki
  • Гласувай за страницата в BGtop
  • За реклама

Начало

BgLOG

Поезия

Разглеждане

  • Заглавна страница
  • Всички публикации
  • 42
  • Sms - поезия
  • Podcasting
  • Еротика
  • За "Общност Поезия"
  • Забавление
  • Класика
  • Коментари на произведения
  • Любими автори
  • Любов
  • Любовна лирика
  • Музика
  • Невчесани мисли
  • Поезия
  • Преводи
  • Предложения
  • Произведения за деца
  • Размисли
  • Сонети
  • Стихове на чужди езици
  • Събития и Конкурси
  • Хайку
  • Хумор и Сатира
  • Нещата от живота
  • Символика
  • Събития
  • За BgLOG.net
  • Литература
  • Проекти
  • Интересни линкове
  • Култура и изкуство

Ключови думи

  • арагорн
  • валентин дишев
  • есен
  • зима
  • конкурс
  • лирика
  • литература
  • любими автори
  • любов
  • любовна лирика
  • мечта
  • мрачни стихове
  • поезия
  • премиера
  • пролет
  • сонет
  • стих
  • стихове
  • стихотворение на седмицата
  • четяща българия

всички ключови думи

Powered by WordFrame
Powered by WordFrame 2025
Поверителност | За нас | Условия за ползване | Съвети за начинаещи | Правила | Бисквитки | За реклама