АКО ПИТАТ ЗА МЕН
Ако питат за мен, не мълчи, а речи, че съм зле... Че не спя, че не ям (даже кой съм - не знам), но че пия! Всеки ден, всяка нощ там - под гръдния кош сипвам много и люта ракия... Ако питат защо, не лъжи, а кажи, че за теб... За съня недоспан, за очите - капан на сърцето, дето ден, дето нощ, свито в гръдния кош, тръпно чака да спра битието... Ако питат кога, заплачи, но мълчи!... В този свят непознат, неразбран, пак нещастно пиян ще осъмна... Та не зная кога ще си кажа: "Сега!" и ще гръмна. ПРОДАВАМ КНИГИ НА КУЛСКИЯ ПАЗАР
Светът тече край мен.Като на кино минава в странен, пъстроцветен каданс. Подрежда, сякаш, времето отминало единствено възможен пасианс...
От книгите подвикват ми момчета, свирукат позабравен стар рефрен, а аз предлагам себе си - парчета от моя свят - на части раздробен.
Светът тече пред мен, светът изтича в две противоположни суети... Напрягам се - сред толкова момичета дано те зърна, но къде си ти?
Навярно там - безсмислено далече, откъсната от пъпната си връв, захвърлена в духовно междуречие - на чужди страсти да си ярка стръв...
Светът е вътре в мен, светът е кино, в което ти - звезда, а аз - статист подхвърляме си реплики изстинали, подготвяме прощален бенефис...
Ала защо тъжа?Светът купува парчетата, сглобява ги пред мен и ми припомня някакво пътуване и някакъв далечен, странен ден...
Светът стои смирен, светът ме моли да му продам частица благослов. И аз (като нелепо своеволие) продавам, всъщност, своята любов...
НЯМА КАК
Захладня.Летен студ ме погали и замръзнали кръвни телца ме раздраха - полярни кристали или смлени на прах стъкълца... А лицето ми стана на камък и косата ми пак побеля, лумна в пламъци пясъчен замък, само някакъв стих оцеля... Само майка ми нейде проплака и самотно се килна ноща. Отлетя...Не можа да дочака нежна песен за тъжни неща. Отлетя и безкрила надежда да целуна очите ти пак или просто към тях да поглеждам. Няма как, няма как, няма как...
ДОКОСВАНЕ
Докосвам неочакван летен ден - от тези, дето дълго се забравят и спомен - незаченато роден картина огнедишаща изравя...
Едно момиче вятъра краде, в косите си с пшеница го заплита и без да го е грижа накъде момичешките блянове отлитат,
то вплита клас до клас - като звезда златее сред копринената нива. Опиянен от вятърна езда до рамото му лекокрил заспивам...
Целува ме момичето - насън, по устните ни цъфват пеперуди... Ала внезапен сух, метален звън разбуди ме от моите заблуди...
И пак пълзя по края на света - захвърлена в безкрая синя пита, през есенните зими и лета последните си пролети наплитам...
Но нищо, че битувам нероден сред тази огнедишаща жарава - докосна ме отминал топъл ден - от тези, дето няма да забравя...
ПИОНКА
Вън е мрачно, топи се денят - къса, суха, но силна цигара. В пепелника вони моя свят, алкохолна - кръвта ми догаря. От монитора думи - накуп ме замерят - самотна пионка. Вероятно ме имат за труп, стиснал здраво последната комка. Вероятно са прави - не знам. И навярно така ми се пада - да съм глух, да съм сляп, да съм ням, в чаша вино да търся наслада... Да не мога да мисля, да спя, да обичам, дори да тъгувам, а с хартиено - сухи цветя смут и страст, и любов да рисувам... Но навън изведнъж просветля под студа на живачните крушки. Аз се сепнах, скръбта ми изтля. Боже!Всичко било е на ужким! * * * Безсилни сме, безволеви, сами, затънали в злощастните си грижи. Край нас безшумно времето ръми - орисници на спомени го нижат.
От струните ни лъхат чернозем, припряни думи, пропиляни вопли. А ние с теб - изстинали съвсем - пак търсим стара обич - да ни стопли... АКО ИМАШЕ БРАТ
Някога много исках да имам син, когото да кръстя на първия български хан... На дъщеря ми, която е в Германия...
Ако имаше брат, би се казвал Кубрат, тъй го мислехме с мама тогава. Ала орис, съдба!И след дълга борба, та измислихме теб, Десислава!
Ако имаше брат...В този зъл кръговрат би те пазел от думи омайни. А в момински ти блян - невидян, неживян, би споделял девичите тайни.
Но остана сама...И сега от дома ти изпращам писмо на мечтател: "Нарочи ме за брат, наречи ме Кубрат, ще ти бъда най - верен приятел..."
НАЙ - ДОБРИЯТ ПРИЯТЕЛ
В живота ми се мяркаха приятели, пресичаха го, сякаш бе Сахара, изравяха шамани и оракули от дюните - за раните си стари...
В сърцето ми захвърляха болежките, като на сметище и без да ги е грижа... А аз мълчах и им прощавах грешките, та затова те продължават да се нижат:
зависник, интригант, подлец, ласкател - изневеряват ми на всеки кръстопът... Животът - моят най - добър приятел ще ми изневери единствен път... * Благодаря на автора за отзивчивостта към тази публикация!
всички ключови думи