Общност "Поезия" на BGlog.net

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Завият ли очите ми с дантела, посипят ли ковчега ми със пръст, загледай се в крилете на орела, разперени като надгробен кръст, и запомни, че мъж не се жалее с пресипнал глас и сълзи във очи. Мъжът обича вино да се лее. Мъжът обича песен да звучи. Мъжът обича с вятър да се бори. Мъжът обича мирис на тютюн. Той никога на колене не моли. Заклева се във хляб и във куршум. На колене мъжът е като знаме, пречупено сред бойното поле. Мъжът е мъж, когато се изправи и тръгне пред препускащи коне. И ако ти в орела ме познаеш, снагата си - топола - изправи, запей ми песента, която знаеш, единственно от нея не боли. Разлей ми вино, за да се опия. Цигара запали - да ми дими. Повикаш ли ме - няма да се скрия. Поискаш ли ме - хляба целуни.