Не името - душата ромоли,
за нея ме наричат Романьола.
Когато нежен дъжд над мен вали,
на всяка капка за любов се моля.

Не името, а чувството ръми
и затова съм с име Романьола.
Каквото искаш ти от мен вземи,
но чувството ми остави на воля.

Не името-сърцето ми звучи
със трепета на всички пеперуди.
Докоснат ли го влюбени очи
и мъртвия то може да събуди.


Една цигара
На бащата на моите деца

Раздялата ни е една цигара,
една за двамата е в този час.
Едната част в душата ми догаря,
а другата едва допушвам аз.

Делиме я като добри пушачи,
да си допуши всеки своя дял,
и даже под невинните клепачи
да си изплаче после свойта жал.

Но как да разделим любов велика,
която е едничка на света.
Сърцата ни-два живи пепелника
събират вече само пепелта.