Общност "Поезия" на BGlog.net | Блог в BgLOG.net

Начало

Поезия Създай свой блог Пиши Категории ≡

BgLOG Поезия

Изпрати e-mail

от	*
до	* email адреси разделени със запетая
ИЛИ
Файл с email адреси:	( email адреси разделени със запетая )
Тема	*
Съобщение
Тръгваш с поглед запленен, вървиш напред с очи горещи, вярваш, усмихваш се, гориш! И после падаш рязко, високо е, нали? Ехиден смях се чува отдалече, ехо връща го, кънти зловещо, целия си в кал, о, искаш да летиш? Но нямаш право, за какъв се мислиш ти? Всичко се разпада, безмилостно руши се, сгради рухват, усмивките погиват, живота отлетява във посока неизвестна, само чашата остава - приятелка чудесна! Гласът не спира да крещи - къде си тръгнал? Глупец! Нима още вярваш ти, в красиви сини планини, любов неземна, тъй красива? Нима още мислиш, че щастие ще имаш? С глас гробовен отговарям аз: Не вярвам вече в красота, не вярвам в обич, любовта! Искам да живея просто, парите да ме вдъхновяват, неща красиви без сърце да правя, да не дарявам, а да взимам, да изисквам! Да не любя, а да чукам, да целувам грубо! Така ще съм щастлив, аз знам, няма веч любов. Болка тъй не ще да има, няма! И пак седя и плача, не искам аз това, о, как искам да приема любовта...